Екатерина Стратиева е най-добрата българска състезателка по автомобилен спорт и е трикратна европейска рали шампионка. Въпреки многобройните титли тя е изключително притеснителна, дори срамежлива, красиво луда и много естествена. Пристига за фотосесията „глътнала езика си“, както ни казва, но след като сваля високите обувки и обува състезателните, влиза в кожата си. Изключително откровеното интервю, в което разговаряме за красотата, силикона, страхът, арогантността, уюта и снимките с нея бяха истинско удоволствие и забавление за екипа ни. 

Текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов

Житейска скорост – може би 20-та?

Имам моменти, в които чувствам, че все още не е измислена такава скоростна кутия, която да поеме личната ми предавка. Мисля, че съвсем спокойно може да удвоя десетобалната ви система. И точно в такива моменти приятелят ми обича да казва: „Ти искаш да вършиш неща, за които ти трябват 80 дни, но разполагаш само с 30! Е, как искаш да ти е спокойно?!“.

Красотата не е в големия бюст и изкуствените устни

С годините минаваме през различни периоди и виждаме красотата под различен ъгъл. В тийнейджърските години искаш и се правиш на „голяма какичка“, искаш да си супер слаба и отракана. Гримираш се, обличаш се като с поне 10 г отгоре и изобщо не забелязваш на какво същност приличаш. Мислиш, че си супер….

След това отиваш във фазата, в която искаш да изглеждаш като всички „звезди“, скроени по шаблон (дълги коси, скули, вежди, устни, бюст…) и мислиш, че това е идеала за жена, но всъщност тя е един клонинг от многото. След още малко време разбираш, че не големият бюст и изкуствените устни, придружени с една кофа грим са красотата, а че всъщност тя е вътре в нас.

Излъчването, което имаме, подхода към хората, уважението и обичта, които изпращаме като послание към хората около нас. Според мен, ако си истински човек, стъпил с двата крака на земята, ще си много по-красив и уважаван от човек с високо самочувствие и опаковка, която с времето се износва.

Бих искала да можех да поставя себе си на първо място и след това да мисля за другите. Да не се тормозя и преживявам толкова много нещата, които се случват. Ако можех да съм по-разумна и ако се бях вслушала в съветите, сега щях да съм в по-стабилно здравословно състояние. Но не съжалявам за нищо, защото точно тези неща са ме изградили като човек, характер, борбеност. Това съм АЗ и оставам такава каквато съм, с презумпция да ставам по-добър човек .

Моята сила се крие във вярата, спокойствието, концентрацията и организираността, която притежавам в трудните моменти. Точно тогава съм силна и може би това е и причината, заради която искам да ми е трудно и да съм на висока предавка, въпреки, че е вредно за организма ми.

Живот в новото „нормално“

Животът ли? Той е същият, но просто ни разтресе леко и с това напомни, че не трябва да го приемаме за даденост, а да ценим това, което имаме сега. Да се радваме на малките неща и да си спомним как живеехме преди 20 години. Мисля, че в някои отношения тогава нещата бяха доста по-истински и ги ценяхме много повече, защото ги нямаше - трябваше да се борим и чакаме за тях. Сега сме презадоволени и трудно оценяваме това, което имаме.

Ако нямаш покритие, всичко се изпарява

Трябва да призная, че имам ниско самочувствие, което е свързано и с това, че съм срамежлива и притеснителна. Но не смятам, че хората с високо самочувствие непременно са по-успешни. То може да е моментно, но рано или късно, ако няма покритие, всичко се изпарява.

Като цяло повечето българи са с по-ниско самочувствие, защото начинът на живот ни е потискал. Възпитанието, което сме имали, поне мен ме е карало да мисля и да се съобразявам първо с другите, после, ако остане за мен. Да не съм център на вниманието и да съм тиха и кротка.

В същото време доста жени са с прекалено самочувствие, но без покритие. Просто интелектът и манталитетът им са такива - за да оцелеят и да изглеждат лачено, трябва да са нахакани, но до колко са стойностни? Познавам и успешни жени, без голямо самочувствие.

Семейството е най-ценното нещо!

Щастлива съм, защото винаги съм била подкрепяна и стимулирана от семейството ми, а сега с човекът, който е до мен, споделяме едни и същи интереси и хобита. Така обединявам професия и семейство. Георги е мой навигатор и в къщи, и в колата е винаги до мен. Понякога с усмивка, понякога с нерви, но съм намерила начин за баланс.

Мъжът трябва да е опората в семейството. За съжаление с времето нещата доста се измениха и мъжете не са това, което трябва да са. Някои жени са много повече мъже. Понякога си мисля, че трябва да се върне казармата. Пълно е с „женски мъже“ с голямо его, които обаче нямат покритие - повърхностни, комплексирани и не може да разчиташ на тях.

Когато мечтаеш и имаш цели, може да постигнеш всичко

Винаги има какво да учим, да развиваме и да се извисяваме в това, което правим. Преди 12 г. бях на състезание в Чехия, едно от първите ми международни участия. Тогава исках след 10 г пак да съм там. Изобщо не подозирах, че ще продължа да се занимавам толкова години с автомобилен спорт. Е, започнах да гоня тази мечта и 10 г. по ред участвах в тези състезания. Накрая кметът на града ми връчи ключ, с който ме обявиха за почетен гражданин на града.

Така че, когато мечтаеш и имаш цели, можеш да ги постигнеш. Въпросът е да внимаваме какво искаме. Знам, че някой ден ще дойде време да обърна тази страница и да започна новата - със създаването на семейство и по-точно деца, но когато - тогава. Сега все още съм фокусирана в спорта.

Моето време

Животът ми е доста е динамичен и не съм сигурна, че имам лично време, но имайки предвид, че всичко, което се случва около мен го правя с удоволствие и любов, значи би трябвало да влиза в графата „лично време“.

Доставя ми удоволствие да сготвя нещо вкусно и да подредя тематична маса. Болна тема са ми чинии, чаши, салфетки - държа да е уютно и красиво. Ако имам време да ги подредя, значи всичко е наред. Обичам да играя разни игри с приятели, без напрежение.

Има къде да живея и какво да ям. Имам човек до мен, занимавам се с това, което обичам. Животът ми е цветен и нямам право да съм нещастна. Най-важното да имаме здраве, всичко материално е просто една даденост, която реално можем и без нея.

Страхът е израз на чувство

Категорично имам страхове и не мисля, че има лошо в това да изпитваш страх. Според мен това е знак, че имаш чувство и знаеш къде трябва да си с повишено внимание.

Преди години се опарих много лошо с една случка, звучаща като криминален филм и от този миг нататък осъзнах, че животът не е толкова розов и всичко, което гледаме във филмите не е измислица, а реалност!

Благодарение на спорта и това, че случката беше в най-активните ми години, когато бях с много калена психика, успях бързо да преодолея случилото се и да се върна в моя си филм. Ако това ми се случи сега, няма да мога да се справя така и финалът ще е друг.

В професионален план също понякога се появява страх, но това е момент, в който не съм сигурна и концентрирана. Щом вляза в онази кондиция, която гоним, изключвам за всичко и ставам едно с уменията, опита, колата, навигатора и способностите, които имам. Ако сме безстрашни няма да може да завършим и едно състезание, защото няма да може да преценим кои са опасните места.

На втория ми старт мислех, че всичко е много лесно. Не изпитвах страх, защото нямах и нужния опит. Просто давах газ и на петия завой бях на таван - липса на усет къде е лимита.

Шофирането на пътя е голяма отговорност

Шофирането извън състезанията е удобство, свобода, независимост, НО и голяма отговорност. Обичам да си пусна някоя любима песен и да потегля, да знам, че във всеки един момент завися само от себе си.

Тук обаче стигаме до главното „НО“, че шофирането е огромна отговорност, която за съжаление не всички осъзнават. Това не е игра, а машина и човешки животи. Въпреки може би милион изминати километри и опит, никога не си позволявам да се отпусна, докато съм в автомобила. Винаги имам едно на ум и се опитвам да съм един ход преди дадена ситуация.

Участвала съм в много кампании за пътна безопасност, губила съм много близки хора и това ми е болна тема. За мен навиците и отговорността са свързани с нашия интелект и първите ни години. Родителите трябва да обърнат внимание на децата си още от ранна възраст и покажат, че наистина има отговорности и правила, които трябва да се спазват.

Все повече жени шофират. Между тях има всякакви - силно притеснени (може би депресирани от началните им километри, когато мъжът им е бил в колата и е давал остри напътствия и критики), силно разкрепостени или май думата е арогантни (онези жени, които са получили един скъп и хубав автомобил и си мислят, че светът е техен). Влизат в ролята на „мутреска“ и не се съобразяват с нищо, защото са над всичко. Има и такива, които превъзхождат мъжете.

Определено в България агресията по пътищата е доста по-силна сравнено с други държави. Българинът трудно спазва правила и закони, нещо, което в чужбина няма как да срещнеш толкова често. Радвам се, че в последните години започна по-стриктно следене, което подтикна хората да започнат да спазват правилата. Има обаче да се желае още много.