Европейският пазар предлага защита на търговците и производителите

етикети: 

Вътрешният пазар на ЕС функционира като единен общ пазар, което се свързва с изграждането на митнически съюз
и провеждането на единна търговска политика. Провеждането на единна търговска политика се изразява в:

  • сближаване и постепенна редукция на митническите ставки;
  • сключване на митнически и търговски договори; либерализиране на достъпа до националните пазари;
  • унифициране на начините за защита на пазара на Общността, в т.ч. противодействие срещу дъмпинга и вноса на субсидирани стоки - мерките имат значение преди всичко по отношение на търговията с трети страни;
  • хармонизиране на експортната политика на страните-членки по отношение на трети страни.

Към края на 2006 г. Европейският съюз представлява интеграционно обединение на 25 европейски държави с територия 3167,9 кв. км. и с население от над 450 млн. души. Икономическата интеграция цели постигане на икономически и валутен съюз между страните-членки, като по-далечна цел стои изграждането на политически съюз. В този процес всяка страна запазва своята национална идентичност, културни, езикови и народностни традиции. България се присъедини към ЕС при “второто разширяване на Изток”. За това трябва да бъдат изпълнени изискванията за хармонизиране на българското законодателство с европейското до необходимата за пълноправното членство степен, както и да се постигнат определени икономически критерии. Българските предприемачи трябва да познават изискванията на пазара на ЕС и да посрещнат предизвикателствата, за да са равностойни партньори в икономическия обмен. Това е от изключителна полза за самите тях, тъй като европейският пазар създава мощни стимули за развитието на бизнеса.

Количествени ограничения
Новоприетите страни в ЕС запазват правото да прилагат временни количествени ограничения в търговията с останалите страни-членки едновременно за промишлените и за селскостопанските стоки. В процеса на унифицирането
на търговската политика спрямо трети страни количествените квоти на отделните страни-членки бяха включени в общия режим на ограниченията за вноса в Общността. Оттогава е в сила договарянето на вносните количествени ограничения с Комисията на ЕС, като тази практика се запазва и до днес. От 1994 г. (по силата на Директива 519/1994 на Комисията) отделните страни на ЕС не прилагат количествени ограничения в търговията спрямо трети страни, като те остават изцяло прерогатив на Общността. Спазването на количествените квоти и на останалите търговски преференции се следи от Европейската комисия, която в оперативен порядък уведомява ведомствата на съответните страни, провеждащи националната търговска политика.

Българското митническо законодателство е хармонизирано с Митническия кодекс на ЕС
Митническите ставки за преобладаващата част от стоките в Единна митническа тарифа на ЕС са адвалорни. Част от митата са специфични, посочени в Евро за определено количество от стоката (въглища, вино, селскостопански стоки и пр.). С най-малък относителен дял са алтернативните мита, които представляват адвалорно мито, определено в границите (+/-) на специфична ставка
(напр. ябълки, продукти на стъкларската промишленост, часовници, килими и пр.). Някои митнически ставки имат ясно изразен сезонен характер (плодове, зеленчуци, свежи цветя).
От 1 юли 1995 г. единната митническа тарифа включва и други форми на митнически такси. Това са изравнителните вносни такси за селскостопански стоки (variable import levies) и таксите за преработени селскостопански стоки,
в т.ч. от животински произход (mobile elements).

Защитни мерки спрямо прекомерния внос на стоки от чужбина
Защитните мерки спрямо прекомерния внос на стоки от чужбина са в сила от 1994 г. Процедурата по установяване наличието на щети от прекомерен внос изисква обработването на значителна по обем информация: размера на вноса и неговата динамика; цените на внасяните стоки, в т.ч. съотношенията спрямо равнището на цените в ЕС; влиянието на вноса върху производството, в т.ч. степен на използване на производствените мощности, състоянието на запасите; размера на потребление и пр.
Като форма на проявление на щетите може да се разглежда не само спадане на цените на дребно, но и изоставане на техния растеж спрямо цените на други стоки от същата група. Проучването се провежда от Консултативен комитет, в състава на който влизат представители на различни страни на ЕС и представител на Комисията на ЕС в качеството на председател. Консултациите могат да продължат до 8 дни и при наличие на основание за откриване на процедура, съответното решение се взема от Комисията на ЕС не по-късно от 30 дни от внасянето на жалбата от засегнатата страна. Разследването трябва да приключи в срок до 9 месеца, или по изключение - 11 месеца. При извънредни условия (имат се предвид критични случаи), може да се приложат временни защитни мерки, в т.ч. временно мито, за срок до 200 дни. Този срок се зачита за окончателния период на действието на ограниченията. При условие че такива не бъдат наложени поради липса на достатъчни основания, платените мита трябва да бъдат върнати незабавно. При наличието на основания защитните мерки могат да включват:

  • ограничаване на срока на валидност на необходимите документи за внос;
  • промяна в условията на внос на съответната стока;
  • налагане на вносни количествени ограничения.
    Последната мярка се разглежда като крайна и в случай че се приложи, това не трябва да нарушава нормалното движение на стоките.

Вносът на стоки от развиващите се страни -членки не може да бъде обект на защитни мерки, при условие че съвкупният внос от съответната страна не превишава 3 % от общия внос на ЕС и че общият внос от такива страни не превишава 9 % от глобалния внос на ЕС.
На практика защитни мерки срещу прекомерния внос може да се въведат на основата на двустранни (многостранни) договорености. Споразуменията за асоциирано членство на трети страни в ЕС по същество съдържат такъв вид договорености по отношение на вноса на определени стоки. Тук следва да се отнесат и т.н. доброволни ограничения (voluntary export restrictions), които вносителят се задължава да спазва, като ограниченията се определят достатъчно точно в специален договор между ЕС
и засегнатата страна.

Защитни мерки срещу непозволените търговски практики
Правните норми в областта на непозволените търговски практики се отнасят до търговията със стоки, оказването на услуги и защитата на интелектуалната собственост (в т.ч. практиките на “интелектуално пиратство”
и фалшификация на стоки). Наред с понятието “непозволени търговски практики” се прилага и понятието “пречки в търговията” (obstacles to trade). Правомощията на Европейската комисия да взема решения за противодействие при наличието на непозволени търговски практики са доста широки и включват прилагането на два подхода:
4когато тези практики водят до щети, които се проявяват на територията на ЕС. В този случай защитните процедури влизат в сила на основание на искане от страна на производителите или правителството на засегнатата страна;
4когато тези практики оказват отрицателно въздействие върху пазарите на трети страни. В този случай целта на защитните мерки не е преодоляване на нанесените щети, а премахване на последиците, предизвикани от тези практики.
При условие, че са налице основания за непозволени търговски практики, Комисията на ЕС може да предприеме всякакви защитни мерки, които не са в противоречие с действащите международни договорености. Тези действия включват: отнемане на валидни търговски концесии; повишаване на действащи мита; въвеждане на търговски ограничения, които са в пряка връзка със страната (износителя). Защитните мерки влизат в сила при условие, че никоя страна-членка не възрази в Съвета на ЕС. При наличието на възражение въпросът подлежи на преразглеждане. Решението трябва да се вземе с квалифицирано мнозинство.

Специална защитна клауза за
селското стопанство
Учредителните документи гарантират правото на ЕС да прилага по отношение на търговията със селскостопански стоки т.н. специална защитна клауза (Special Safeguard, SSG). Чрез тази клауза се гарантира минимална защита на националния пазар в случай на значително спадане на цените на селскостопанските стоки на световните пазари или при голямо нарастване на вноса. На основата на тези норми ЕС може да прилага допълнително мито (additional customs duties) при селскостопански стоки (зърнени храни, ориз, захар, растителни масла, животински мазнини, млечни продукти, вина, свинско месо).

Антисубсидийни процедури

Действащото законодателство на ЕС в областта на отпускането на субсидии е за изключване на субсидираните стоки от международната търговия. Защитните мерки, прилагани в ЕС, се изразяват в налагането на изравнителни мита с цел противодействие в случаите на внос на стоки със субсидирани цени, независимо от начина на отпускане на тези субсидии (преки или косвени). Такива процедури могат да се открият в случаите на доказването на субсидии за дадена стока в страната на произход на стоката, в страната от която тя се изнася за ЕС, в т. ч. при транспортирането на стоката и при условие, че вносът причинява щети на някоя страна от ЕС.
В техническо отношение осъществяването на антисубсидийни процедури е близко до антидъмпинговите. Откриването на такава процедура става в срок до 45 дни от внасянето на иска, като самата процедура може да трае до 13 месеца. Процедурата се прекратява при условие, че размерът на вноса възлиза на по-малко от 1 % от общото потребление в рамките на засегнатата страна, или под 3 % в рамките на ЕС, или размерът на субсидията е под
1 % от стойността на стоката.

На практика допълнителното мито се заплаща в случаите, когато вносната цена (cif) е по-ниска от базовата за цена ЕС (trigger price), или размерът на вноса превиши определено равнище (trigger quantities). Това равнище се определя на основата на обема на вноса на съответната стока в ЕС за последните
3 години, предшестващи тази, в която се въвежда допълнителното мито. От друга страна, вносните цени (cif) се сравняват с тези на световния пазар и пазара на ЕС.
При условие, че вносът на съответната стока е обхванат от контингентиране, специалната защитна клауза не може да се прилага.
*По данни от доклада на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия- “Търговски аспекти на присъединяването на България към ЕС”.
www.sme.government.bg