Море, плаж, безгрижни разходки, весела компания, нощни купони, екстремни преживявания, екзотичен остров... Списъкът с асоциации за лятната отпуска може да продължи до безкрай... През месеците юли и август често ни обземат мисли за предстоящата ваканция и съсредоточаването върху служебните ангажименти става все по-трудно. Това е съвсем естествено състояние – първо, защото летните месеци по традиция се свързват с почивка, и второ, защото всеки човек се нуждае от релаксация, от смяна на обстановката и поемане на доза положителни преживявания.
Работодателите също очакват служителите им да отпочинат добре и да се заредят със сили за месеците, през които ще кипи усилена работа. Мислите за лятната отпуска сами по себе си ни зареждат положително, но често, когато се стигне до прехода работа – отпуска – работа, изпадаме в стрес и депресивни състояния. Оказва се, че не е толкова лесно да се пренастроим бързо от една обстановка в друга – рязко да забавим темпото, а след това да забързаме отново и да влезем в ритъма на работното ежедневие така, сякаш не сме преставали да работим въобще.
Известно е, че резките промени – смяната на режима, климата и прочие, могат да доведат дори до по-силен стрес от този, на който сме подложени в ежедневната работа
Докато броят на хората, които изпадат в депресия, излизайки в отпуск, е относително малък, то от пост-ваканционен синдром страда всеки трети, завърнал се от лятна почивка. На какво се дължи това? Подобно на начина, по който ярките картини на хубав романтичен филм започват да избледняват, когато светлините в киното светнат и спомените от преживяното удоволствие започват ярко да контрастират на не толкова „розовата” действителност, така и завръщането от приятно прекарана ваканция към ежедневния ритъм на живот, ни кара да чувстваме дискомфорт и да изпитваме носталгия към преживяното.
Много от вас биха се запитали какъв е смисълът от ваканцията, като след това животът ти се струва двойно по-тежък. Смисълът е в това, че по време на отпуска трябва да опитаме да „изпуснем парата”. Промяната на обстановката и различните преживявания в повечето случаи действат освежаващо и помагат да се заредим с нови сили и идеи. Постваканционният синдром, от своя страна, може да престане да бъде проблем, в случай че се научим как да се справяме с него.
В процеса на адаптация от ваканционния период към служебните задачи, е важно по какъв начин ще подходи и мениджърът. Той може както да улесни прехода на своя служител, така и да влоши ситуацията. И тъй като малък брой ръководители си дават сметка за този факт, би било от полза на всеки мениджър да прочете следващите редове.
Можете да бъдете сигурни, че в мнозинството от случаите тези простички за изпълнение практики помагат за овладяване на ситуации, свързани с пост-ваканционния синдром. Нещо повече, отнасяйки се с грижа и уважение към състоянието на вашите служители, ще допринесете за създаването на атмосфера на взаимно разбиране, а благодарността на служителите, при всички случаи ще даде отражение в резултатите и просперитета на компанията.