Марина Стефанова е доктор по социално управление и доцент в Стопански факултет към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Преди две години, в началото на пандемията, пише книгата “Лидери за устойчивост”, заедно с Жюстин Томс, Джейн Муита и илюстраторката Естер Гомбаш, чиито теми днес са още по-актуални. Следващите редове провокират за много размисли, карат ни да се обърнем към нас и да намираме отговори на много въпроси. Кои са лидерите днес?
Време да говорим и време да действаме
Ако днес трябваше да започна книгата “Лидери за ново начало”, щях да замълча. В тишината човек може да чуе сърцето и мислите си, да ги освободи от очакванията на другите и да им позволи да бъдат в синхрон с вселената. Но в голямата глъчка, конфликт, война, е време да замълчим. Защото е много трудно да отсеем кой говори - нереализираното ни его, ограниченията на незнанието и неразбирането ни, дефицитите на духа ни или вътрешният ни разум. Сега е момент на действия. Тихи, категорични и постоянни, в посока на ценностите, които изповядваме. Само ако превърнем всяка емоция или разсъждение в ценност и започнем разговора с нея, само тогава можем отново да намерим общ език. Осъзнато, с внимание и търпение да останем в окото на бурята, докато спрем да я захранваме. После да се отворим за нова енергия, да се изправим лице в лице с последиците от стихията и да започнем да връщаме нормалността в деня си. Отначало.
Промяната
Какво всъщност означава “нормално”? Предизвикателствата на нашето време - технологични, екологични, здравни, политически, икономически и етични, са комплексни и следва да бъдат преценени във всеки аспект. Много хора определиха К-19 епидемията и последствията от нея върху живота на всички ни с английския израз “perfect storm” (перфектна буря). Понятието се използва, за да обясни изключително рядък феномен, при който различни обстоятелства въздействат едновременно, за да ускорят явлението. В случая, промените в начина ни на живот, вследствие на пандемичната обстановка, се сблъскаха с други рушителни сили, за да увеличат въздействието на социалната и икономическа промяна, която предстои на човечеството през 20-те години на века.
Само по себе си всяко социално явление обещава значителна трансформация. Взети заедно, те принуждават обществата да преосмислят как функционират в почти всяка една област и подтикват хората да обновят света, особено във връзка със здравеопазването и образованието, бизнеса, инфраструктурата и създаването на ценности. Но напрежението върху ни няма да свърши дотук. През 2020 г. учени от университета Станфорд се заеха да опишат трите измерения (3-D) на промяната, типична за т.нар. нова реалност. Според тях промените ще бъдат постоянни във времето (ще възникват през цялото време и се случват текущо). Те са всеобхватни и повсеместни, т.е. ще се разгръщат в множество области на живота едновременно. И не на последно място, ще бъдат експоненциални в перспектива, а именно - ще се ускоряват и разрастват все по-бързо.
Състояние на несигурност
В подобна ситуация е напълно естествено да се чувстваме несигурни. Традиционните представи за сигурността, които имаме, до голяма степен са били формирани от периода на Студената война. Те се занимаваха предимно със способността на една държава да отблъсне заплаха отвън. Днес отново не успяваме да поставим хората в центъра на усилията, които страните полагат, за да обезпечат стабилност, безопасност и благоденствие, и това ни оставя неподготвени и несигурни в лицето на днешните нетърпящи отлагане заплахи от глобално естество.
Тъй като сигурността на хората не се разглежда като продължение на сигурността на държавата, досегашният модел няма успех в опазването на човешките права, не успява да обезпечи системи за социална закрила и превенция, нито пък да укрепи човешкото развитие. Наред с това е наложително да признаем в колко сложна взаимовръзка се намират проблемите, отнасящи се до правата на човека, околната среда, икономиката, здравето и неравенството, както и нуждата те да бъдат овладени при пълно съобразяване с техния комплексен характер.
Кои са лидерите?
Оказва се, че всекидневно сме заобиколени от впечатляващи примери, а и светът е пълен със съвременни герои, които преодоляват множество трудности и вдъхновяват хиляди последователи. Някои от тях са световноизвестни - Папа Франциск, Ричард Брансън, Елиф Шафак, Грета Турнберг. Някои от тях не познаваме изобщо - Вандана Шива, която се бори за органичното земеделие в Индия, Одри Танг, която като министър на дигиталните политики внедрява радикална прозрачност и нови технологии в политическото управление на Тайван, Робърт Колимор, под чието ръководство кенийската “Сафариком” предоставя на хората с ниски доходи и на живеещите извън големите градове първия им до този момент достъп до финансови и здравни услуги.
Устойчивите лидери можем да срещнем на високи ръководни позиции, които се стремят към самоусъвършенстване и променят нагласите и навиците си съобразно новите реалности. Но също и в лицето на онези, които тепърва ще влязат в ролята на мениджъри и сериозно са се заели да изградят тези качества в професионалното си поведение.
Как общуват с нас?
В реалността на крайна свързаност и радикална прозрачност очакваме лидерите да покажат няколко важни умения и навици в общуването. Очакваме от тях да използват социалните медии и проактивно да комуникират не само ежедневните си задачи като специалисти, но също така и отношението и грижата си за хората. Впечатление може да направи само човешкото общуване, спокойния маниер и отзивчивост, равностойното отношение и ежедневно внимание към маргинализираните групи. За разлика от изкуствената и филтрирана илюзия, която технологиите могат да изградят, ние жадуваме да усетим лидерите си без поза, естествени, непринудени, уверени, с бързи реакции и насърчаваща усмивка.
Разчитаме те да общуват с:
- грижа и съпричастност, които не се свенят да показват през цялото време,
- всеотдайност към хората,
- автентичност и принципност,
- силни ценности, които помагат бързо да вземат правилни решения,
- отбелязване на всяка една победа и радост от живота.
В своята работа лидерите трябва да се ръководят от два основни принципа, а именно гражданско участие и решения, взимани с консенсус. Или, както казва Одри Танг, “Правителството трябва да има достатъчно доверие на гражданите, без да изисква от гражданите на свой ред да му се доверят”
В новото начало
Тъй като вече сме наясно с последствията, които произтичат от погрешното лидерство, време е да станем по-взискателни в подбора и изискванията си. Измежду най-важните ни отправни точки трябва да бъдат способността да посрещаме предизвикателствата на съвремието с отворени ум и сърце; да сме готови да приемем промяната и да не спираме да учим; да вярваме, че всички сме свързани и здравето /добруването/ успеха на другите са гаранция за собственото ни здраве, добруване и успех.
Особено важни за мен са смелостта да навлизаме в непознатото и да не се приемаме особено насериозно. Подобна мисловна и емоционална нагласа биха ни помогнали да достигнем максимума на своя потенциал и да открием хармонията в живота и ежедневието си. Знам, че хора и отговори на въпросите как да “поправим” света, в който живеем, как да създадем по-добро и по-устойчиво бъдеще, ще се намерят. Остава да ги намерим в себе си и да ги насърчим в другите.
Снимка: Тони Тончев, BusinessGlobal Magazine
Марина Стефанова е доктор по социално управление и доцент в Стопански факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя е директор на магистърската програма „Отговорно и устойчиво управление“ и консултант по програмата „Бизнес за резултати“ на УНИЦЕФ в България. Председател на Българската асоциация на специалистите по корпоративна социална отговорност (БАКСОС). Член на Управителния комитет на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциацията на завършилите Стопански факултет и Българската хранителна банка. Основател и директор на мултимедийната информационно-образователна програма "CSR AdviceBox" на фондация "Каузи".
КНИГАТА „ЛИДЕРИ ЗА НОВО НАЧАЛО“
„Лидери за ново начало“ е създадена в първите месеци на пандемията. Провокирана е от склонността на настоящите лидери да мислят краткосрочно и ограничено, да избягват поемането на отговорност, да са реактивни и пасивни спрямо заобикалящите ни социални и екологични реалности. Авторките Марина Стефанова, Жюстин Томс, Джейн Муита и илюстраторката Естер Гомбаш, са четири жени с различен произход, на различна възраст и с различни професии.
Книгата разказва историите на 28 известни и неизвестни за българския читател личности от областта на изкуството, спорта, науката, бизнеса, гражданския сектор и политиката. Те идват от всички континенти, на различна възраст са и са разнообразни като пол и етнос. Авторите предлагат задълбочен анализ на техните личностни характеристики като далновидност, решителност и състрадателна нагласа, за да преобразят своите организации и общества. Книгата се разпространява на български и английски език.
