fbpx Аптечният пазар в България се монополизира | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Аптечният пазар в България се монополизира

Аптечният пазар в България се монополизира

 

 

Бизнесът с лекарства и договореностите между аптеките и националната здравно-осигурителна каса "заляха" голяма част от медийното пространство през последния месец. За проблемите в бранша и за това как се прави аптечен бизнес в България екипът на сп. "твоят БИЗНЕС" потърси мнението на собственик на аптека в София.

Г-н Медаров, каква е спецификата на аптечния бизнес?

- Този бизнес се прави трудно, защото самата материя е такава. В България наистина е тежко, защото няма единен утвърден пазар на лекарства.
Получаването на лиценз за отваряне на аптека е доста тромава процедура. За да се получи разрешение, е необходимо да се подадат много документи, както и да се съобразиш с редица изисквания към обекта, охраната му и т.н. Ако човек няма собствено помещение, всеки един бизнес, който е по-печеливш, би могъл да изтласка аптеката от мястото й. Това е естествено, защото интересът на наемодателя е да получи по-висок наем.
След това трябва да се направи необходимата организация. Тя се състои в заявка на лекарствата, която е съобразена с потреблението, както и тяхното подреждане. Това не е лека работа, защото една аптека има между хиляда и три хиляди артикула - лекарства, санитарни материали, козметика и т. н. Фармацевтът трябва да се съобрази с всички тези особености и от него изцяло зависи дали ще му тръгне бизнесът или не. Непрекъснато на пазара се появяват терапевтични новости, някои лекарства остаряват и не се използват, идват и нови.
Най-важното е човек да разполага със средства, когато реши да отвори аптека.
Затова са необходими инвестиции между 50 и 200 хил. лв. в началото. Част от тях могат да се осигурят под формата на заем. Дистрибуторските фирми предоставят стоков кредит, който получават от производителя. Възможна е отсрочка от един до три месеца при зареждане, което позволява да не влагате много собствени средства в началото.

Какво представлява "добра аптечна практика"?

- Добрата аптечната практика е сбор от правила на работа, които се изграждат у фармацевтите в периода на тяхното обучение и практика, и които всеки от тях е длъжен да спазва. Те са насочени най-вече към грижата за пациента.
Това е процес, който започва от отварянето на самата аптека, от зареждането й, от начина, по който се правят заявките за лекарствата, подреждат се в аптеката, отпускат се на пациентите. Добрата аптечна практика включва редица професионални правила, с които фармацевтът трябва да се съобрази при отпускането на лекарствата, зависи от начина, по който той ще обясни на пациента как се използва дадено лекарство, какви са опасностите при комбинация с други медикаменти и т.н.

С влизането на България в ЕС, очаквате ли изискванията към аптеките да се променят?

- Европейската общност няма единна директива, която да се отнася до търговията на дребно на лекарства. Тези въпроси се решават от националните законодателства. Има някои общи правила в Европейския съюз, но те касаят по-скоро качеството на обслужване в аптеките, отколкото административните разпоредби.
Българският закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е изцяло заимстван от немския закон. Първоначалният му вариант беше най-близък до този в Германия и там е имало изискване за отстояние на аптека до аптека. В момента това не съществува реално и в Европа, но аптеките там се планират на брой население. У нас този въпрос не е решен и те са повече от тези в страна от ЕС.
В държавите в Европа е общоприето правило, че един фармацевт може да има една аптека, т.е. ограничават се апетитите към превръщане на този бизнес единствено в средство за печелене на пари.
Напоследък в бизнеса у нас се наблюдават процеси на уедряване и монополизиране на бизнеса, независимо, че в закона е записано, че ако дадено лице притежава дял във фирма, която произвежда лекарства, то той няма право да ги дистрибутира и да има аптеки. Тази точка в закона обаче не се спазва от никого. Лошото е, че у нас нещата тръгват в коренно различна посока от тази на Европа. Създаването на монопол в такава сфера винаги е в ущърб на крайния потребител. При положение, че към това се прибави и здрав ната каса, която също е монополист, става страшно.
Ако съществуват единни правила, създадени и използвани с години, аптечният бизнес ще бъде спокоен, ще носи както удоволетворение, така и приходи.
Тези апетити са туширани в повечето национални законодателства на европейските държави. При тях закриването и откриването на аптека се решава от професионалните организации, а не се администрира от министерства или политически сили. Освен че съсловната организация носи пълна отговорност за лицензите, тя е гаранция, че този процес се извършва в полза на пациента.
У нас има проект за закон за съсловната организация и той е внесен в парламента, като чакаме гласуването му. Основната цел на такъв закон е да подкрепя съществуването на единно съсловие, да има орган, който да преговаря за общите интереси на гилдията.

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК ) готви поправки в договорите с аптеките, които ще ощетят голяма част от дребния бизнес с лекарства. Какво предстои да се случи?

- Договорите, които се подписаха между НЗОК и аптеките, са индивидуални. Съюзът на фармацевтите не е регистриран по закона за съсловните организации и, следователно, не е страна по рамковия договор с касата и не участва в него. НЗОК предлага в този договор един член 23, според който аптеката трябва да връща на касата 10 % от крайната стойност на лекарствата, т.е. от крайната му цена, намалена с ДДС. На практика това прави за евтините лекарства - половината от надценката за аптеките, а за скъпите стига до 3/4. Същевременно касата не плаща 100 % лекарствата, а около 25 % и в същото време има претенции да получи 10 на сто от цената на медикамента. А пациентът, който плаща 75 % от стойността на лекарството, не получава нищо. Това е един доста голям процент, който води аптеките до декапитализация и фалит, защото приходите, които остават от лекарствата, са по-малко от разходите, които аптеките правят само за заплати и осигуровки на персонала си. По този начин касата не ни дава възможност да си вършим работата.
До момента НЗОК отхвърля предложението на Съюза на фармацевтите този процент да се намали от 10 на 5 %, а останалите 5 % да се вземат от дистрибуторите. Според мен касата би имала основание да взема някаква сума, но само за лекарствата, които плаща 100 %.

Facebook коментари