Страх от нова вълна държавни дългове обхваща eврозоната, а заплахата от рецесия се повишава с всеки изминал ден според Есенната прогноза за еврозоната на Ърнст & Янг. В комбинация с почти блокирания растеж от лятото и по-малко благоприятната международна среда прогнозата за еврозоната сега очаква растежът на БВП да падне до анемичните 1,1% през 2012 г. Прогнозата за 2011 г. бе намалена от 2% до 1,6%. Всичко това е при условие, че се направи цялостно преструктуриране на гръцкия дълг, а останалите проблемни страни бъдат подкрепени.
Ако не бъдат предприети спешни действия, прогнозата изчислява 35% шанс за еврозоната да се върне към рецесията
Според прогнозата за еврозоната, за да се предотврати нарастващата криза, основните държави членки трябва да поемат ангажимент за силен фискален съюз. Прогнозата вече алармира, че повишаването на лихвените проценти през април и юли беше грешка. Сега, за да насърчи растежа в региона, ЕЦБ трябва да подходи агресивно и да намали лихвените проценти.
Въпреки, че през юли беше приет нов пакет за Гърция, ситуацията не се подобри особено. Сделката през юли предложи някои облекчения за паричните потоци на Гърция, Португалия и Ирландия, но мерките се фокусираха твърде много върху ликвидността и не достатъчно върху платежоспособността. Невъзможността на гръцкото правителство да покрие дълга в момента изглежда абсолютно реална. Несигурността на пазарите сега се измества към Италия и Испания, чиито икономики (и нивата на дълга) са много по-големи от икономиките и дълговете на Гърция, Ирландия и Португалия, взети заедно.
Спешни действия и ангажираност
Дълбоките и продължителни проблеми, пред които е изправена еврозоната, заедно с разминаващите се перспективи за растеж на страните-членки в следващите няколко години подчертават необходимостта за по-бързи реформи и устойчива подкрепа.
Ако Гърция фалира, правителствата на еврозоната трябва да имат готов план за правилно управление на този фалит. Това включва рекапитализация на банки от основните страни на еврозоната, които ще трябва да се справят със загубите от гръцките си активи. Този план предполага и рекапитализация на гръцкия банков сектор, каквато гръцкото правителство не може да си позволи в момента и най-вероятно международната общност отново ще трябва да предостави паричен ресурс.
В дългосрочен план, договореният през март 2011г. пакт „Евро плюс” бе стъпка в правилната посока на сближаване. Но ще отнеме време преди този пакт да може да се осъществи, а и ще бъде трудно да се спази. Пактът „Евро плюс” не включва реформи, като например еврооблигации, които заедно с увеличаването на размера на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) срещат значително политическо съпротивление. Общите еврооблигации биха ангажирали страните от еврозоната с обща отговорност към държавния дълг, а също биха успокоили опасенията от разпространение на проблемите към Испания и Италия.
Ако еврозоната остане в сегашния си вид, основните страни членки трябва да поемат категоричен ангажимент за по-голям фискален съюз. Много страни ще се противопоставят на тази загуба на суверенитет, но без възможност за наблюдение, контрол и финансиране на държавните разходи в еврозоната, няма да има никакви гаранции, че фискалната стабилност ще може да бъде поддържана, след като съществуващите сериозни проблеми намерят своето решение.
Като се има предвижда слабия политически апетит към такива реформи, съществува риск, че правителствата ще бъдат застигнати от противоречивите развития на финансовите пазари. Прогнозата за еврозоната изчислява, че има 35% шанс по-нататъшната ескалация на финансовите сътресения да потопят еврозоната отново в рецесия.
Слаб растеж, дори и в основните страни
В основните страни на Еврозоната се предвижда БВП да нараства с около 2% годишно от 2011-15, подобно на десетилетието преди 2009-та. За разлика, БВП на периферните страни се очаква да нараства само с 1,2% на годишна база от 2011-15, по-малко от половината от темпа на десетилетиете преди кризата.
Ниските и несигурни перспективи за растеж, означават, че е твърде вероятно инвестиционните планове да бъдат отложени, особено като се има предвид, че разходите за финансиране от банките са във възход, а проучванията на състоянието на кредитирането показват, това може да премине в общо затягането на условията за предоставяне на кредити на предприятия. Очаква се потребителите да бъдат също толкова предпазливи, тъй като доходите им са засегнати от фискалните мерки и високата безработица, която се очаква да остане на нива от близо 10% в Еврозоната за известно време.
Светлини в тунела
Очаква се износът да бъде основен двигател на растежа, допринасяйки с 2 до 3 процентни пункта за общия растеж на БВП през 2011 и 2012. Производственият сектор в момента се възползва от силното търсене на износ, по-специално от развиващите се пазари. Но голяма част от този растеж е само възстановяване на загубите, наблюдавани по време на рецесията и има вероятност да се забави.
Секторът на бизнес услугите се очаква да расте по-бързо, отколкото цялата икономика на Еврозоната възползвайки се от квалифицираната работна сила и опит в тази област. Секторът на финансовите услуги може да бъде подпомогнат и от промени в нормативната уредба.
България
Имайки предвид рязкото влошаване на перспективите за ЕС, който е основен експортен пазар на България, продължаващата слабост на потребителските разходи и високото ниво на несигурност пред бизнеса, прогнозата за растеж на БВП за 2011 г. е 2,2%.
Износът показа много добри резултати през 2010 г., но очакванията са за забавяне на темпото до под 10% тази година и до 5,5% през 2012 г., под растежа на вноса. На вътрешния пазар възстановяването е слабо основно поради високата инфлация в началото на годината и притиснатите домакинските бюджети. В резултат на това, очакванията за потребителските разходи са да нарастнат само с 1,2% през 2011 г.
Ефектът от рецесията, продължава да тежи върху домакинските разходи и доверието на потребителите не е на по-добри нива от тези от средата на 2010 г., и доста надолу в сравнение с тези, наблюдавани преди глобалната криза. Високата инфлация, която достигна 5,6% през март, а през август все още беше на нива от 4,1%, поставя допълнителен натиск върху потребителските разходи. Само ако външната среда не спре да се влошава, заетостта трябва скоро да започне да се покачва, а инфлацията да продължи да намалява постепенно. В резултат на това се очаква разходите на домакинствата да нарастнат с над 3% през 2012 г., след очакваното повишаване на малко под 1% тази година. Заедно с повишените инфраструктурни разходи, това би могло да доведе до ръст на БВП от 2,6% през 2012 година.
