Финансиране дейността на малки и средни фирми

МСП от всички стопански сектори с добри инвестиционни проекти все още трудно съумяват да ги реализират, поради невъзможността да си осигурят необходимия капитал
Финансиране на МСП в Европейския съюз
Правното основание за провеждане на политика на ЕС за предприятията се съдържа в чл. 157 от Договора за създаване на Европейската общност, съгласно който:
“Общността и страните-членки ще осигурят създаването на условия, необходими за конкурентоспособността на индустрията на Общността.
За тази цел, в съответствие със система за отворени и конкурентоспособни пазари, техните действия ще бъдат насочени към:

  1. ускоряване приспособяването на индустрията към структурни промени;
  2. насърчаване създаването на среда, благоприятна за стопанската инициатива и за развитието на предприятията в цялата Общност, в частност на малките и средни предприятия;
  3. насърчаване създаването на среда, благоприятна за кооперирането между предприятията;
  4. създаване на условия за по-добро използване потенциала за развитие на индустрията, заложен в политиките за иновации, изследвания и технологично развитие.”

Политиката на ЕС за малки и средни предприятия бележи своето начало от 1983 г., когато бе приета първата програма на Общността за тези предприятия. Втора такава програма бе одобрена през 1987 г. През 1994 г. по инициатива на Европейската комисия бе приета интегрирана програма за малките и средни предприятия и занаятите, с която бе положено началото в изграждането на цялостна рамка на предприеманите действия, от една страна -за всички действия на страните-членки и на Общността, а от друга страна - на всички действия на Общността независимо дали те са в рамките на политиката на ЕС за предприятията, или в рамките на други политики. Третата многогодишна програма на ЕС за малки и средни предприятия започна през 1997 г. и приключи през 2000 г., а през декември 2000 г. Съветът на министрите на ЕС прие нова Многогодишна програма за предприятията и предприемачеството и, в частност, за малките и средни предприятия за периода 2001-2005 г.


Принципи
Значението на сектора на малките и средни предприятия за икономиката (виж точка 3 по-долу) предопределя самото съществуване и развитие на политиката на ЕС за малките и средни предприятия.
Един от основните принципи на тази политика е правилото “мисли първо за малкия” (“Think small first”), което изразява разбирането, че изискванията, на които могат да отговарят малките и средни предприятия, могат да бъдат изпълнени и от големите, но обратното не винаги е вярно. Това правило трябва да бъде водещо както при създаването на закони и други нормативни актове на всички нива (на ниво ЕС и на ниво национално законодателство и местни разпоредби), така и при тяхното прилагане.
Малките и средните предприятия нямат възможностите, които имат големите (в повечето случаи те нямат счетоводни, юридически отдели, техният персонал е ограничен), което ги поставя в много по-затруднено положение и намалява тяхната конкурентоспособност, когато цялостната среда (законодателна, административна, данъчна) не е достатъчно благоприятна за развитието на предприемачеството.


Цели и задачи
Европейският съвет през март 2000 г.
в Лисабон определи за следващите десет години стратегическата цел за ЕС: “Да стане най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието и способна на устойчив икономически растеж при осигуряване на повече и по-добри работни места и по-голямо социално единство.”
Така определената цел даде нов импулс за развитието на политиката на ЕС за предприятията. Тази политика е насочена към цялостната бизнес среда и има за цел да подпомогне растежа и развитието на всички предприятия, независимо от техния размер, правна форма или отрасъл. Политиката за предприятията на ЕС си поставя следните задачи:

  1. да изгради предприемаческа култура;
    да насърчи среда, подпомагаща иновациите;
    да осигури максималното използване възможностите на единния вътрешен пазар.

Фокусът на политиката на ЕС за МСП се изгражда постепенно през годините, като неговата насоченост е както към подобряване на бизнес средата, така и към подкрепата на тези предприятия чрез различни финансови инструменти и програми. Подобряването на бизнес средата включва подобряване както на административната, така и на законодателната, данъчната, финансовата и социалната среда. Основният инструмент на ЕС в тази област е Планът за действие на BEST (BEST - Business Environment Simplification Task Force - Работна група за подобряване на бизнес средата). Програмите и финансовите инструменти за подпомагане на МСП могат да имат формата на пряка или косвена помощ. Те са насочени преди всичко към подобряване достъпа на МСП по отношение финансирането и кредитирането (заеми, гаранции и рисков капитал), към регионална помощ, подпомагане кооперирането между предприятия и изследванията и професионалното обучение.
Собствено финансиране
За набавяне на необходимите средства за финансиране на даден инвестиционен проект част от фирмите могат да погледнат към неразпределената си печалба, т.е. могат да погледнат към “скритите си резерви”.
Друга възможност за осигуряване на текущо финансиране са заемите от собствениците /съдружниците/ във фирмата. Нашата практика показва, че при тези заеми в договорите или не се предвижда срок за връщане на заема, или заемът а е определен като безлихвен. Във връзка с това ето някои законови разпоредби, относно заемите от съдружници:

  1. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Закона за корпоративно подоходно облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
    Съгласно разпоредбата на чл. 14 от същия закон, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. В тези случаи дължимият данък се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.
    Съгласно чл. 15, ал. 2 в тези случаи, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.
    Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО, тези разпоредби се отнасят и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице: получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитния риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя, както и всички условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Във връзка с това, с оглед по-добрата данъчна защита при финансиране от собствениците, препоръчваме да се предвиди лихвен процент от порядъка на 7,5 - 8 на сто и същата да бъде изплатена под формата на обезщетение в края на заемния период.
?Друга възможност за осигуряване на вътрешно финансиране е т.нар. допълнителна парична вноска от съдружниците. Това е възможност, предвидена в Търговския закон. Предоставените средства под формата на допълнителна парична вноска не изискват съдебна регистрация, т.е. същите се третират като “временна помощ от собственика”. Друго предимство пред договора за заем е възможността дружеството да не изплаща лихва. Тази възможност също е предвидена в ТЗ. По този начин фирмата може да се снабди с необходимия и финансов ресурс без за това да плаща лихви.

Външно финансиране
Несъмнено най-разпространената форма на външно финансиране е банковата. Като цяло банките финансират специфичните потребности на бизнеса, като параметрите по всяка конкретна кредитна сделка - размер, срок, лихвени условия, обезпечения - са обект на договаряне.

  1. За да кандидатства за банков кредит фирмата трябва да има конкретен инвестиционен проект. Друго важно условие за одобряването на заема е собствеността на фирмата. Наличието на собственост от фирмата дава по-големи гаранции на банката, че кредитът ще бъде издължен. Затова е необходимо фирмите да обърнат внимание на записванията си по група 20 - “Дълготрайни материални активи”.
  2. Второто условие е реализиран финансов резултат. Реализираната от фирмата печалба е важен елемент от одобрението за кредит. Според нас изкуственото дърпане на печалбата с цел плащане на по-малко корпоративен данък или неговото избягване изобщо може да изиграе лоша шега при евентуално кандидатстване за банков кредит. Печалбата е гаранцията за успешен бизнес.
  3. При кандидатстване за кредит положителен момент може да изиграе и разпределената печалба под формата на дивидент. Това показва на банката, че фирмата работи и трупа печалба от дейността си. И ако до 2004 г. фирмите имаха оправдание да не разпределят печалба,
    поради прекомерно високия данък върху
    дивидентите /15 %/, то от 2005 г. този данък падна до 7 на сто.
  4. Следващият елемент, на който ще спрем вниманието си, е изискваното от банките удостоверение за наличие или липса на задължения, издавано от Териториалната дирекция на НАП по място на седалището на фирмата. За това от особена важност се оказва своевременното плащане на дължимите данъци и осигурителни вноски.