Европейските фондове - ДА, НО какво да се прави междувременно, за да се оцелее?

етикети: 
През последните 2 години у нас стана особено популярна темата за европейските фондове. Започнаха да се отпускат средства за обучения, квалификация и преквалификация на персонала, за закупуване на машини и материали за производство и т.н. В резултат, компании от най-различни сектори започнаха да виждат във фондовете възможност за стабилност и просперитет. А не са и малко хората, които получиха средства от тези фондове под една или друга форма и това им помогна да развият своя бизнес и да стабилизират положението си на пазара.
Това е разбираемо. На никого не са му излишни няколкостотин хиляди или няколко милиона евро за машини, производство, квалификация и т.н.

Тук обаче може да възникне един проблем - капан. Много хора могат да си кажат: “А! Ако можеше сега да ми паднат няколко милиона от фондовете, това щеше да ми реши всички проблеми”. В резултат те започват да търсят канали и връзки, да попълват формуляри, да наемат консултанти и да насочват усилията си в тази посока. Това обаче отнема месеци, а понякога и година
и е с неясен изход. В същото време пазарът се променя, конкуренцията става по-силна, а компанията бележи пикове и спадове. Проблемите остават.
Всъщност

спечелването на средства от Европейските фондове е възможно да реши някои проблеми, но със сигурност няма да реши основните
т.е. тези проблеми, които създават останалите проблеми. Липсата на пари не е основният проблем, а по-скоро невъзможността да се открие оптималният начин за тяхното спечелване от пряката или непряката дейност на компанията. Хубаво е някой да даде килограм риба. Това обаче решава проблема в краткосрочен аспект. Далеч по-хубаво е този някой да покаже как я е уловил. Това решава проблемите в дългосрочна и стабилна перспектива.

Какви са в такъв случай основните проблеми
пред бизнеса в България? Естествено това е обширна тема, но ще си позволя тук да отбележа някои от тях, с които аз и колегите ми се сблъскваме в повечето случаи.

1. Компанията има трудности в мениджмънта -
мениджърите имат проблеми с поставянето и реализирането на целите на компанията и личните си цели, с делегирането на отговорности, с координирането на екипите си, с неетични действия от тяхна страна и от страна на служителите, с демотивиране на техния персонал, при създаването на здравомислеща и продуктивна атмосфера, при правилното позициониране на компанията на пазара; при създаването на организация, административна структура, която да функционира
с оглед оптимален краен резултат.
2. Компанията има проблем с управление на човешкия си ресурс - назначаване на немотивирани или неподходящи хора, неяснота във функциите на служителите, не добре построени комуникационни канали, демотивирани служители и неспособност за задържане на ключови специалисти.
3. Неумение за изготвяне и осъществяване на печеливши финансови и инвестиционни стратегии.
4. Поддържане на или неумение за справяне с конфликтогенна среда - вътрешнофирмени и външни конфликти.
5. Липса на достатъчно умения в продажбите
и недобро обслужване на клиентите.
6. Неумения за създаване на добри връзки с обществеността с цел позитивен имидж и нови хора, заинтригувани от продуктите на компанията.

Сигурен съм в този списък могат да се добавят още проблемни пунктове, които са в основата на неоптималните резултати. Ако компаниите можеха да намерят адекватна помощ по отношение на гореизложените проблеми, то и нуждата от външни фондове би била значително по-малка. Може да звучи малко пресилено, но няма фонд или сума пари, които да могат да дадат решение на тези проблеми - освен, ако те не се използват за обучения, квалифицирана консултантска помощ, коучинг, въобще за инвестиране в човешкия фактор. Една, две или три нови машини от Европейски фонд, една нова сграда или друга външна помощ биха се оказали като кръпка от здрав плат върху овехтяла дреха - закърпва се една дупка, докато в същото време дрехата се прокъсва в цялост.

Затова пред много мениджъри стои въпросът за намирането на глобални, цялостни решения за самите тях и компаниите им за “ноу-хау” - административно или технологично, което да ги постави на гарантираща оцеляването и просперитета им основа.
Освен това, така в книгата си ”Етика”, г-н Хъбард, чиято мениджмънт система използва моята компания в обученията, консултациите и коучинга си, говори за т. нар. “Състояния”, нива на оперативност в живота като цяло и всички негови проявления и конкретно в бизнеса. Има точни и прецизни формули, които са свързани с тези нива на оперативност. И ако те се прилагат както са указани, това със сигурност ще доведе до стабилност, разрастване, влияние и благоденствие.
Много хора, които имат опит на дадена позиция и постъпват на работа на ново място, не знаят коя е съответната формула за това състояние и действат по формули и маниери, характерни за по-горни състояния. Започват веднага да правят промени, да търсят лесното, да налагат стила си на работа и начините, които те знаят. А това носи много главоболия и на дадения човек, и на компанията.
Така че важно е първо човек да може да определи в кое състояние се намира и след това да приложи формулата за това състояние и да премине към горното.
Пак бих искал да кажа:

няма сума пари, която да замести липсата на ноу-хау, на знания и умения по въпросите на мениджмънта и човешките ресурси и на прилагането на формулите за успех в живота и бизнеса, освен ако тя не е вложена в усъвършенстване на човешкия потенциал. Такава сума би помогнала само на онези, които знаят и могат. Сентенцията: “Пари ми давай, акъл ми не давай” може да проработи частично или в краткосрочен аспект, за “кърпеж”, но не и в дългосрочен план.

И хубавото е, че не са малко компаниите в България,
които осъзнават нуждата от обучение

и че обучението и усъвършенстването на персонала е ключът към решаването на най-важните въпроси, за които става дума по-горе. Хубаво е, че те определят годишни бюджети за обучение, или решават на място, когато изникне нужда или когато получат предложение за нужното им обучение. Това е въпрос и на манталитет. Въпрос е и на това какво се предлага на обучителния пазар и как един собственик на компания или мениджър да избере кой да обучава лично него и неговия персонал и как да се измерват ползите от обученията. Но това е друга тема.

Така че, да, въпросът е: Европейските фондове - да, но какво да правим междувременно, за да оцелеем? Европейските фондове и субсидии по различните програми са важен елемент в оцеляването и просперирането на хора от най-различни сфери на икономиката. Но по мое мнение още по-важно е инвестирането в обучение и усъвършенстване на персонала, за да може компанията или личността да намерят решение на посочените по-горе шест проблема, които ако останат нерешени, създават опасност за оцеляването на личността или компанията в дългосрочен аспект.

Да завършим с цитат от книгата на г-н Хъбард “Проблеми в работата”. Той пише: “Работникът не е просто работник. Служителят не е просто служител. Офис мениджърът не е просто офис мениджър. Те са живи, дишащи, важни стълбове, върху които цялата структура на нашата цивилизация се издига. Те не са зъбци в една мощна машина.
Те са самата машина”.

За контакти
www.ideas-reality.com