“Действието” на закона за меценатството*

етикети: 

Според Закона за местните данъци и такси, освободено от данък дарение е безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

Повече от година след приемането му Законът не действа ефективно
Това се оказва един законотворчески акт без реална практическа сила. И естествено за това ще се намерят куп причини от най-различно естество.
Философията на закона е, да се подпомагат дейности и мероприятия, които не са печеливши, като това не изключва помощ и в привлекателни и печеливши дейности.

Презумпцията да се тълкува действието на един закон от неговите изключения, а не от неговата широкообхватна основа и полезна функция е много старомодно и нецивилизовано.
Нужно е да има по-ясни критерии за осъществяване и поощряване на дарителски кампании от фирми -
те да имат стимул да го правят и да не злоупотребяват с това. Ако е направено дарение за 10 хил. лева, фирмата-спомоществовател да преведе точно тази сума, а не да има документално превод за 10 хиляди лева, а реално да са платени по-малко и това да прерасне в порочна практика. От гледна точка на органите по приходи, щом съществува данъчно облекчение, веднага ще се намери трик, за да се спести някой лев чрез култура и изкуство. Може да се каже, че съществуват злоупотреби по време на етапите за одобряване, реализиране и последващ ефект от даренията в полза на културата и изкуството. И волята на Законодателя, за да ограничава такива аномалии, е наложително да бъде изразена в регулиращи прагове за даренията и адекватни санкции, когато те не се спазват.
Съхраняването на произведения на културата и тяхното реставриране не са включени в обхвата на освободените доставки по смисъла на ЗДДС.
С други думи, извършването на услуги по

съхраняването и реставрирането на
произведения на културата не са освободени
и подлежат на облагане с ДДС

А както е известно, ДДС е косвен данък и тежестта му се поема от крайния потребител. Казаното до тук можем да обобщим със следния пример:
Юридическо лице (фирма-меценат) дарява сумата от 10 000 лева на лице, подпомагащо реставриране на паметник на културата. По Новия закон за ДДС фирмата ще трябва да начисли данък върху това дарение, т.е. ще начисли 2 000 лв. ДДС допълнително. От своя страна организацията, подпомагаща културата, наема фирма-изпълнител да извърши реставрацията. Тази фирма е длъжна да начисли ДДС върху стойността на услугата по реставрация. Така се получава облагане на това дарение два пъти и се обезсмисля стимулът за него. Това е конкретен пример за липса на прозорливост от страна на Законодателя - той не поощрява, а наказва конкретната дейност на огромен брой фирми-дарители.

Не е ясно защо облекченията на дарителите за култура са по-големи от това за облекченията на дарителите в другите сфери?
По каква логика една и съща сума, дадена за култура и за образование, ще се третира различно - в единия случай се ползва облекчение в размер на 15 на сто от счетоводната печалба, а в другия случай облекчението е в размер на 10 на сто.
Друг недостатък в текста на Закона е свързан с условието посредническите организации да се регистрират. В момента неправителствени организации, каквито са и дарителските фондации, се регистрират в публичния регистър към Министерството на правосъдието за обществено полезната си дейност. Оказва се, че ако искат да дават пари и за култура, трябва да се регистрират и в Министерството на културата.

Създаването на паралелна регистрация е удобен начин за размиване на отговорността
Мнението на специалистите е, че законът е по-скоро политически акт на внимание от страна на управляващите към културата. За да се задейства този закон, са необходими поне 2 години - писане на регистри, проверки на фондации, създаване на обществен съвет и пр.
Държавата организира културно лото по реда на Закона за хазарта. Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждават от министъра на културата, съгласувано с министъра на финансите, като най-малко 50 % от тях се използват за нуждите на националните фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата.
От практиката и функционирането на “Тото 2” знаем, че постъпленията от тази игра не отиват за развитието на спорта. Затова културното лото като замисъл и полезно действие също
ще има нецелесъобразно приложение.
От началото на действието на Закона вече има “поизтъркани” критики:

  • че нормативният акт е написан на
    неразбираем език;
  • че не обяснява разликата между спонсор, дарител и меценат;
  • че липсват цели сфери от културния ни живот, (паметниците на културата, образованието по изкуствата, културните издания и др.), които
    по право принадлежат към него;
  • че към институциите, които могат да бъдат поощрявани, не са включени Националната художествена галерия, Националният исторически музей, както и Областните галерии и музеи.


Проф. Божидар Димитров разкритикува формулировка в Закона, според която картините на чужд художник, работещ у нас, няма да са произведения на културата, понеже той не е български гражданин. Като констатация - от два месеца се възхищаваме на гениалните творения на Леонардо да Винчи в Софийската градска художествена галерия, за която имат огромна заслуга организаторите и спонсорите. Те не могат да ползват преференции от действащия закон за тази световноизвестна изложба.
Светлин Русев основателно нарече този проект Закон за посредника, защото 3/4 от членовете в закона се занимават с посредническите организации между мецената и творците - какви трябва
да са, какво точно извършват, какви разходи
могат да имат.

Разбираме, че комисионната им може
да е до 7 % от дарението

Според редица изследвания у нас и в момента има изключителен ръст на дарителството и без такъв закон. Данните показват, че само за 3 години финансовият оборот на дарителството е бил 50 млн. лв. и че над 60 % от фирмите ни даряват ежегодно. Всички те го правят от добра воля и социална отговорност.

В културната сфера няма повече дарители от другите сфери на живот, за да се обособят те в отделен закон
Освен всичко друго и сега има достатъчно норми, чрез които може да се стимулира меценатството. В чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, като основен принцип на културната ни политика е записано: “Поощряване на дарителството, меценатството и спонсорството в областта на културата”. Защо просто не се допълни или поправи основният закон за културата? И в крайна сметка, ако ще се регулира дарителството, не е ли по-добре то да се отнася и за всички останали сфери - образование, социални дейности, които също имат нужда от помощ и цивилизовано отношение?
(* Продължение от миналия брой)