Световни топ мениджъри обсъждаха бъдещето на конгресния туризъм в България, възможностите и предизвикателствата пред туристическия бизнес. Домакин на срещата беше председателят на организацията Хенинг Крипендорф. Конгресният туризъм е генератор на най-високата добавена стойност в бранша. Той се нуждае от специални условия и дългосрочна стратегия. Освен източник на печалби, той е носител на сериозен положителен имидж. Страната ни има потенциал за неговото развитие, но за това трябва да се работи дълго и сериозно, заяви зам-министърът на икономиката Ботев и допълни, че за конгресния туризъм е необходима допълнителна регулация и визия от страна на бизнеса и държавата.
Поли Карастоянова, член на борда на директорите на Българската организация за конгресен туризъм сподели, че очаква България да се върне на картата на световния конгресен туризъм, каза в началото на срещата. Имаме уверението на държавата, че през 2014 година ще можем да се включим за национална реклама и участие в календара на събитията на най-престижните изложения: IMEX – Франкфурт, CONFEX – Лондон и EIBTM, Барселона, каза тя. Мениджърите на големите хотелиерски вериги поздравиха България с добрите новини от Китай и подчертаха, че най-голям интерес е предизвикал именно българския туризъм и възможностите за китайски инвестиции в туристическата индустрия.
Щефан Райтер, генералният директор в световна хотелиерска верига повдигна пред форума въпроса за липсата на дългосрочна стратегия за развитието на туризма в България. Друг посочен от него проблем бе липсата на специализирана образователна система за средни кадри в хотелиерския и ресторантьорския бизнес - келнери, камериери, главни готвачи, рецепционисти Райтер.подчерта нуждата от професионално обучение и практика. Домакините на срещата предложиха да се помисли за система на професионално обучение за кадри в туризма. Ако България направи първата стъпка за създаване на професионално училище по туризъм, ние ще ви намерим западноевропейски партньор и това може да бъде училището в Бон – едно от най-авторитетните в Европа, посочи Райтер. Колегата му Джордж Миу акцентира върху необходимостта от ясна визия за пазара на туризма и липсата на реална статистика и прозрачна информация за състоянието на пазара. Андреа Кайзер – генерален мениджър на голям столичен хотел подчерта, че подобна информация би помогнала при вземането на управленски решения и би оптимизирала инвестициите в туризма.
В хода на дискусията се изясни също, че изготвянето на туристически бранд на България поражда сериозен проблем и това може да е свързано с разпознаваемостта на страната. Към това трябва да се добави и слабата реклама. „Нека обърнем логиката, предложи на мениджърите Бранимир Ботев. Нека не ние, чиновниците да казваме какъв трябва да бъде брандът, а вие, които сте от бизнеса. Ние трябва да създаваме правилата на играта, а бизнесът да вкарва головете”, пошегува се зам. министър Ботев.
Хенинг Крипендорф, който е и представител на Международната асоциация на професионалистите в туризма Skal International посочи, че за модерния туристически мениджмънт вече е характерен глобалният подход. И в България трябва да се работи с поглед върху цели региони, а не само за отделна държава, посочи експертът и добави, че целта на неговата организация е да отстрани от бизнеса тези, които само претендират, че са специалисти, а всъщност, не са.
Беше обърнато специално внимание на потенциала на България в СПА туризма с оглед на богатството ни от минерални води. Хенинг Крипендорф препоръча да почерпим опит от Германия и Австрия в организацията на този сектор от туристическия бизнес.
Крипендорф и Райтер предложиха да се ползват извести международни консултанти за създаването на Национална стратегия на туризма – така наречения мастър план. Според Крипендорф разумните срокове за изготвяне на предварителния проект са края на 2013, а за пълен мастър план, включващ всички значими направления на българския туризъм - до края на 2014. С помощта на Skal в момента се мисли за разработване на модерна система за категоризация в българския туризъм, тъй като съществуващата е почивала не на световни, а на собствени, консервативни и по-скоро строителни критерии.
