БСК срещу националната здравна карта

"Обезпокоени сме от някои постановки, залегнали в Националната здравна карта (НЗК), които са в противоречие с утвърдените конституционни принципи за равнопоставеност на собствеността, гарантиране на конкуренцията, недопускане на дискриминация и равен достъп до медицински услуги за всички български граждани". Това е становище на Българската стопанска камара, разпространено до медиите.

Всички тези принципи и норми са нарушени с предвиденото в НЗК задължение Националната здравноосигурителна каса да сключи договор за работа само с 57 болници, които са държавна собственост, изрично посочени в приложен към НЗК списък. За всички останали здравни заведения в страната е предвидено взаимоотношенията с НЗОК да се регулират на база субективната преценка на Касата, посочват още от БСК.

Тази постановка съществено деформира установената и законово регламентирана практика в здравната система. Нарушава се равнопоставеността между отделните видове собственост на здравни заведения – частна, държавна, общинска, което от своя страна води до деформация на конкурентната среда;

Дискриминационното решение води до липсата на реална конкуренция между отделните здравни заведения, което е предпоставка за влошаване на качеството на предлаганите от тях медицински услуги и обслужването на населението.

Нарушава се свободата на потребителите за избор на здравно заведение, поради очакваните дисбаланси в стойността и качеството на услугите, предлагани от задължително финансираните от НЗОК болници и всички останали.

Недопустимо е редът и начинът на използване на средствата от НЗОК да се определя с решение на Министерския съвет, а не от Надзорния съвет на НЗОК, който по закон е упълномощен за това. По този начин не се зачита трипартитният принцип на управление на НЗОК, в качеството й на институция, оперираща с публични средства. Известно е, че 67 на сто от ресурса, с който Касата разполага, се формира от осигурителните вноски на работодатели и осигурени лица, твърдят още от БСК.

Според тях се възпрепятства процесът на приватизация в сектора и привличането на инвестиции, вкл. чуждестранни такива.

Тревожно е, че Националната здравна карта не е обсъждана предварително – нито в Националния съвет за тристранно сътрудничество, нито в Надзорния съвет на НЗОК, в които участват представители на работодателите (осигурителите) и заетите (осигурените) лица. По този начин реалните приносители към бюджета на НЗОК са лишени от право на мнение относно разходването на техните средства, заявяват още от БСК.

Припомняме, че социалните партньори многократно през последните месеци поставяха въпроса за необходимостта от дебат по проблемите на здравеопазването, но такъв не се състоя. Като елемент от общата реформа на системата на здравеопазване, Националната здравна карта следва да бъде обсъдена със заинтересованите от нейното прилагане страни и едва след отразяване на техните позиции да бъде приведена в изпълнение.

БСК ще инициира провеждането на широк обществен дебат, в който да участват представители на частния бизнес (вкл. чужди инвеститори в сектора), лекарските организации, потребителите на здравни услуги, частните осигурителни фондове, общините и националните институции в сферата на здравеопазването. Камара ще предприеме действия за оспорване на решението на Министерския съвет пред Върховния административен съд, Комисията за защита от дискриминация, както и ще информира Комисията за защита на конкуренцията.