Срещаме се с Ива Русинова, професионален пилот, инструктор и каскадьор, собственик на автосервиз и магазин за състезателни авточасти, както и създател на първата в България Академия за дрифт и обучения за деца. Разговорът ни е зад волана на новия Ford Puma Gen-E, където говорим за високите обороти на живота и мотоспорта, за уроците, които скоростта дава, и за това как се изгражда увереност зад волана от най-ранна възраст.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Ива, какво означава за теб „Истинската скорост на жените“?

Означава на какво всъщност е способна жената – физически, ментално, емоционално, във всяко отношение. Жената е наистина чудо на природата, не само защото има биологичната възможност да износи и роди дете, често повече от едно, но и защото може да върши работа, която стандартно се приема за мъжка, да ръководи няколко бизнеса, да отглежда деца (понякога и сама), да се поддържа във форма, да готви, да чисти и най-накрая да покаже менталната си сила – да остане със здрав разум при напрегнато ежедневие. Това е жена на пълна мощност.

Какво би казала на момичета, които искат да влязат в света на високите обороти, но се страхуват или се съмняват в себе си?

Каквото бих казала и ако искат да предприемат крачка във всяка друга сфера. Първо - тръгнете без страх, защото той е безпочвен. Не си поставяйте граници в главата, защото такива няма. Представете си крайната цел цветно и детайлно и опишете стъпките, които трябва да се извървят, за да я достигнете. След това започнете да действате. Колкото по-добре и структурирано си представите мечтата, толкова по-бързо ще я достигнете.

Да, трябват финанси и то не малко, особено в мотоспорта, но точно жените са в по-добра позиция – те са по-малко, по-атрактивни и по-апетитни за рекламодателите. В спортното каране има доза талант – усет за баланс, връзка с моторното средство, техника – но това е едва около 10% от крайния резултат. Останалото са тренировки, финанси и късмет.

Какво те кара да натискаш газта не само на пистата, но и в живота?

Това се питам и аз всеки ден. Ако знаех тайната, щях да я предам и да направя всеки човек амбициозен и деен като мен. Може би е в ДНК-то ми, аз съм нетърпелива, будна и всяка сутрин ставам с нова идея.

Никога не съм питала дали мога да направя нещо, нито съм чакала някой да ми каже как – просто ставам, търся, чета, уча и действам. Винаги съм живяла с усещането, че нямам време, и че трябва по-бързо да реализирам всичко, което съм намислила. Левата винаги е по-висока, отколкото мога да стигна и това ме дърпа нагоре. Никога не съм задоволена от постигнатото. С годините се научих да съм благодарна и да оценявам, но не и да съм доволна, затова постоянно правя още и още.

Откакто съм майка, синът ми е един от най-големите стимули за всичко. Доволна съм, когато чувам: „Ех, мамо, ти можеш всичко!“. Най-важното за мен е да му дам пример на дейна майка, която гради, бори се, създава и не чака нищо от никого. Искам да знае, че всичко, което си помисли, е възможно и всичко е в неговите ръце. Оставям го да прави всичко, което и големите правят, и на пет години той вече е изключително самостоятелен и желае да опитва всичко.

Кой е най-важният урок, който скоростта ти е дала?

Че не е за всеки. За да можеш да я контролираш във всеки аспект, трябва да се отнасяш с уважение към нея, да я разбираш и да знаеш до какво води. Дори се иска доза талант и усет.

Агресията на пътя е един от големите проблеми у нас. Според теб откъде тръгва?

Проблемът е комплексен. Хората не са агресивни само на пътя, а и на работното място, в магазина, дори на места за забавление остават кисели и раздразнителни, готови за скандал или изява на недоволство към другите във всеки един момент.

Манталитетът на българина е такъв до голяма степен – подсъзнателно формиран от поколенията. Това е трудно за изкореняване, но в правилната среда и от ранна възраст е възможно. Нашето общество е стресирано от липсата на пари, задлъжняването, недостига на време и други фактори. Възрастните вече са трудни за манипулиране, защото знаят всичко и се нервират дори когато се опиташ да ги научиш.

Бъдещето е в децата. Ако искаме по-добър живот след поколение, трябва да работим сега с тях, да им изградим ранни навици и знания за шофирането, правилата и отношенията. Това е и моята мисия.

Ти имаш школа, в която обучаваш не само техника на шофиране, но и отговорност. Какво се опитваш да предадеш на младите шофьори?

Школата я създадох, защото виждам колко талантливи и способни са децата, но с времето този усет се притъпява и по-късно става трудно да се научат на правилните реакции зад волана. Затова започваме обучението от най-малките още в детската градина. Там провеждаме интерактивни уроци с макет на град, 4D знаци и светофари. Разделяме децата на групи – шофьори с акумулаторни колички, пешеходци, колоездачи и други и чрез ролеви игри ги учим на правилата за движение по забавен и достъпен начин.

Когато децата навършат 5 години, вече започваме да ги обучаваме на професионален симулатор, пригоден както за най-малките, така и за по-големите ученици. Там те се учат да управляват автомобил в реалистична градска и извънградска среда, да разпознават опасности и да реагират адекватно.

За тийнейджърите програмата включва по-задълбочена подготовка преди изкарването на СУМПС. Стандартните курсове често са остарели и не обхващат важни аспекти като устройството на автомобила, реакциите в критични ситуации, загубата на контрол и правилното поведение при спешни обстоятелства. В нашата школа децата и младите шофьори имат възможност да се запознаят с всичко това по интерактивен и практически начин, така че когато излязат на пътя, да са подготвени.

Имаме и специални курсове за жени, където акцентът е върху самочувствието, увереността зад волана и развиването на умения за безопасно шофиране при критични ситуации. Всички наши обучения завършват с шофиране на писта, за да могат курсистите да приложат наученото на практика и да придобият увереност.

Целта ни е не просто да обучаваме на шофиране, а да възпитаваме отговорност, самостоятелност и уважение към движението по пътищата още от най-ранна възраст.

Какво би казала на родителите, които карат агресивно пред децата си, без да осъзнават, че това е урок по поведение?

Каквото и да им кажа, няма да спрат. Днес те използват едно оръжие за убийство безотговорно като автомобилите, утре децата им ще са в тази роля, само че неподготвени какво може да се случи и ще бъде застрашен живота им. Децата не слушат какво им говорим, а попиват това, което виждат, че правим.