Да живеем и пътуваме бавно

CAMINO DE SANTIAGO – със сила на крачката и душата

Представете си, че предприемате едно пътуване, при което всички места трябва да бъдат достигнати пеша, със собствените ви крака. В раницата - чифт обувки, яке, дъждобран, няколко тениски и клинове, спален чувал, лепенки и бинтове за нараняванията по краката, малко лудост и ... много търпение и упоритост. Само това ви е нужно. Нищо повече.
Camino de Santiago е една различна ваканция, пътуване към нашата същност, състезание със самите нас и собствените ни възможности, извън зоната на комфорта и далеч от забързаното ежедневие и суета.
През последните пет години от живота ми извървях 1920 км пеша по различните пътища до Santiago de Compostela. Пътуването промени изцяло живота ми, нагласите ми към света и хората, промени мен и хората около мен. И не може да бъде другояче, защото когато човек е щастлив е способен да дарява щастие и любов на околните.

Пътуването ми през есента на 2019 г. от Lisbon през Fatima и Porto до Santiago de Compostela ми даде всички усещания, от които имах нужда – усамотение и шумни приятелства, болка и щастие, прекрасните гледки на реещия се океан и величествени евкалиптови гори, тишината на залеза и радостта от изгрева. Това пътуване ми показа за пореден път, че радостта от живота е в малките неща, в неволно подадената ръка, в сутрешната помощ от приятел, когато бинтоваш наранените си ходила, в чашата вино изпита в приятна компания, в малката хапка ароматно сирене, споделено на Пътя, последната глътка студена вода от празната манерка и пълната длан с току-що набрани къпини, които правят устните ми сини. Научи ме да живея и пътувам бавно.

Бавното пътуване позволява да се докоснем до прекрасни малки населени места, които в друг случай - автомобил или автобус бихме пропуснали. Ходейки пеша разбираме, че превозните средства не ни дават предимство, а ни преместват от едно място на друго за минути, като бездушни предмети. Разчитайки само на силата на своята крачка имах възможност да разгледам всяко място, да открия скрити красоти, да позволя на съзнанието си да изключва, за да ги възприеме. Така обикнах местните, техния живот, нрави, опитах вкусовете на тяхната кухня. След като веднъж изпитах удоволствието от бавното пътуване, никога повече няма да препускам от град на град, от държава в държава за кратък период от време, защото това не само изхабява, но и създава чувство, че съм пропуснала нещо съществено.

 

CAMINO PORTUGUÉS DA COSTA – LISBON – O PORTO – VIGO – SANTIAGO DE COMPOSTELA

Крайбрежният португалски път е един от най-красивите маршрути на Camino de Santiago. Започва от Lisbon, през O Porto, за да достигне на север Santiago. Целият Път е дълъг 611 км и лъкатуши през няколко португалски провинции Екстрамадура, Рибатежу, Бейра, Дору Литорал и Минью, за да достигне до бреговете на испанската провинция Galicia. Някои от поклонниците се отклоняват на около 100 км след Lisbon, за да достигнат до Fátima, като след това продължат към Santiago. Така маршрутът се удължава с около 60 км.

Всичко започва от португалската столица Лисабон

Кацналата на седем ниски хълмчета по протежението на река Tagus, достигайки до Атлантическия океан това е столицата Лисабон. Отправната точка е Катедралата, от където поклонниците от целия свят се снабдяват със своя Credencial – пилигримски паспорт. Събирането на печати по време на Camino в пилигримския паспорт доказва, че си преминал през определени места. Можеш да получаваш печати от църкви, манастири, музеи, хостели, хотели и крайпътни кафета. Печатите са красиви и паспортът започва да прилича на пъстра книжка с картинки. И така ден след ден твоята книжка става все по-красива и по-красива. Накрая представяш своя Credencial пред пилигримския офис в Santiago и получаваш своята Compostela.

 

За Лисабон има толкова много пътеписи, че едва ли мога да кажа нещо ново. Той е величество и свобода, премесени с изкусителния аромат на pastéis de nata, който можеш да си купиш от всяка пекарна и чийто плътен и наситен яйчен вкус пълни със слюнка всяка уста.

След като се налюбуваш на шарените гледки, сгради в стил арт нуво и перфектно павираните улици, пътят продължава през един от новите квартали на града Parque das Nações. Усещането за безгрижие обзема всеки, който с часове крачи по протежението на парка и река Tagus. След парка маршрутът минава през няколко малки селца и градчета, полета със селскостопанска продукция, за да достигне до Vila Franca De Xira, град известен в миналото и днес с коридите през юни и октомври.

От Vila Franca De Xira пътят преминава отново през насажденията от домати, чушки и огромни лозови масиви. Спираш, почиваш, похапваш грозде, чушки, домати, диви къпини и продължаваш. Любителите на конния спорт с удоволствие могат да утолят страстта си на няколко места по Пътя – малки ферми, където се отглеждат расови коне. Отседнах в една такава във Valadа - Quinta da Marchanta, където стопаните ме посрещнаха, нахраниха и подслониха с изключително внимание и любов.

 

Fatima

На 20 км по-далеч се намира красивия град Santarem, от където трябва да се вземе решение – дали да се продължи по традиционния маршрут или да се направи отклонение към Fátima. Бях там през януари, но сега ми се стори изключително примамлива възможността да извървя пътя до там. И не съжалих за нито една направена крачка, за нито едно усилие, нищо че парещото слънце и 40 градусовата жега ме изтощиха до краен предел.
Fátima е величествено място, където човек може да притихне и да намери покой, да се помоли и да остане сам със себе си. И изобщо не преувеличавам за усещането за омиротворяване, което се чувства, още щом се стъпи на огромния площад през Базиликата Дева Мария. Градът е място за поклонничество за стотици хиляди християни, които идват да измолят здраве и изцеление за себе си и близките си.

След Fátima пътят продължава към град Tomar, величествено разположен на брега на река Nabão. Красиви мостове, тесните павирани улички, бели къщи с великолепни веранди и прозорци. Всичко това създава усещане за средновековна приказка. Най-забележителното място обаче е манастирът - Convento de Cristo, творение на рицарите тамплиери.

Пътят след Tomar е предизвикателство за тези, които нямат физическа подготовка. Но като награда човек може да си подари в края на деня нощувка в типична португалска ферма - Quinta da Cortiça - Casa da Torre, реставрирана от място за отглеждане на бикове Престоят ми там внесе изключителен колорит в пътуването ... и малко лукс, който по време на пилигримството, признавам - липсва.

След Cortiça евкалиптовите гори предоставят прекрасна възможност за усамотяване, прочистване на съзнанието, преход без усещане за време и пространство. Всъщност ходенето пеша е най-добрата медитация и възможност да се изключи съзнанието в продължение на часове.

Пътят след това минава през няколко малки градчета и селца – Alvaiazere, Ansião, Alvorge и Rabaçal. Избрах за края на деня Rabaçal и нито за миг не съжалявах. В местната кръчма опитах най-прекрасното португалско сирене Queijo do Rabaçal и в комбинация с чаша хубаво бяло вино завърших картината за деня с удовлетворение.

Coimbra, бакалау и вино Верде

 

На следващия ден ме очакваше Coimbra. Не усетих изобщо как в приятна компания на италианката Фредерика и холандеца Патрик, достигнахме крепостните стени на Coimbra. Coimbra - старата столица на Португалия още в началото показа своето величие и достолепието на един древен град, разположен по протежението на двата бряга на река Мондего, които се свързват живописно с три моста. Пренощувах в малко, кокетно хостелче в историческия център на града, заспивайки и събуждайки се с камбанния звън на Катедралата. Кратката разходка из тесните улички на града, завладяващите балади на уличните музиканти, обилната вечеря с типичното за региона бакалау, подплатена с чаша вино Верде изпратиха сигнали, че този град има още какво да ни даде. Търсехме оправдание да останем и то дойде – наоколо бушуваха пожари и имаше забрана да се върви пеша. Един допълнителен ден в Coimbra беше подарък – време да посетим Университета и прекрасната Университетска библиотека Жуанина, датираща от 1728 г. В Coimbra към нас се присъедини и моя приятелка от България – Меги.

След Coimbra разбрах, че Пътят не е само красота и положителни емоции. Пожарите, който бушуваха цяла седмица бяха опустошили стотици хиляди хектари евкалиптови гори. Няма нищо по-тъжно от това да се върви с часове през мъртвата гора и с върха на ноздрите да се усеща натрапчивия мирис на обгорялото дърво. Колко лесно красотата може да бъде превърната в разруха. Продължих след Coimbra доста тъжна. До тогава, докато на хоризонта не се появи Porto.

O, Porto!

Този град е моята голяма любов, когато преди 5 години за първи път тръгнах към Santiago. Porto беше същият - пъстър, шарен, град, за който можеш да кажеш, че животът е жив. Странна смесица от цветове, хора, различни архитектурни стилове. За да се стигне до пристанището, трябва да се мине по малките тесни улички на стария квартал Ribeira, от чиито тераси и прозорци висят прострени гащи, чаршафи, чорапи, сутиени - своеобразна инсталация на долно бельо. И изведнъж, в края се открива Praça da Ribeira – безброй улични артисти, търговци, туристи, местни малчугани. Цялото това множество се смесва и придава на града живост, игривост и колорит. Нивото на допамин допълнително се вдигна след чаша порто. И фадо… този път не пропуснах спектакъл с фадо музика, която ме отведе в друго измерение.

Следващите няколко дни маршрут държи посока север изцяло по крайбрежието на Португалия, докато стигне устието на река Миньо и премине в живописната испанска Galicia. Преди това обаче предлага прекрасни, дълги километри крайбрежни алеи, специално изградени и маркирани за пилигримите; спиращи дъха гледки на безкрайни пясъчни дюни и плажове. И много рибарски селища, където човек може да вкуси всички дарове на океана съвсем пресни – миди, риба, октопод.

Към океана

И така до Viana do Castelo - приказно красив град. Съществува легенда, че когато римските легиони стигнали през 1 век пр. хр. при бреговете на река Lima, били толкова изненадани от великолепния пейзаж, че помислили, че са пред портите на Рая. Те вярвали, че река Lima всъщност е митологичната река Leta, от която мъртвите отпивали и забравяли земния си живот. Може би затова Lima – реката на забравата, сякаш ни помогна да забравим тежкия ден, многото поражения по краката и да се оставим градът да ни плени.

На другия ден - отново на път към Caminha - последния град в Португалия, а от там пътят продължава по испанския бряг по линията A Guarda - Baiona – Vigo и при Pontevedra да се влее във вътрешния Portuguese Camino de Santiago. Caminha е малко градче на границата с Испания, но сградите в центъра на града подсказват за отминала красота и слава на града. От архитектурата личи, че градът действително е бил в миналото своеобразна границата между Galicia и мюсюлманските владения на юг.

 

По крайбрежието на Атлантическия океан

Фериботът от Caminha бързо прекоси своеобразната държавна граница и ни отведе в Galicia. От A Guarda нататък се променят гледките, архитектурата, вкусът на храната, инфраструктурата и в известна степен Camino придобива малко по-комерсиален вариант. Линията продължава да бъде север по брега на Атлантическия океан, за да достигне шармантната Baiona. Жителите на този град са имали привилегията първи да научат за откриването на Новия свят, когато Колумб се върнал с известната каравела "Пинта". Точното копие на "Пинта" може да бъде видяно в центъра на залива.

След Baiona пътят продължава по Атлантическото крайбрежие. Гледките, океанския бриз и шумът на прибоя създават усещане за друго измерение и изобщо не се усеща как си достигнал до следващото място, където те очаква поредния прекрасен град.

Такъв беше Vigo – огромен, прелестен, шумен, пълен с живот и забавления. Градът е най-голямото риболовно пристанище в Европа. Огромни плажове, доволно препичащи се испанци, които и в делничните дни намират време за релакс. Обичам испанската леност – тя е неподправена, наивна и дори понякога забавна.

На близо 35 км след Vigo ни очакваше Pontevedra. Отново не ме разочарова, въпреки, че този път слънцето не грееше само за мен, а дъждът ни изкъпа предварително, преди да сме стигнали до мястото за настаняване. Ponrevedra или Стария мост, каквото означава името му, винаги ми напомня за Рим. Множество малки и големи църкви, закътани малки площадчета, гушнати в достолепни сгради, шармантни улички, старият римски мост над река Lérez. Pontevedra е важен град по маршрута на пилигримите – тук се намира Igrexa da Virxe Peregrina, чийто под е изпълнен във формата на раковината на св. Якоб.

 

Padron – място на пилигримите и зелените чушлета с каменна сол

На следващия ден само 20 км. преди Santiago в приповдигнато настроение стигнахме до Padron – свещено място за пилигримите. Това е първото място по суша, до което е достигнало тялото на Свети Яков Стари, след като е превозено с лодка по море.

Padrón е известен и със зелените си чушлета - pimientos de Padrón, изпържени в зехтин и поръсени с едра каменна сол, те са страхотно преживяване за небцето. Голяма част от тях не са люти, но има и много люти. Изобщо яденето им е като Руска рулетка – не знаеш кога ще гръмне следващата в устата ти.

След Padron идва носталгията – правим всичко за последен път – последно подреждане на раницата, последни километри, докато на хоризонта не се покажат куполите на величествената катедрала на Santiago de Compostela. Незнам колко пъти трябва да дойда в този град, за да му се наситя...
Santiago ни погълна, сляхме се с многобройното множество от пилигрими, които прииждаха от всички посоки на града към площада. И отново притихнах пред Катедралата, почувствах облекчение, почувствах удовлетворение и легнах на земята върху раницата си. Santiago е като онези места, в който веднага започваш да се чувстваш като в своя роден град, там, където всички те познават и ти ги познаваш.

За мен най-свещеното и привлекателно място в този град остава Катедралата. Всички искат едно – да стигнат до катедралата и да се преклонят пред гроба на Апостол Св. Яков. Това свързва миналото, настоящето и бъдещето. Това свързва и хилядите поклонници от четирите посоки на Земята. Катедралата приютява всички, които след дългото и изморително пътуване намират покой и благодат за душата и тялото си.
След всяка победа идва време за празнуване и ние празнувахме подобаващо – в ресторанта „O Gatto negro“ - култово място за пилигримите. А и след такъв ден не се заспива лесно. Но всяко нещо има край, за да може да започне отново, за да продължи.

Места за настаняване

Камино е поклоннически път и по презумпция луксът и изобилието са несъвместими с него. Разбира се по Пътя могат да бъдат намерени различни места за настаняване вариращи от т.нар. алберги със смесени спални – частни или общински, малки кокетни хостели със самостоятелни стаи, както и по-висок клас хотели. Албергите са модерно оборудвани с всичко необходимо: чисти спални помещения и бельо, бани, тоалетни, кухни, перални, сушилни и единственото нещо, което може да смути свикналите на уединение е нощното хъркане на някой поклонник. Често вечер хората се събират за обща вечеря, където всеки може да демонстрира своята национална кухня.

Аз лично предпочитам тези по-спартанските места за настаняване в общи спални помещения с между 10 и 20 човека, тъй като така мога да усетя най-пълноценно духа на Camino. Разбира се от време на време си позволявам и допълнителен комфорт, като избирам малки хотелчета или хостели.

Ако трябва да избирате между супа и любов – първото е по-добро

 

Ако преди една година някой ме бе попитал коя е най-вкусната кухня за мен, автоматично бих отговорила Галицийската, но след като веднъж опитах португалската определено везните натежават на юг.
Кухнята в Португалия е много проста и семпла, но в същото време изключително питателна и вкусна.

Португалците имат поговорка: „Ако трябва да избирате между супа и любов – първото е по-добро.“ Това ми помогна да се влюбя в „Caldo Verde“ - португалска супа от плътен бульон, картофи, лук, чесън и зеле.
Насладих се и на „Porco preto“ – изцяло изпечено малко прасенце, поднесено на дъска със салата, изпържени картофи и резен портокал. А ако го изядеш в селската кръчма край Пътя, а не в някой изискан ресторант със сигурност ще усетиш в устата, по лицето си и пръстите си всички сосове от това блаженство.

За vinho do Porto няма място за убеждения. То присъства в различните му варианти неотменно в менюто. А комбинация с небрежно наредена дъска с ароматни кремообразни меки до твърди и остри сирена може да ти разкрие и най-дълбоко пазените португалски гастрономически тайни.

Не мога да пропусна добрата стара риба треска – бакалау. Приготвят я по всевъзможни начини - печена, задушена, варена, под формата на ароматни крокети, на супа или в съчетание с картофи, лук, разбити или твърдо сварени яйца, сметана и сос бешамел. Както и да я опитате винаги ще бъде добро попадение.

Кухнята на Галиция

Дългата крайбрежна ивица на Galicia предопределя характера на ястията – използват се разнообразни морските продукти. Картофи, нахут и царевица също присъстват в традиционните ястия от региона. Месото – телешко, свинско, агнешко, се приготвя изключително вкусно във всички варианти – печено, варено, пържено.

Но край бреговете на Галиция се ловят най-добрите лангусти, октоподи, миди, стриди и други морски продукти. Не си бил в Галиция, ако не си опитал октопод по галисийски (Pulpo a la Gallega) или чушките от Падрон (Pimientos de Padron). А стигнеш ли до Сантяго задължително трябва да опиташ и феноменалната Tarta de Santiago иначе .... иначе не ти дават Compostela за изминатия път.
Храната в Galicia е страст, любов и експлозия от цветове и аромати. Няма как да е другояче щом се приготвя от хора с големи сърца.

 

За хората и срещите

Тръгнах сама, а като пристигнах в Сантяго имах безценни приятелства, които Камино ми подари, които аз си позволих. 21 дни са много и малко за формиране на човешките взаимоотношения, но всеки един от тези, които крачеха редом с мен оставиха следа в сърцето ми, карайки ме да бъда изпълнена с оптимизъм, вяра и любов, че приятелството съществува.

Приех с известна ирония комбинацията българка, холандец и италианка за сравнително дълъг период от време, но когато към нас се присъедини още една българка и унгарец за себе си разбрах, че всъщност ние сме еднакви, просто идваме от различни страни. Няма срещи в живота - срещаме се на определено място и в определено време, защото има какво да научим един от друг, за да развием сетивността си, да обогатим опита си. Душата си избира свое общество. Всяка среща е важен опит, който ни помага да израстваме, за да вървим щастливи и одухотворен по своя път.

Подарете си Камино – удоволствие за душата, всички сетивата и тялото. Заслужавате го! 

 

снимки: Авторът и Pixabay

Facebook comments