Проучването „Барометър Устойчиви потребители“ 2025, проведено от ESG Lab към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, показва, че мнозинството от българите са силно информирани и загрижени за екологичните и социални предизвикателства, въпреки че съществува значителна разлика между теоретичното познание и практическите действия.
Резултатите са изненадващи и окуражаващи. Близо 78% от участниците признават, че опазването на природата е ключово за устойчивото развитие. Впечатляващите 85% са категорични, че бедността трябва да бъде преодоляна, за да съществува баланс в обществото. Същевременно едва 48% виждат устойчивото развитие като приоритет за икономически растеж.
В сферата на гражданската активност данните са още по-красноречиви. Цели 90% от българите вярват, че правителството трябва да предприеме сериозни мерки за опазване на околната среда. 88% подчертават значението на демократичните права, но само 42% смятат, че настоящите държавни действия са ефективни.
"Това изследване е силен пример за мисията на Стопанския факултет – да изграждаме мост между науката и реалния бизнес, като предлагаме решения, основани на науката и академична експертиза“, сподели деканът на Стопанския факултет доц. д-р Атанас Георгиев, по време на представянето на проучването.
"Барометърът е уникален за България и благодарение на международно съпоставимата методология ни дава възможност да видим къде се намираме спрямо други държави – научна основа, върху която могат да се изграждат политики и бизнес стратегии“, сподели доц. д-р Марина Стефанова, ръководител на изследването, в което участват още д-р Илия Атанасов, д-р Стоян Михайлов, д-р Пламен Димитров, Боян Захариев.
Интересен акцент са всекидневните практики на хората. 78% редовно използват многократни торбички при пазаруване, а 75% се стремят да пестят електроенергия. Притеснителен обаче е фактът, че само 38% активно участват в екологични протести или инициативи.
Според социолога д-р Стоян Михайлов значителна изненада са високите нива на позитивни нагласи по ключови теми, наблюдавани устойчиво сред различни социални групи. Ключово при анализа на резултатите, според психолога д-р Пламен Димитров, е, че много често устойчивите практики са възприети не толкова заради осъзнаването им като такива или дори не и от икономическа гледна точка, а по-скоро като част от вече изградени навици и начин на живот.
