Ето, и Хриси и Стоян заминаха. Тя завърши тук медицина, той – икономика, но тъй като Хриси не иска да работи 4-5 години за 300 лева на месец докато вземе специализация, избраха да отидат в малко село в Германия, където да взима нетна заплата от 2000 евро. И преди да замине ми каза: „След 10 години в България няма да има лекари, защо да оставаме?“. Той остави добре платена работа с възможност за развитие, за да замине с нея. Силвия замина за Германия по настояване на баща си, за да довърши обучението си там и да започне работа и „един по-добър живот“. Тя беше трета година в добър университет и работеше в една от четирите най-големи одиторски компании. Сестра й дойде да учи в елитна гимназия в София, за да замине за Германия още след завършването. Братовчедка ми е архитект в Париж, брат й – програмист, а сестра им – биолог. Също в Париж. Аз учих в Германия и Испания, бях в Щатите... и се върнах. Сега съм тук и знам, че има защо!
„Привличането на мозъци“ е решението
Теорията ни казва, че за растежа на една икономика са необходими капитал, труд и технологии. Движещата сила на 21 век е знанието, а развиващият се човешки капитал е най-добрият начин да постигнем просперитет. Динамичните, иновативни, креативни хора с визия и мечти са тези, които изграждат едно силно общество и икономика, базирана на знанието и умението. За съжаление, голяма част от младите и способни българи напускат България през последните 20 години, търсейки професионална реализация и по-висок стандарт на живот. „Изтичането на мозъци“ е процес, който веднъж започнал, се завърта като спирала и повлича след себе си провеждането на реформи, изграждането устойчива бизнес среда и на гражданско общество, развитието на цялата държава. Дяволски кръг, от който искаме и трябва да излезем.
Икономически, политически и социални са причините за „изтичането на мозъци“
До болка са ни познати причините за „изтичането на мозъци“. Икономическото състояние на страната в началото на 90-те години, политическата несигурност и липсата на доверие в системата, влошаването на социалните услуги в момент, в който се отричат наложените ценности и се обръща поглед на запад в търсене на „правилната“ идентичност, са само част от тях. В същото време гражданското общество – катализатор на развитието на човешкия капитал, е слабо инциативно и се развива с бавни темпове. „Изтичането на мозъци“ в цифри Проследяването на „изтичането на мозъци“ в цифри не е никак лесно, основно поради липсата на данни за международната миграция и за нивото на образование на хората, напускащи страната. Все пак, редица автори публикуват изследвания по темата, които създават представа за „изтичането на мозъци“ от България.
Научните работници в България намаляват с над 50% в периода 1990-1994г., според анализ на Центъра за изследване на демокрацията от 1997г. Според изследването, близо 12% от българските учени, които напускат сектора в периода 1989-1995г., напускат и страната. Учените, които емигрират, са заети основно в научните сфери с висок профил, признание и контакти с международната изследователска общност – химия, биология, медицина и физика. Основни дестинации са САЩ, Германия и Канада, следвани от Великобритания и Скандинавските държави.
Интересно е, че сред страните от Югоизточна Европа България е на първо място по процент на висококвалифицирани емигранти от общия брой емигранти (39%) в Германия за периода 1992-1994г., по анализ на Института за международна икономика в Хамбург от 1999г. Изследване, публикувано в годишника на Софийския университет през 2001г., показва, че 13% от запитаните български студенти искат да емигрират през 1996г. Друго проучване, публикувано в списание „Политическа психология“, стига до извода, че през 1998г. една четвърт от студентите в страната проявяват интерес да напуснат България.
През 2006г. Организация за икономическо сътрудничество и развитие публикува анализ, според който близо 16% от българските емигранти през последното десетилетие на миналия век са високо образовани. Наскоро бях добавена в група в социалната мрежа, в която членуват над 250 българи от Силициевата долина – голяма част от тях са завършили университети като Харвард, Станфорд, МИТ, Йейл, Бъркли, сега работят в компании като Гугъл, Майкрософт и Фейсбук или развиват собствен бизнес.
