fbpx Часовниковата кула в Банско - да сверим часовника на духа | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Часовниковата кула в Банско - да сверим часовника на духа

Водеща снимка
Да

Часовниковата кула в Банско - да сверим часовника на духа

Преди дни загубихме д-р Емил Илиев, създателят на Джаз фестивала в Банско или както някои го наричаха Доктор Джаз. Изключително ерудирана личност той даде много сили, за да сложи лятно Банско на туристическата карта и го направи най-голямата джаз арена на Балканите.

Бяхме приятели с него, разговаряли сме много пъти по различни житейски теми, дори имахме привилегията лично да ни свири джаз на пианото. Вярваме, че неговият дух винаги ще остане в пиринския град и когато камбаните на старата часовникова кула звънят, винати ще има удар, които ще напомня за него.

Независимо в кой сезон на годината попаднете в Банско има няколко места, които няма как да не видите. Освен величествения Пирин, другият символ на града е часовниковата кула-камбанария в двора на храма „Света Троица“, която се вижда отдалече и безспорно е символ на българщината. Няма гостенин на града, който да не вдигне поглед нагоре към върха на кулата, когато попадне в центъра на града, за да си свери часовника, въпреки всички модерни смартфони.

Църквата "Света Троица"  е един от знаковите обекти на планинския град. Идеята и осигуряването на мястото за изграждането й са на Лазар Герман (дядо Лазко) и датират още от 1810 г. Строителството обаче започва през 1833 г., когато се създава „Общоселски обществен съвет за изграждане и изписване на църквата „Св. Троица”. В строителството участват местни майстори, ръководени от Лазар Глушков, но според легендите се включват и всички останали местни мъже.

През 1850 г. в двора на църквата е изградена и часовниковата кула-камбанария. Строежът е от големи каменни блокове и представлява четириъгълна пресечена пирамида с височина 29.50 м., без дървената надстройка. Главеният майстор е уста Глигор Дуюв.

В кулата се влиза през дебела, обкована с желязо врата, а високо под свода, са окачени 4-те камбани, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови.

През 1866 г. в кулата е монтиран часовник, който тежи 500 кг, изработен от самоукия бански майстор Тодор Хаджирадонов.

В днешни дни през пролетта тук гнездят щъркели, които не се смущават от силния звън на камбаните. Когато през лятото слънцето залязва, се оглежда за последно в камбанарията, преди да се скрие, а вечер кулата е красиво осветена.

снимки: архив на списанието

Facebook коментари