Стефан Шарлопов /46 г./ е завършил българска филология във Великотърновския университет. Занимавал се е с журналистика, търговия, индустриален бизнес. Основният му бизнес днес са хотелиерството, ресторантьорството и спатуризмът. Занимава се активно и с благотворителна дейност. Той е генерален спонсор на ансамбъл „Българе” и един от основателите на движението “Второ Българско възраждане”. Стефан Шарлопов e заместник-председател на Съюза на българската туристическа индустрия и Председател на УС на Българския съюз по балнеология и спа туризъм.
България е сред страните, богати с минерални извори и уникален климат. С какво спомага това за развитието на този отрасъл? - Господ ни е дал много неща, които ние не използваме адекватно. Дал ни е прекрасен климат, дал ни е чист въздух, четири сезона. Не бива да пренебрегваме фак-та, че сме на второ място по гъстота на минерални извори. Тук е моментът да подчертая голямото културно наследство, запазените архитектурни и етнографски модели като Мелник, Жеравна, Боженци. За жалост всичко това все още не е достатъчно популяризирано. Голяма част от туристическите агенти и туроператорите все още залагат на традиционните видове - морския и зимен туризъм. Но те са сезонни. А и е трудно да конкурираме другите страни. Имаме си свои плюсове и своя специфика, но не можем да се конкурираме с Френската Ривиера, да речем, или с турските или гръцки курорти. Нямаме онези сериозни плюсове, които биха накарали хората да предпочетат Черно море като място за морски туризъм. Бихме могли да кажем, че туристите идват по Българското Черноморие, защото е евтино. Но това не е сериозен аргумент. Същото важи и за ски курортите ни. Докато балнеологията е целогодишна и растяща. Статистиката показва, че в европейски мащаб е перспективна и със силно развитие.
Какво е състоянието на СПА туризма в страната и какви са очакванията за развитието му? Пред какви проблеми е изправена тази индустрия? - Ще бъдете изненадани, но тази индустрия е много развита. Макар че има и няколко недостатъци. Появиха се много хотели, които претендират, че предлагат балнеологични и уелнес процедури, но всъщност предлаганото от тях не съответства на европейските изисквания за тази категория. Можем да приемем, че този тип туризъм е все още нов за нас, и тепърва ще има да се развива отрасълът. Но не бива да забравяме, че в страната досега единна концепция за развиване на този сектор от туризма не е имало. И даже в ДАТ няма изискванията, на които трябва да отговаря един хотел, за да получи необходимата категория. Критериите са зададени от Европейската асоциация по СПА. Съюзът по балнеология и СПА, който оглавих през 2008 г. е член на тази асоциация и от там получаваме необходимото, за да се определи един хотел. Вече има сертифицирани три по европейските стандарти - това са хотел ”Бор” във Велинград, парк-хотел “Пирин” Сандански, и хотел “Албена” на морето. И има още много желаещи. Присъждането на категорията е процес от изключителна важност, защото така се формира имиджът на България като балнео и спа дестинация. Не е нормално собственик на хотел да купи едно джакузи, например, или една кушетка за масажи и да си присвои категория на СПА хотел. Важното за нас в този съюз е да не допуснем страната да се превърне в лоша дестинация. Ако се случи това, ще се наруши цялостният имидж на България. Въпросът е да има целенасочени ходове от страна на държавата и на инвеститорите и верни послания към света. При всички случаи ние говорим за рехабилитация на здравето и това трябва да става в определените от природата зони - Хисаря, Велинград, Сандански. А изискванията са преди всичко към технологията и апаратурите, методите за масажи, термални бани, различни масла, които се прилагат. СПА и уелнес туризмът са всъщност начин на живот. И трябва да позволяваш на хората да релаксират. За тази цел е по-добре да се придържаме към утвърдени вече изисквания, отколкото да преправяме вече създаденото впоследствие. По-важното е да ползваме добрите практики на Европа и да правим качествени процедури. СПА центърът не е фитнес или козметичен салон - без диагностика не можеш да предложиш качествени продукти. Има технология, която трябва да се спазва - центровете предлагат диагностика, лечебни и разкрасяващи процедури.
Конкурентни ли са предлаганите услуги спрямо тези в Европа и по света? - Конкурентни сме, но не го промотираме както би трябвало. Да вземем за пример Велинград - там има над 15 хотела, 1/3 от тях отговарят на всички критерии, за да се наричат СПА, но кой го знае това. Дори в България са малко хората, на които е известно. Добрата страна на кризата е, че в момента ни кара по-бързо да вземаме решения, да търсим нови ниши за развитие. Разбира се, процесът не е прост - трябва да имаме изградени добри транспортни схеми и инафраструктура. Лошият транспорт затруднява туриста и принуждава хотелиера да намали цените.
Какво е качеството и квалификацията на кадрите, които работят в сектора? Какво е необходимо за поддържането на едно добро ниво на обслужване и какво се прави за развитието му? - Имаме силна традиция, в учебните заведения има специалности - кинезитерапевти, лекари, масажисти. Разполагаме с добре подготвени кадри, но не мога да кажа, че са в достатъчно количество, за да захранят цялата индустрия. Затова сред основните дейности, които се опитваме да направим със Съюза, е да създадем академия за квалифицирани кадри, за съответните специалисти - рехабилитатори, кинезитерапевти, масажисти, лекари. Да ги обучаваме в нашите СПА центрове - да опознаят различни видове процедури и лечебни и специализирани техники, да опознаят философията на самия бранш.
