Вечното черно

За да привлекат внимание, растенията се покриват с ярки цветове, пауните разперват опашки във всички багри на дъгата, а хората се обличат в черно – независимо дали е сако на Ямамото или фрак на нобелов лауреат. Как се е стигнало до това? Едва ли ще открием точен отговор, но поне има за какво да си поговорим.

Търсенето на „новото черно” започва към края на ХХ век. Дори беглото преглеждане на модната преса може да ни даде богат материал: „новото черно” е наричано сивото, синьото, розовото, кафявото, златистото, оранжевото, зеленото (с намек за природните ценности). Слоганът „Черното е новото бяло” ознаменува встъпването в длъжност на президента Обама, а „Червеното – новото черно” е провъзгласено за послание на борците за права на американските индианци, които вървят по стъпките на своите чернокожи съграждани. Работата стигна до там, че лингвистичната конструкция „Хикс, това е новият игрек” попадна в топ-листите, а редица многоуважавани издания се превърнаха в образец на противно клише. Но, всичко това едва ли ще помогне да се спре чумата.

Съществува градска легенда, че изразът принадлежи на Диана Вриланд, дългогодишен редактор на американския Vogue. Именно тя, след завръщането си от Индия, уж била заявила: „Обожавам розовото. Розовото е новото черно”.
Разбира се, напълно възможно е фешън дивата на 60-те да е заявила нещо подобно. Но всъщност не е така. През 1962 г. Диана Вриланд казва следното: „Pink is the navy-blue of India” („Розовото е индийското тъмносиньо”), което също не звучи лошо, но в никакъв случай не стига до всеобхватността и многозначността на „новото черно”. Първото достоверно споменаване на „новото черно” е през 1983 г. Именно така, според преразказа на вестник „Лосанджелис Таймс”, нарича сивото Джанфранко Фере. Може и да го е казал, а може и да не е: неизвестният журналист не е сложил кавички на цитата, тъй че може и сам да го е измислил. Съдбата на журналиста е подобна на ролята на кокошката в супата от костенурка: супата се вари в пилешки бульон, но я наричат в чест на костенурката. Такива цитати е прието да се преписват на знаменитости. Та като е речено Фере, да бъде Фере.

За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че още през 70-те години модните журналисти превъзнасят някои и друг цвят като „новото неутрално”. Може да ви се стори, че става дума за същото, но това е заблуда. Черното не е неутрално. Ако искате да се слеете с фона, просто обуйте бели маратонки, облечете розова риза и леопардов бански - в наше време лошият вкус не привлича внимание. Но черното, това е сериозно. Затова и всички, които не ги мързи търсят това „ново черно” и засега не са го открили.

Тъмното минало

Ако днешният глобализъм беше възникнал на базата на Древно египетската или Китайската цивилизация, съдбата на черния цвят със сигурност би била друга. В Египет черното е цвят на плодородието и обновлението на живота. В Китай е цвят на честта и прямотата. Но химерите на нашето съзнание идват от античния свят. При древните гърци и римляните черното не е хубав цвят. Той е знак на траур. Впрочем черни дрехи са носили робите. Тази двойственост на черното е възродена и в наше време: костюмите на охранителите се сливат по цвят с парадните одежди на гостите-мъже само на приемите на ниво black tie и white tie.
В наше време често се надценява мрака на тъмните векове. През ХІ век бенедектинецът Петър Достопочтени обсъжда в преписка със свети Бенедикт Клеверски достойнствата не на черното, а на белия цвят за монашеското расо. В православното богослужение черният цвят се появява също доста късно, някъде към 1730 г.

Черните полоси в модата започват да се появяват не по-рано от ХVІ век. Един от най-известните примери (благодарение на Ел Греко и Веласкес) е облеклото на испанския двор. Произходът на този тренд се приписва на гадния характер на Хабсбургите, ненавиждащи всякаква виталност. Всъщност ръководна роля имал не само лошия характер, но и най-вече политическата воля: целта е да се притисне самозабравилия се елит, да се подчини на дисциплина и аскетизъм. Черният цвят е сигнал, че греховността на отминалия цветен исторически период си е отишла. Черните дрехи са отрицания на греха, веселието, своеволното оригиналничене и на самата мода, като начин на самоизразяване. От друга страна, обличайки се в „антимодната униформа” елита започва да се осъзнава като едно цяло, което се противопоставя на враговете на страната и на простолюдието. Както се казва днес, елита се консолидира.

Тази и следващите „черни полоси” в европейската мода се обединени от това, че няма разлика за тази тенденция в мъжката и дамската мода. И дамите, и кавалерите едновременно се преобличат в цветовете на нощта, и после също едновременно се завръщат към розовото, светлосиньото и оранжевото. Края на това настъпва едва през ХІХ век, това е един вид революция, чиито завоевания, за разлика от много други, се доживели до наши дни.

Черният dress код

„Във всички парижки салони е невиждано зрелище: мъжете и жените са разделени на две групи, едните са в бяло, като невести, а другите – в черно, като сироти” – така описва революцията в модата през 1850 г. Алфред дьо Мюсе.
Експертите и до ден днешен спорят какво точно се е случило. Външно същността на събитията е следната: от края на ХVІІІ век европейските писатели все по-злостно се шегуват с безделниците-аристократи, които прекарват дълги часове пред огледалото, за да се разкрасят с метри коприна и кадифе. После пада главата на Людвик, Европа се повесели на наполеоновския карнавал, изтрезня и си придаде сериозно изражение.

В Англия на престола е кралица Виктория, дала името си на цяла една доста аскетична епоха, а лорд Байрон е отдаден на меланхолията. На всички тези събития модата отговаря така както може – облича хората в черно. Този път, само мъжете, затова пък всички - от монарха до най-дребната буржоазия, на които им стигат парите за прилично черно сукно.
По това време чрез черното човек не се самоизразява, целта е да не се отличава. Това донякъде е свързано и с новия тип заетост, когато мъжете изпълняват обществената си функция извън дома и постоянно общуват един с друг.

Впрочем повечето тогавашни съвременници възприемали черните дрехи като знак за добродетелност, сдържаност и пестеливост – черното е дълговечно и се съчетава с всичко. Легендата за тази практичността е доживяла и до наши дни. Но това е само легенда. Що се отнася до съвместимостта, черното лошо се съчетава с тъмносиньото и кафявото, другите основни мъжки цветове. С дълговечността работата е още по-зле. В скорошно изследване специалисти се опитали да разберат причините, поради които нашите съвременници престават да носят закупените дрехи. Оказва се, че почти в 2/3 от случаите черните дрехи се изхвърлят именно защото се износват.

И така европейците доживели до ХХ век, когато черният тренд получава допълнителен импулс от страна на киноиндустрията. Какъвто и да е оттенъкът на фрака на Рудолф Валентино или смокинга на Конрад Вейт на екрана винаги изглеждат черни, добавете огъня в очите и помпозните жестове - всеки иска да им подражава. Именно в началото на века се формират и мъжките дрес кодове, валидни и днес. Всички те, с изключение на дрес кода за ловни балове, който допуска червен сюртук, изисквали черно, черно и пак черно сукно. Самоизразяването е сведено до особености на кройката и качествата на плата. В началото на ХХ век изглежда, че черното окончателно побеждава модата.

Коментари

Толкова сте счуни българите с това черно, като погребални агенти, депресанти и мафиоти. Трагедия.