Бизнес етика? Хайде де...

Автор: 

Максим Бехар

управител и собственик на M3 Communications Group

...Залата в двореца “Сейнт Джеймз” в центъра на Лондон беше почти препълнена и всички някак си доста тържествено очакваха ТОЙ да се появи, да се ръкуват с него, да поговорят, да се снимат. Нямаше нито един стол, само десетина изящни коктейлни масички, за да можеш да си оставиш питието, когато мигът дойде и ти трябват две свободни ръце - едната, за да се ръкуваш, другата... за да обясниш или да покажеш нещо.
Моят случай беше точно такъв: имах нужда и от двете си ръце, пък и толкова много неща имах за разказване, че със сигурност щях да ги използвам. Дори не взех питие, нямаше да прикрие вълнението ми, а в крайна сметка всеки от нас очакваше своите десетина минути... Само лекото раздвижване край тежките букови врати подсказа, че “шоуто” започва. Той вече беше тук и в залата се усещаше напрежение. Принц Чарлз, британският престолонаследник, тихичко и деликатно се спираше до всеки и почти незабележимо мърдаше устни в брилянтен английски, а очите му излъчваха безкрайно любопитство. С всеки гост, при всеки разговор.
“Я, интересно, интересно. Това какво е? Стандарт за бизнес етика... Виж ти, в България? Невероятно, изключително е... Как така сте се сетили? Оу, имате вече 1200 компании, които са го подписали? Ами тук, в Англия, може да ми е трудно и 12 да намеря...”
Трескаво прехвърлях фрази в ума си и се чудех... Какво иска да каже, шегува ли се?... Къде ми сравнява Англия с България - къде са те, къде сме ние!
Годините обаче минаха и все повече се убеждавам, че във всяка една шега си има и мъничко истина. А в тази на Принц Чарлз може би дори и повече.
Годината беше 2002, и ако мъничко се напрегнете, ще си спомните, че тогава самото споменаване на странното и безлично словосъчетание “бизнес етика” предизвикваше доста насмешки. Бизнес, бизнес, ама пък и етика като че ли идваше не само на отделни хора, идваше на цялото възприятие за бизнес среда твърде много. И никой не го разбираше.
Затова няколко месеца след като Принц Чарлз си получи своя “Стандарт”, а и доста повече месеци след като тогавашният цар-премиер си беше сложил същия този стандарт на стената зад работния си стол в Министерския съвет, тръгнах да обикалям из страната, за да си говорим с местния бизнес за това как да го правим етичен. И навсякъде, и винаги, и постоянно чувах един и същи въпрос: “Какво, по дяволите, означава бизнес етика?”... Не е ли това поредната куха фраза, поредното отчитане на дейност и надуване на празни балони?
Не беше.
Защото точно тогава измислих и какво всъщност е бизнес етика. Това определение е толкова точно, че сигурно може да е вечно.

Да бъдеш етичен в бизнеса, всъщност не е нищо друго, освен да печелиш прозрачно. Нищо повече
Няма как всички ние да правим бизнес, ако не печелим. Истина ясна и точна като деня и нощта. Но ако правим нашите печалби прозрачно, именно тогава етиката, почтеността, честността ще са факторите, които ще дърпат бизнеса ни нагоре и ще създават открити и точни отношения с нашите партньори и колеги.
Във времето на всички борби, терзания, нови формули и дефиниции дойде и 2007, дойде и Европейският съюз, или ние отидохме там, но темата за етичния бизнес стана все по-важна и все по-необходима
И ето че в края на първата истинска европейска година в България се появява нещо, което нарежда страната ни далеч преди “конкурентките” от региона. И това не са относителното политическо спокойствие и предвидимостта в бизнеса. Нито пък са реките от евра, които всички в България очакват от години.

Най-неочаквано, може би за много хора, се оказа, че частният бизнес в България има доста ясна и кристалночиста теза: без почтеност, без истинска социална отговорност, без суперприоритетно внимание към образованието на екипа, без почтеност по отношение на клиентите и партньорите... без етика към всичко в бизнеса просто не е възможно да се успее.
Тези, които махат безгрижно с ръка и изричат до болка познатото и скептично “Хайде де!”, ще ги почакаме в Европа. Защото сега има един-единствен път и той води натам.

Facebook comments