fbpx Договорът за лизинг от гледна точка на лизингодателя | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Договорът за лизинг от гледна точка на лизингодателя

Договорът за лизинг от гледна точка на лизингодателя

етикети

Лизингът като форма на разплащане, във връзка с придобиване на собственост, широко навлезе в търговския обмен на фирмите. В последните няколко години практиката наложи излизането му от сферата на взаимоотношенията между търговските субекти -
лизинг на производствени машини и съоръжения и придоби широка актуалност в гражданския оборот и вече е широко застъпен при сделките, които всяко едно физическо лице сключва ежедневно - например при закупуването на битова техника, обзавеждане, автомобили и др. За целите на данъчното облагане критериите на лизинговите договори се определят в съответствие със счетоводното законодателство /чл. 30 от ЗКПО/.

В националните стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия
лизинговият договор е определен като споразумение, по силата на което наемодателят предоставя на наемателя правото на ползване на определен актив за договорен срок срещу възнаграждение (наем)
Като лизингов договор се третират и споразуменията за наемане на актив, в които има клауза, даваща право на наемателя да придобие собствеността върху актива при определени условия (лизингови договори с покупка), а в друг текст се казва, че оперативен лизинг е всеки друг лизингов договор, при който не са налице изискванията за финансов лизинг. Според горецитираните стандарти разграничаването между финансов лизинг и оперативен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне в счетоводните отчети се извършва в съответствие с принципа “предимство на съдържанието пред формата”.
Основната особеност на лизинга (както оперативния, така и финансовия) е възможността на лизингополучателя да придобие вещта.

Договорът за лизинг няма
транслативен ефект
С неговото сключване не се прехвърля собствеността върху наетите вещи: те се предоставят за временно ползване. Собственик на вещите - обект на лизинговия договор е лизингодателят. Особеното е, че ТЗ се отклонява от правилото res perit domino (вещта погива за собственика). При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя - по аргумент за противното от чл. 343 от ТЗ, а при финансовия - ТЗ, както и разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗКПО и
т. 1.4 от СС 17, предвижда изключение от правилото за носенето на риска.
Според ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Според ЗКПО договорът за финансов лизинг притежава следните белези:
1. Да е сключен за срок, в това число за сроковете, за които се подновява първоначалният договор, по-дълъг от една година.
2. Срокът на договора, в това число периодите, за които се подновява, покрива по-голямата част от полезния срок на отдавания актив.
3. Договорът съдържа клауза за изкупуване и прехвърляне на собствеността на отдадения актив при изтичане или след изтичане на неговия срок.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗКПО предвижда, че финансово обвързаният договор за лизинг се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се смята за купувач на отдадения актив.
Според националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия финансов лизинг е лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Той трябва да отговаря най-малко на две от следните три изисквания (първото изискване е задължително):

  1. договорът да съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя;
  2. прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор;
  3. срокът на наемния договор да покрива по-голямата част от полезния срок на използване на актива.

В договора за финансов лизинг наемната цена (лизинговите вноски) се определя по начин да покрие инвестициите на лизингодателя и включва в себе си покупната цена на вещта, разноски по сделката, печалба.

Като елемент на лизинговата вноска може да се договори и плащането на определени такси (данъци)
При договора за лизинг всички рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите, причинени от вещта на трети лица и имущество, както и разноските по поддържане на вещта, предмет на договора, са за сметка на лизингополучателя. Тези особености при финансовия лизинг произтичат от кредитния му характер - всъщност лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си лизингодателят запазва собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я изкупи и то на цена на практика, надвишаваща покупната й цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но включват и други елементи.
Поради същността си, предоставянето на стоки при условията на финансов лизинг следва да бъде разглеждано като две доставки - доставка на стока и доставка на услуга.
Доставката на стока е прехвърлянето на собствеността върху вещта, предмет на финансовия лизинг. Насрещната престация по тази доставка е уговореното възнаграждение между страните. Режимът на облагане на доставката се определя, съгласно общите разпоредби на ЗДДС, и ДДС следва да се начислява върху данъчната основа на стоката, предмет на договора за лизинг.
Доставката на услуга е извършването на услугата по отпускането на кредит, т.е. предоставянето на възможността придобиването на стоките да бъде осъществено на изплащане. Насрещната престация по тази доставка е уговорената лихва. Тази лихва по силата на чл. 36, ал. 1, т.1 от ЗДДС представлява освободена доставка и по отношение на тази доставка не следва да се начислява ДДС, освен ако на основание чл. 36, ал. 2 от ЗДДС лицето е избрало услугата по предоставянето на кредит да бъде облагаема доставка.
Според данъчната администрация този факт има отношение и към правото на частичен данъчен кредит за доставчика - лизингодател /Писмо
№ 24-00-2416/21.12.2004 г. и писмо № 24-00-119/11.03.
2003 г./. Съгласно цитираните писма на Главна
данъчна дирекция /ГДД/, предвид това, че доставчикът използва закупения автомобил за извършването както на облагаема, така и на освободена доставка, а също така той не може да определи каква част от тях ще използва за извършването на облагаеми доставки и каква част за освободени, то за начисления данък при закупуването или вноса на лекия автомобил ще е налице правото на частичен данъчен кредит.
Данъчната администрация презюмира без аргументи, че всяка лизингова вещ е предмет едновременно на две доставки - продажба и кредит, облагаема и освободена.
Най-съществената материално правна грешка на данъчната администрация е, че лихвата по договор за финансов лизинг не е и не може да бъде насрещна престация за лизинговата вещ.

Лизингополучателят не плаща лихва за
стоката, а за това, че я плаща разсрочено
Именно за това, чл. 36, ал.1, т.1 от ЗДДС третира лихвата по лизингов договор като лихва по кредит в широкия смисъл на това понятие.
Акцентът тук пада върху “насрещната престация” - лихвата и доказва, че това е престация не за стоката, а за разсроченото плащане.
Аргументите могат да се изведат от две гледни точки:

  1. от гледна точка на доставчик и на предмета на доставката са налице две отделни и самостоятелни доставки с отделни и самостоятелни два предмета -
    стоката и предоставената възможност за разсрочено плащане;
  2. от гледна точка на “насрещната престация” обосновава безспорния юридически извод, че лихвата не е насрещна престация за стоката, а само за разсроченото плащане, т.е. кредита по чл. 36, ал.1, т.1 от ЗДДС.

От изложените гледни точки се открояват
два аргумента:

  1. Лихвата по договор за финансов лизинг не е и не може да бъде насрещна престация за стоката. Следователно, стоката не е и не може да бъде предмет на втората, вторична и акцесорна финансова услуга.

  2. Лизинговата стока е използвана само и единствено за първата и основна облагаема доставка -

    ползването и прехвърлянето на собствеността.

Ако обобщим изложеното, използвайки терминологията на данъчната администрация ще резюмираме следното:

Финансовият лизинг следва да се разглежда като две доставки

  1. Доставка на стока, свързана с прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Насрещната престация е уговореното между страните възнаграждение. Доставката е облагаема и върху данъчната основа на стоката следва
    да се начисли ДДС.
  2. Доставка на услуга, изразяваща се в отпускането на кредит, т.е. предоставянето на възможността стоката да бъде придобита на разсрочено плащане. Насрещната престация е уговорената лихва.
    Двете доставки не трябва да се смесват
    и преплитат, като предметът на едната да се определя като предмет и на другата.

При експлоатационните договори за лизинг лизинговите плащания при лизингодателя се отчитат като постъпления от продажби. Активът се води в баланса на лизингодателя и му се начисляват амортизации.
При финансовия лизинг лизингодателят отписва от своя баланс актива така, както би постъпил, ако се касаеше за една пряка продажба. Той отчита като дългосрочно вземане определените в договора наемни плащания. В сумата им се включва:
а) справедливата (продажната) цена на отделния актив;
б) лихвата по договора, отчетена като финансови приходи за бъдещи периоди, която представлява разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на наетия актив.
Лихвата, която е разсрочена като финансов приход за бъдещи периоди, се отнася като текущ финансов приход пропорционално на всяка вноска, а със самата вноска се намалява вземането на лизингодателя.

Забележка: Трябва да се прави разлика между два вида сделки - финансов лизинг и продажба на разсрочено плащане. И при двете сделки продавачът осчетоводява отписване на продадения актив, приход от продажба и възникване на вземане. И при двете сделки се отразява като финансов приход от (лихви) разликата между справедливата цена на продадения актив и цената на наемните (или на разсрочените) плащания. Разликата се изразява в:
1. При продажбата на изплащане финансовият приход се признава като текущ приход при сключване на сделката. При продажбата чрез финансов лизинг, този приход се разсрочва и се признава през няколко отчетни периода - пропорционално на получените плащания.
2. При продажба на изплащане между търговци, които са регистрирани по ЗДДС, продавачът начислява данък и го отразява като задължение към бюджета при продажбата върху цялата сума на плащанията. При продажбата чрез финансов лизинг, ДДС се начислява от лизингодателя само върху получените наемни плащания (лизингови вноски), а не върху цялата сума на наемните плащания, определена в началото на лизинговия договор.

* В следващия брой очаквайте “Договорът за лизинг от гледна точка на лизингополучателя”.

Facebook коментари