Бездействието по казуса „КТБ“ граничи с престъпно поведение

Действащото законодателство не е пречка за разрешаване на кризата около КТБ, но е налице отказ от страна на БНБ да приложи закона. Около тази позиция се обединиха участниците в проведената днес в БСК среща между членовете на Експертния консултативен съвет (ЕКС) по проблемите на КТБ с Константин Пенчев – омбудсман на РБ. Срещата е част от кампанията на съвета за привличане на отговорните институции към каузата за спасяване на КТБ. Пенчев призова на 7 август т.г. БНБ да не стои пасивно, а да използва законовите възможности за по-активни действия в защита на хората със сметки в КТБ.

Участниците в срещата се обявиха категорично против въвеждането на извънредно законодателство, но не отрекоха необходимостта от нормативни промени в посока изграждане на ефективни механизми за публичен контрол върху действията на БНБ, тъй като към момента очевидно е налицесвръхавтономност на централната банка. Оказва се, че нито една институция в страната, особено при отсъствието на действащ парламент, не е в състояние да принуди БНБ да приложи предвидените в законодателството механизми за спасяване на КТБ. Ето защо, според националния омбудсман Константин Пенчев, „когато една институция не желае да работи, трябва гражданите и другите институции да направят нещо, трябва да приложат силен публичен натиск за преодоляване на проблема“. А проблемът засяга пряко или косвено повече от половин милион българи.

Това не е проблем само на вложителите в КТБ. Това е системен проблем, който може да окаже силно негативно въздействие върху цялата банкова система, а оттам върху икономиката и обществото, като цяло, категорични бяха участниците в срещата. Общонационалната значимост на казуса „КТБ“ подчерта в изказването си и председателят на БСК Сашо Дончев, като го сравни с бедствие. Той призова за спешно свикване на Консултативния съвет по финансова стабилност, включващ ръководителите на БНБ, КФН и МФ, съгласно Закона за Комисията за финансов надзор (КФН). Това е една от възможностите за поставяне на действията на БНБ под определен обществен и институционален надзор.

„Независимата по закон БНБ проявява очевидни зависимости, които трябва да станат ясни на обществото. И това не е зависимост от обществените потребности, от икономическата логика, от морала или от законите – това са друг тип зависимости, които са притеснителни за нас“, сподели Васил Велев, председател на АИКБ и член на ЕКС.

„Години наред наблюдавахме с учудване колко бързо расте тази банка. Периодично задавахме въпроси и не получавахме отговори. За нас е очевидно, че има умишлено организирана, целенасочена атака с цел разграбване на безценица на активите на банката и заличаване на следите от някои незаконосъобразни действия в предходни периоди“, заяви Сашо Дончев. Той увери Константин Пенчев, че членовете на ЕКС нямат лични или корпоративни депозити в КТБ, т.е. интересът им за решаване на проблема е провокиран единствено от това да бъдат предотвратени потенциални щети за финансовата система и за икономиката на страната.

Според президента на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев, „имаме работа с една престъпна група и въпросът е дали тя, или обществото ще надделее“. В тази връзка Сашо Дончев информира, че по време на срещата на ЕКС с главния прокурор е било потърсено съдействие от него за изясняване на това има ли длъжностни престъпления и кои са виновните за създалата се ситуация лица.

Членовете на ЕКС информираха националния омбудсман, че двукратно в писмен вид са искали среща с ръководството на БНБ, но предложението им за съдействие и експертиза за решаване на казуса „КТБ“ е било отхвърлено без аргумент. Това още веднъж показва нежеланието на БНБ да действа проактивно, в посока решаване на проблема.

По отношение на механизмите за разрешаване на проблема „КТБ“,участниците в срещата бяха единодушни, че са против използването на публични средства за тази цел. Още повече, че няма гаранции, че след отпускането на държавна помощ за банката тя няма отново да бъде умишлено доведена до фалит. Държавна интервенция е допустима, но не под формата на безвъзмездно финансиране, а чрез други финансови инструменти (вкл. кредити), придружени от оздравителни мерки, предвидени в Закона за кредитните институции (ЗКИ). В тази връзка Пенчев припомни, че поставянето на банка под особен надзор не означава единствено затварянето й „под ключ“ за 6 месеца, а ЗКИ предвижда широк набор от механизми за оздравяване на банката. Т.е. прилагането на мярката „особен надзор“ се прави с цел оздравяване, а не с цел ликвидиране на потърпевшата кредитна институция.

Моля коментирайте