В повечето държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) свободната пазарна икономика съществува едва от 30 години. Тъй като икономиките в региона са сравнително млади, стремежът към печалба остава основен приоритет за повечето предприятия и инвеститори. Въпреки това както предприятията, така и физическите лица вече разполагат със средствата и желанието да допринасят за социалното развитие на региона. Дори само в България се наблюдава потенциал за повече от удвояване на индивидуалните дарения — според изследване, извършено от Social Impact Alliance for Central & Eastern Europe: „Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа“.
Подобно на други държави в региона на ЦИЕ, България изгражда икономическата си идентичност от 1991 г. насам. Нейното присъединяване към Европейския съюз през 2007 г. определено помогна за развитието на страната. България в момента е дом за 6,8 милиона души и около 360 000 предприятия, повечето от които - над 314 000 - са микропредприятия (с до 9 служители).
Екосистема за социално въздействие в България и Централна и Източна Европа
Социално-екологичните проблеми се радват все по-голям интерес не само в България, а и в целия регион на Централна и Източна Европа. Днес 38 % от населението на България (47 % в региона на ЦИЕ като цяло) прави дарения за социални каузи. Най-впечатляващ обаче е филантропският потенциал на българите, който възлиза на 290 милиона евро годишно — 170 милиона евро повече от сегашното равнище на дарения.
Това е заключението, направено в доклада „Отприщване на частния капитал в полза на обществото в Централна и Източна Европа“, който представлява цялостен анализ на изследванията, проведени от Social Impact Alliance for Central & Eastern ДЪРЖАВИ (независим, аполитичен мозъчен тръст) през периода 2020—2023 г. в сътрудничество с ключови заинтересовани лица и лица, които вземат решения, в 11 държави от Централна и Източна Европа: България (с участието на следните стратегически партньори: Американска търговска камара в България и адвокатска кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“) и Хърватия, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. В него са включени и прозрения от Украйна, тъй като войната е контекстът, катализаторът и движещата сила зад дейностите на предприятията, инвеститорите и физическите лица в региона.
Като граждани на Централна и Източна Европа ние разполагаме с все повече капитал, ресурси и желание да се ангажираме със социални въпроси - при подходяща мотивация бихме били склонни да даряваме почти два пъти повече, отколкото в момента (от 2,7 милиарда евро на 5,5 милиарда евро). Само половината от дарителите обаче обявяват, че редовно правят дарения (51 % в ЦИЕ, 59 % в България).
Предприятията играят много важна роля в контекста на финансовата и нематериалната подкрепа (особено в областта на доброволческата дейност от страна на служителите или безвъзмездните дейности). Понастоящем те се мотивират най-вече от външни фактори (разпоредби, очаквания на дружеството-майка, допълнителен натиск от страна на клиентите и служителите). Въпреки това, тъй като езикът и терминологията на разпоредбите, особено на тези, свързани с нефинансовата отчетност, не се разбират напълно от практиците, много предприятия поемат само тези предизвикателствата, които са необходими, за да си осигурят съответствие с изискванията. Ситуацията е малко по-различна при семейните и по-малките предприятия, където социалните кръгове и личният опит на техните ръководители играят важна роля. Тези видове предприятия са склонни самостоятелно да подкрепят важните за тях каузи, обикновено на местно равнище.
Междувременно самите жители на Централна и Източна Европа говорят за това какъв вид корпоративно гражданство искат. От предприятията във финансовия сектор се очаква да решават проблемите на бедността, образованието и цялостния икономически растеж. От предприятията от хранително-вкусовия сектор и веригите за търговия на дребно се очаква да поставят по-голям акцент върху борбата с глада и насърчаването на отговорната консумация, докато предприятията от енергийния и автомобилния сектор следва да се съсредоточат върху проблемите, свързани с климата. От своя страна, от технологичните предприятия и тези в сектора на информационните технологии се очаква да стимулират икономическия растеж и да подкрепят иновациите. Струва си да се отбележи, че гражданите на Централна и Източна Европа ценят социалната ангажираност на предприятията — 50 % от жителите заявяват, че предпочитат да купуват продукти от социално отговорни марки (60 % в България), а 45 % са склонни плащат малко повече за тях (48 % в България).
В региона на Централна и Източна Европа се наблюдава нарастващ интерес към инвестициите във въздействие, които се разбират като инвестиционна стратегия, насочена към генериране на финансова възвращаемост, съчетана със създаване на положително въздействие.
52 % от гражданите заявяват, че сегашната геополитическа ситуация изисква повече подкрепа от по-развитите държави, като САЩ, Обединеното кралство или Западна Европа. Западните държави предоставят достъп не само до капитал, но и до знания и образование.
Украйна също оценява подкрепата на западните държави. „Цялостната оценка на чуждестранната помощ е много положителна. Цели 74 % от украинците я оценяват като добра или много добра. Възприятието за това кой в момента оказва най-силна подкрепа на страната е ясно: САЩ, Обединеното кралство и съседните държави“, се посочва в доклада. Украинците са загрижени, че една продължителна война може да доведе до намаляване на чуждестранната помощ, като подчертават решаващата роля на чуждестранните медии за отразяването на ситуацията в Украйна. Цели 84 % от украинските граждани смятат, че чуждестранните медии следва да отразяват войната в Украйна по-активно.
