Аз съм от хората, които играят на твърдо ТОТО. С други думи, не рискувам, ако не съм сигурна в крайния резултат и ако нямам "твърда почва" под краката си. Поради тази причина не обичам да карам по заледени пътища, да летя с парапланер или да се спускам на рапел. Преди 20 години бях сред първите хора в България, които налагаха офроуда и участваха в организацията на офроуд състезанието Ком – Емине. Но някак тази тръпка на целодневно тресене ми омръзна и вече не се пускам в такива изпълнения. Обаче нямаше как да откажа поканата на Мото-Пфое за офроуд предизвикателство в Централен Балкан с новите пикапи Ford Ranger и иконата Ford Bronco. Казах си, че с тези луксозни, чисто нови автомобили ще пообиколим из пътеките за час-два, ще видим красиви гледки и после ще се насладим на басейна в хотела. Все пак, с едно на ум, от спомена за теста на новия Raptor на строящата се отсечка в планината през миналата пролет.
снимки: Тони Тончев и авторът
Сега, когато връщам лентата, мога да кажа, че в 25-годишната ми журналистическа практика в сферата на новите автомобили и стотиците вече тестове, подобен тежък, реален офроуд тест не сме имали. Беше епичен тест. Бяхме цели 7 часа в планината, а теренът беше сериозно предизвикателство, което допълнително се усложняваше от факта, че всеки от нас осъзнаваше, че в ръцете си държим скъпи, нови машини, които инстинктивно пазим.
В горещото юнско утро ни посрещнаха 7 цветни машини, готови да разкрият мощта си, за която предварително знаехме. Два Ranger Wildtrak, два Raptor, два Tremor и два Ford Bronco. Иначе Ranger предлага богат избор от серийни предложения, както и различни каросерии, двигатели и задвижване – започвайки от базовите XL, XLT, Limited и продължава с лайфстайл версията Platinum (но все така проходим) една идея по-малкия Wildtrak, върховия представител Raptor (името му не е случайно) и Tremor, който е базиран на XL, но с преработено шаси и офроуд окачване Bilstein, по-широка следа и увеличен просвет.
На нас ни се пада именно най-офроуд модификацията Tremor с двойна кабина. Потегляме по магистрала Хемус с крайна цел Априлци в Централен Балкан. Гоним магистрална скорост от около 130/140 км/ч, но някак имам леко неспокойно усещане. На една от спирките споделяме това впечатление. "О, ама вие сте със специални офроуд гуми!". Ето къде бил отговорът на съмнението ни – определено се усеща, че високата скорост, че не са за такъв тип гуми.
Пристигаме в Априлци, готови и с боен дух да атакуваме Балкана. Разбираме, че първоначалната идея е била да караме до връх Ботев по Русалийски проход, който започва от последния квартал на града Острец, преминава през планината покрай Хижа "Табите", после Кадемлийското пръскало и от южната страна слиза в село Тъжа. Оказва се обаче, че до връх Ботев може да се пътува само през уикенда и то само с разрешително (сега си казвам - добре, че нямахме :). - Колко километра имаме да минем? - В планината не се смята в километри, а в часове. Имаме около час и половина, най-много два, иначе са 14 км. Е, колко са му едни 14 км с такава машина? Добре, че не знаехме какво точно ни очаква и добре, че никой нямаше време да погледне в интернет какво пише. Всъщност, за да не паникьосват хората, планинарите имат навик да ти казват "ей, сега ще се покаже хижата, ей след този завой идва езерото", а всъщност имаш още час-два докато наистина ги стигнеш.
Потегляме в колона. Ръководителят ни казва да внимаваме, защото на места наистина е тясно, машините са дълги и широки, а долу урвите чакат. Ние обаче сме много доволни, защото сме с най-подготвения пикап за офроуд. В началото няма някакви сложности, обаче започват да се появяват големи камъни, оврази, издълбани коловози, скални елементи. Като гледаме какво се задава и как минава предният автомобил, се замисляме. Обаче колата е по-сигурна от нас. Преодолява терена като халва. Тресенето и подскачането обаче е много сериозно. На следващия ден усещам мускулите на ръцете от стискането на страничната дръжка – иначе съвсем щях да се лашкам из кабината. И така отсечка след отсечка.
Накрая вече дойде и още едно препятствие – абсолютно стръмни S завои, като мислиш да не одереш машината. На места слънцето така свети насреща, че нищо не се вижда от пътя. Карам наизуст и се моля пикапа да си знае работата. Истински съм впечатлена от възможностите на този Tremor – абсолютно никъде, за миг дори, не се зачуди дали ще мине. Аз имах повече съмнения. От роторния бутон на централната конзола може да се избират режимите, които са 2H, 4A, 4H и 4L. Бяхме включили на бавни скорости 4L за трудни терени, въпреки че началото се оказа, че не бяхме превключили и карахме само със задно. При тях системата работи до 30 км/ч и ако има нужда, при съвсем тежка ситуация, може да активира и блокаж на задния диференциал. Tremor е с нов 2,0-литров дизелов двигател и 205 к.с.
Както казах в началото, играя на твърдо ТОТО и не обичам несигурностите, тук обаче колата пребори тези притеснения. Не поддаде никъде.
Освен изключителната си проходимост, Ranger е оборудван с армия от най-съвременни технологии за свързаност и техническа поддръжка. От подобрен гласов контрол, навигация и свързаност на смартфон с интегрирана Alexa и Ford SYNC 4A до безжично зареждане на устройства, включително и осигуряване на захранване за електрически инструменти. Централният дисплей е огромен – цели 12 инча, но за такава машина е много удобен. Седалките също са много удобни и очаквах да имам оплакване на следващия ден след 7 прекарани часа в тях, но за моя радост нямах никакви оплаквания.
След почти три часа из планинския черен път, най-сетне пристигаме до хижа „Табите“. Възнаградени сме! От едната страна е връх Марагидик, който е „облечен“ в мека зелена одежда, от другата страна се е разпростряла зелена котловина, по която пасат високопланински говеда (много са красиви и супер чисти), а срещу нас е връх Триглав. И понеже е Еньовден всички билки са нацъфтели. Ей, тази България е много красива!
Хапваме набързо сандвич, пием чай от планински билки и тръгваме към Кадемлийското пръскало, което е целогодишно. Наистина гледката е прекрасна. Направихме малко снимки и тук на тесния път трябваше да обърнем 7 големи машини. Някои от колегите наивно си мислеха, че за връщане към Априлци ще обиколим по някой друг маршрут. Такъв няма. Връщането е по същия път.
Слизането в никакъв случай не е по-лесно, защото на доста места нямаш добра видимост, за да подбереш къде да минеш. Почти същото е, когато си пешеходец в планината – при слизане коленете страшно се набиват и никак не е лесно. А и скоростта ни не беше много различна от пешеходната – движихме се с около 7-10 км/ч. Когато в 20 часа най-сетне стъпихме на асфалт, се поздравихме с мощни клаксони. Не ни се беше случвало такова преживяване.
Останахме истински впечатлени от възможностите на пикапа. Неслучайно Ford Ranger продължава да бъде най-продаваният пикап в Европа. Още по-категорична съм, че това ще е пикапът, който ще си вземем, когато отидем да живеем на вилата. На село винаги ти трябва някаква мощ, която да има и достатъчно място за превозване. А Ranger качва без проблем европалет, може да тегли до 3,5 тона, а на покрива може да се качи багажник или платформа до 350 кг., включително да разпънете палатка.
Колегите, които бях зад волана на Bronco споделиха същото – безкомпромисна машина. Факт, че никой, никъде не закъса.
