„Митологията и бюрокрацията са двете носещи колони на една общност“ – Ювал Ноа Харари – Нексус.
Тази мисъл събуди много размисли в мен, но най-вече се замислих колко всъщност е вярна и за бизнес организациите като форма на общност.
Редица успешни компании започват своя път, като в началото се опират на митологията в различни нейни аспекти – като идея, вяра в успеха, харизмата на жреца-основател на бизнеса, митология за уникалността и качеството на продукта или услугата и т.н. В началото е митологията, в която се вярва, и благодарение на нея понасяме лишения, жертваме време и пари, за да се превърне една идея в реален бизнес. На втория етап започва да се появява бюрокрацията, макар и в една много мила форма, като фактури, оферти и т.н.
Колкото повече се развива компанията, бюрокрацията започва да набъбва с много по-бързи темпове от тези на митологията. В редица компании, след първите стъпки, ръководството буквално забравя за митологията, като смята, че тя е даденост, и се фокусира изцяло върху бюрокрацията с цел да се стабилизира бизнеса и да се развие. И тази колона расте, расте и става носеща, но не и устойчива.
Много от собствениците, а дори и служителите, смятат, че добрият маркетинг е достатъчен за развитие на митологията, за да имаме устойчивост на организацията. Но това не е точно така, поради простата причина, че маркетингът е лъскавата опаковъчна хартия, която в много случаи покрива едно кафяво обикновено велпапе. Служителите виждат и възприемат компанията и средата, в която работят, на база проблемите и негативните емоции, с които се сблъскват, а лъскавият и на пръв поглед надъхващ маркетинг е на заден план; даже често той ги дразни, защото виждат колко опаковъчната хартия не отговаря на вътрешността.
Фирмената митология е много важна част и на нея трябва да се обръща внимание всеки ден, както се прави с бюрокрацията. Няма как едната колона да бъде по-висока и по-дебела, по-стабилна от другата; това единствено създава дисбаланс и неустойчивост на организацията. Колкото повече се фокусираме върху бюрокрацията и процедурите, толкова повече демотивираме колектива.
Какво всъщност е митологията? Това е културата, фирменият фолклор, легендата за миналото и най-вече светлината на бъдещето. Моисей е водил 40 години евреите в пустинята благодарение на митологията. Само със силна фирмена митология можете да бъдете устойчиви в турбулентни времена, в каквито живеем. Освен гореописаните аспекти на митологията, много важна част от нейния успех са и жреците-мениджъри. В много случаи върховният жрец е силна харизматична личност, която „огрява“ организацията и създава предпоставки за разцъфтяване на митологията. Но в момента, в който компанията се разрасне, тази негова светлина и топлина стават недостатъчни и са необходими и други жреци-мениджъри, които обаче, ако не вярват в легендата, както често се случва, то митологията започва да се превръща в изкривена бюрокрация, с кухи ритуали и проповеди под формата на надъхващи мейли, които реално са антинадъхващи.
Когато митологията се формализира по този начин, тя започва да заприличва на комунистическата идеология от времето на застоя на Брежнев и Живков; декларира се вяра в мисията и ценностите, за да се задържи мениджърската позиция, но реално не е така, което води до безразличие и дори откровено презрение от страна на бачкаторите, които си казват: „тук съм, защото трябва някъде да се работи, така или иначе и на другото място ще е същата простотия“.
Митологията не е религия; тя е нещото, в което вярваме, защото искаме да вярваме, а не защото нашите родители или мениджъри са ни казали, че трябва. Да, безспорно нейното създаване и особено разрастване и поддържане е много по-трудно дори от въвеждането на бюрократичната система, но усилията си струват.
Колко е силна добре развитата митология?
В последно време ми се случва все по-често да слушам служители на средни и високи позиции, работещи в успешни български компании, как докато били в Нестле или Каменица, да не говорим за висшия култ Кока Кола, били едва ли не щастливи от работата си и как се разбирали с колегите, а тук, където са сега, е сиво и безсмислено. И това далеч не е, защото в момента наистина е така, а защото те все още са под влиянието на митологията на голямата корпорация, в която са били. Добре посадената митология наистина е жилава и се впива надълбоко, защото тук говорим за служители, които вече по 5, 7, че и повече години са в българската компания. Бюрократичността се понася единствено, когато има митология и то в съответните размери; в противен случай тежи като хомот.
Помнете и се повтаряйте всеки ден: колкото повече укрепвате бюрократичната колона, толкова повече трябва да ваете и колоната на митологията, без Ин няма Ян!
