Склонни ли сме да поемаме риск по отношение на парите си? Такава е темата на проведено изследване, което прави опит да разграничи населението у нас на четири отделни типа, в зависимост от отношението им спрямо риска. За база служат отговорите на различни категории въпроси (спестяване и инвестиране, хазартни игри, улично движение, професия и свободно време) и ги класифицира към съответните афинитети при финансовите инвестиции. Основа на изследването представлява проведено в Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Словения и Словакия проучване. Резултатите от отделните изследвания са напълно различни, но и съответната среда също е различна: на силно изразената спестовна традиция в Австрия например, противостои обусловена от икономическите рамкови условия, едва зараждаща се инвестиционна култура в България, която обаче видимо започва да проявява интерес към по-пълноценни инвестиционни форми. Българското население може да се раздели на четири отчетливи типa, в зависимост от отношението им спрямо риска Конкретно типовете са дефинирани, както следва:
Почти една трета от българите могат да бъдат характеризирани като “фанатици на сигурността”. Както сочи определението им, тяхното поведение е белязано от мисли за сигурността. Парите се инвестират по-скоро в “сигурни” инвестиционни форми. При това най-силният афинитет е към спестовната книжка и животозастраховането. При този тип, в зависимост от отношението спрямо риска, преобладават жените (т.е. те са по-ясно представени в тази група от населението) на възраст над 40 години, с доходи на средното и по-ниско ниво, живеещи в провинцията. “Безразличните” сами се описват по-скоро като “предпазливи”, но от друга страна не отдават голямо значение на аспекта на сигурността. Това са преобладаващо жени, на възраст над 60 години, живеещи в провинцията и с ниски до средни доходи. В типологично отношение “безразличните” са домакини и не работят. На въпроса за тенденцията при спестяването, те посочват (вероятно по-скоро теоретично) интерес към инвестициите във фондове и акции. Четвърт от българското население попада в категорията на “дебютантите”. Този тип, в зависимост от отношението спрямо риска, е “типично българско явление”. Той не се появява в никоя друга страна, в която досега е извършвано проучването. Типични за него са спонтанността и склонността към риска. Този тип е мъж, над 20, но до 40-годишна възраст. Той разполага с по-високи доходи, но ги инвестира по-скоро в свободното си време, отколкото в резерви. Дори и да демонстрира (теоретичен) афинитет към акции или инвестиции във фондове, енергията му се проявява по-ясно в прекарването на свободното време, отколкото в инвеститорското му поведение. Социодемографски тази категория се открива предимно в по-големите градове. Също характерни за България са “отказващите”. Тези 11 % от населението посочват, “че въобще не се интересуват от инвестиции”. Причината за това се корени в недостатъчните финансови възможности. Този тип, в зависимост от отношението спрямо риска, е жена, от селските райони, 60-годишна или повече, със средни доходи, който отказва почти категорично да участва на капиталовите пазари. Тази категория обаче, има афинитет към спестовната книжка.
