На 12 април. (четвъртък) от 18:30 ч. се открива изложбата «Еротични рисунки на Стоян Венев» в галерия "Васка Емануилова". Сексът, еротизмът и любовта са аспекти на един и същ феномен, израз на това, което наричаме живот. Надзърнем ли в света на изкуството, няма как да не открием присъствието на тези три аспекта в творчеството на стотици автори, изявявали се в полето на литературата, музиката, киното, театъра, пластичните изкуства. Обаче, в изкуството на българските художници, проявата им е смущаващо ограничена. Сред малкото автори, в чието творчество откриваме по-устойчиво присъствие на еротичното, е Стоян Венев. Именно това наследство може да бъде видяно в изложбата „Еротиката на Стоян Венев през погледа на Богомил Райнов.
В началото на 60-те години на миналия век, когато Богомил Райнов се завръща в България, е ангажиран с написването на монография за художника Стоян Венев. Осъществените множество срещи между двамата водят до зараждането на едно трайно приятелство, в което художникът разкрива една своя дълго прикривана страст – трайният му интерес към еротиката. Голото, изтъкано от желание, човешко тяло, страстта между мъжа и жената са намерили изява в творчеството на Венев, към което Б. Райнов проявява жив интерес и през цялото десетилетия, откупува от приятеля си. Това са десетки листове, изпълнени с акварел, туш или молив, които остават задълго прикрити в личния архив на Б. Райнов. След смъртта на писателя те попадат в частни колекции и днес, значителната част от тях могат да бъдат видени в оригинал в настоящата изложба.
Публиката познава яркото живописно творчество на художника и неподражаемото му чувство за хумор изявено в десетките му сатирични рисунки, осмиващи властимащите, църковната власт, първичният сексуален нагон у хората. В подредената в галерия „Васка Емануилова” изложба, това се герои оставени без дрехи. Герои отдадени на похотта и сладострастието. Образи, които са част, по определението на Б. Райнов от „секретното творчество” на Стоян Венев. Прикривано творчество, което ни дава възможност, както никое друго в българското изкуство, не само да осъзнаем половата си незрялост и груба първичност, но и да оценим, посредством спомените на Б. Райнов за това творчество, механизмите на съществуване в близкото ни минало, с което така и не успяваме да се помирим.
