Живеем в турбулентно време, разрушаващо света на Бейби-бумърите и даващо път на световните порядки на Милениалите и зетовете. Но това е друга тема, тема за колонка и даже за книга.
Често чувам “как хубаво беше преди КОВИД”. Това е новата версия на “колко хубаво беше”. Предишните бяха “преди 2008-ма”, „в Неребето“ (Народна Република България) или както му вика народа - по Бай-Тошово време. Абе най-хубаво е било по времето на Хан Аспарух, нали тогава са дошли нашите предци тук…?
Тази носталгия ни заслепява, спомените ни карат да не виждаме настоящето обективно. Ще кажете обективно никой не вижда, и ще сте прави. По-страшното е, че носталгията ни вкарва в измислен свят - лабиринт с изпъстрени стени от картини и гоблени и не виждаме вратите, през които можем да излезем от сегашното си състояние, за да продължим активно и достойно в бъдещето, което искаме. Търсим врати като тези от миналото, с дървени дръжки, а те новите са от други материали и с датчици за отваряне.
В един момент казваме „Няма врати, няма прозорци“. Има само спомени, а то се оказва, че зад спомените се крият вратите. Както във филмите с Поаро и по романите на Агата Кристи са сейфовете, пазени от облика на благородник с рицарски доспехи, вече напукан от времето в позлатена рамка. Спрете да си спомняте, никой не го интересува какво е било, а още по-малко колко хубаво е било.
Светът е друг и не е нашият, той е на децата. В автобуса от летището на Ташкент до самолета срещу мен седеше момиченце, узбечка, в дънков гащеризон и розова блузка, която подканяше 4-5 годишното си братче по следния начин: “Let’s go my dear, давай, давай быстрее“, а нататък продължи на узбекски, а ние какво било тогава. Младежите са глобални и те са пазителите на паролите за бъдещия свят. Гледайте тях, не миналото.
Не бъдете като мъжът от картината, който се опитва да спаси стария си баща и оставя да се удавят жената и детето му.
Носталгията ни прави стари, не болежките и побелелите ни коси. Фокусът върху миналото е това, което ни пречи да виждаме в бъдещето. Оставете миналото да ферментира и отлежава като коняците и уискитата в дъбова бъчва и да се превърне в еликсира на опита Ви, пийте от този опит пестеливо т.к. от миналото човек може лесно да си опияни, а после и боли глава.
Живейте в настоящето и гледайте в бъдещето, където децата сменят езиците, както ние сменяхме с копчето радиостанциите на радиото.
