fbpx 19 юни започва XVI Фестивал „Борис Христов“ | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

19 юни започва XVI Фестивал „Борис Христов“

19 юни започва XVI Фестивал „Борис Христов“

При спазване на всички противоепидемични мерки около 40 артисти – музиканти и художници ще изпълнят пространствата на софийския дом на великия оперен певец и  ще представят своите проекти . Те са планирани още в края на миналата година, а дните на изолацията преминаха  в подготовка и в поддържане на глас и инструментална техника във форма.

Девет музикални изяви ще бъдат на открито сред вдъхновяващата атмосфера на дворното пространство, наречено „Градината на Борис Христов“, а две от програмите, в които има повече участници, ще бъдат представени онлайн.

„Малко музика ще те избави от тревоги“. Йордан Рибаров – класическа китара и Дона Стоянова – сопран са заимствали наслова на своя концерт от ария на Пърсел по Софокъл. Внушението на концерта им се свързва с идеята за лечебната сила на музиката; със света на хармонията и светлината./19 юни/

Мариана Цветкова и Владимир Маринов, които по време на изолацията отвориха широко достъпа до пространството си в социалните мрежи, повдигаха духа и забавляваха със своите сола и дуети от вкъщи или по време на път, чрез фестивалната си изява ще продължат да внушават оптимизъм или да ни потапят в носталгичност. Техните  „Музикални послания“ са една смела разходка сред авторски почерци и стилове от Бах/Гуно и  Чайковски до Мориконе и Пол Анка. /22 юни/

Двадесет години след своята премиера ще прозвучат отново „Сефарадски песни“ на Жул Леви, възкресени от тяхната първа изпълнителка – сопраното Юлия Миланова. Сега изпълнението им е в партньорство с пианистката Капка Найденова. В тези песни има луна, любов, тъга, задявка… Всичко в този вокален цикъл е изречено/изпято на ладино – езикът на сефарадските евреи. Жул Леви деликатно изважда старинната песен от нейната капсулирана форма и я разтваря в по-нови културни пластове, свързани с днешната популярна музика. „Alta, alta  es la luna”  е аудиоалбумът на „Гега Ню“, който събира тези миниатюри за човешките вълнения и страсти. Той може да бъде закупен преди и след концерта на 24 юни.

Без да е специално търсен акцент във фестивалната програма, един от най-известните английски автори – Хенри Пърсел – е и най-изпълняваният тази година. Негови творби се появяват в програмата на формацията „Музика антика“, заедно с Телеман, Вивалди и Хендел. /16 юли/. Сопраното Валентина Славова -Трендафилова, флейтистът Ивайло Василев и Йосиф Герджиков – на рояла, правят интересна комбинация отново с творби от Пърсел, Хендел, Телеман, Вивалди и Моцарт с българските автори Добри Христов, Петко Стайнов и Парашкев Хаджиев в програмата „В пространствата на времето“. /30 юни/  Барокът е култ и в „Пиршествата“, които ни устройват едни от най-изявените музиканти – изследователи и изпълнители на този стил: сопраното Таня Угринова, цигуларката Зефира Вълова, флейтистът Димитър Маринкев и Аапо Хакинен - клавесин. И този път те пристигат от различни краища на Европа, за да се съберат  отново в перфектна формация./3 август/

Симеон  Златков прави своя дебют в Музея „Борис Христов“ с клавирния цикъл на Мусоргски „Картини от една изложба“ .Заедно с него в този концерт, наречен „Руска душа“ мецосопраното Гергана Русекова ще се изяви като интерпретатор на Римски – Корсаков, Чайковски и Рахманинов. /29 юни/.

Пространствата на софийския дом на Борис Христов са гостоприемни и за камерната опера. „Слугинята господарка“ от Джовани Батиста Перголези  е написана някога, за да бъде само сценка за антракт на друга опера. Но тази творба прави своя автор популярен, с нея той става и основоположник на така наречената опера-буфа – опера комедия. С нейното представяне този път са се заели: Роберта Матели  в двойната си функция на режисьор и мим, Ангелина Манчева – сопран, Велислав Нинов – бас. А вместо оркестър пианистката Снежана Абрашева ще поеме съпровода на рояла./26 юни/
С видеозаписи  с оркестърата  на Концертгебау – Амстердам и с Виенската филхармония,  Фестивалът ще отбележи  90-годишнината от рождението на Карлос Клайбер. Един от най-големите диригенти е прочут със своята педантичност, но и със своята спонтанност и вдъхновение, наричан е „ексцентричен гений“. Той има своя страстен изследовател и популяризатор в България в лицето на Томислав Вичев. Тъкмо той ще бъде водещ на двете вечери, посветени на Клайбер с музиката на Бетовен, Моцарт и Брамс. /2 и 3 юли/ 

На 17 юли сопраното Марена Балинова и пианист Петер Райхл със своя концерт правят поклон пред легендарната певица Джудита Паста. За уникалния й глас специално са писали Белини, Росини, Доницети… Марена Балинова и Петер Райхл представят част от нейния репертоар в своята програма „Прослава на белкантото“. Идвайки от Австрия, те носят със себе си реликви, свързани с живота и творчеството на Джудита Паста, които ще бъдат представени пред публиката на този концерт.  

Отбелязването на 27-годишнината от кончината на друг колос в музиката – Борис Христов  -  е под мотото „Да се вслушаме в гласа на Борис Христов“. Този глас ще прозвучи в интерпретацията на емблематични арии и песнопения. Но и ще ни поведе към мъдростта и широтата  на един мироглед, отразен във филма на Невена Коралова „Върховете не остават скрити“. /25 юни/

Наред с музиката и документалните кадри фестивалът представя и една любопитна изложба, наречена „Пътят към природата», чрез която художничките от групата «Дамски пленер – Говедарци“ търсят и намират  своя път към смисъла на творчеството./23 юни/

В програмата на фестивала са и още два концерта: „Сън в лятна нощ“ с певците Гиргина Гиргинова, Пламена Гиргинова и  Владимир Попов и с участието на Йосиф Герджиков, както и вечерта „Ела пак, любов!“ с поезията на Петрарка, Филип Сидни, Микеланджело Буанароти и с музиката на Пърсел, Моцарт и Шуберт. Този път Йосиф Герджиков е в главната роля, а негови партньори са участници в майсторски класове по барокова музика.  Тези две изяви ще могат да се проследят, съответно, след 21 и след 25 юни при безплатен достъп в YouTube – канала на Музея „Борис Христов“.

Всички останали музикални програми ще бъдат представени в „Градината на Борис Христов“, която и тази година, на рождения ден на великия оперен артист, педагог и дарител, се обогати с много цветя, донесени от посетителите на 18 май. Тогава Музеят „Борис Христов“ отново отвори врати за своята аудитория, след като в продължение на няколко седмици бе поддържал интензивна връзката си с нея чрез социалните мрежи.
Концертите в двора на този дом в центъра на София имат своята история назад във времето.  Някога, когато Борис Христов е бил все още дете, руският офицер-емигрант Константин Чернов създава оркестър и хор с участието на ентусиасти от квартала. Техните премиери са били тъкмо в този двор. Така постепенно това пространство, изпълнено с изкуство, се превръща в „светъл и незаменим микросвят“ в сърцето на големия град. Днес традицията продължава… А във време на изпитания, такова продължение е оригиналната форма, под която Фестивалът „Борис Христов“ се появява за шестнайсети път. 

Facebook коментари