Нашите въпроси
1. Изминалата година беше много динамична. Какво влияние оказа у нас световната банкова криза?
2. Наложихте ли рестрикции по отношение отпускането на кредити и в какво се изразяват те?
3. Има ли отдръпване на клиентите от банковите услуги? Усещате ли притеснение на бизнеса по отношение на обслужването на кредитите им? 4. Има ли вече “лоши” кредити у нас и в какъв процент са те във вашата банка?
5. Лихвените проценти и интересните предложения по отношение на депозитите се увеличават. Забелязвате ли интерес от страна на клиентите?
6. Какви очаквания имате за 2009 г.?
Момчил Андреев, изпълнителен директор и председател на УС, Райфайзенбанк: Има голям интерес към добрите кредитни продукти
1. Кризата се прехвърли в Европа и вече е тук. Няма нито една страна в света, която да не е засегната. Първоначално ефектът и върху банките се отрази в по-труден достъп до външно финансиране и повишаване на цената му. Впоследствие се наложиха мащабни мерки на правителствата и централните банки, за да се гарантира доверието в банковата система и функционирането на пазарите. Тепърва обаче ставащото ще се почувства от реалния сектор и домакинствата.
2. Всъщност се връщаме към едно по-консервативно банкиране при условията, валидни през 2001-2003 година - обезпечено кредитиране, по-високо собствено участие на кредитоискателите в проекта, паричен поток, достатъчен за обслужването на кредита с резерв, цени, съобразени с цената на външното финансиране.
3. На бизнеса му бяха необходими около 2 седмици, за да се ориентира в обстановката и да започне да преоценява плановете, а това естествено се изразява и в намаляващо търсене на кредити, особено инвестиционни. Не става въпрос за довършване на вече започнати проекти, а за изцяло нови начинания. Нормално е в сегашната обстановка да има и голяма доза несигурност относно бъдещето, а оттам и притеснения относно обслужването на задълженията. Съгласете се, че един действащ бизнес ще бъде затруднен, ако утре доставчикът му не изпълни ангажимента си или купувачът не плати навреме. Дългогодишни партньори отменят поръчки, а разходите не могат да се свият за една нощ. Илюзия е да си мислим, че Европа и светът ще бъдат в рецесия, а ние ще растем.
4. На този етап банковите портфейли са отлични, но сме реалисти и очакваме по-висок процент просрочия.
5. Има голям интерес към добрите депозитни продукти и конкретно Райфайзен продължава да привлича нови клиенти с темп по-висок от този отпреди кризата. Помагат ни, разбира се, и 50-те нови офиса, които открихме през изминалата година.
Любомир Пунчев, директор дирекция “Банкиране”, Уникредит Булбанк: При политическа воля и икономическа логика България не би следвало да е негативно засегната
1. Макар и с известно забавяне, световната криза оказа своето влияние и върху българската икономика, в това число и спрямо финансовите институции. Какво се случи? - Oсновно поради ипотечни загуби западните банки свиха максимално ликвидността си, т.е. свободния си за инвестиране ресурс, което логично доведе до поскъпване на ресурса. Това обаче в никакъв случай не означава, че банките-майки ще изтеглят българския ресурс от собствените им банки у нас. При съотношение Кредити/Депозити у нас от около 120 %, трябва да сме наясно, че ние ползваме пари от тях, а не те от нас. Именно инвестициите в ЦИЕ са най-печелившите в момента и няма никаква причина за изтеглянето им от страна на централите.
2. Специално УниКредит Булбанк не наложи рестрикции върху нормалната си кредитна дейност. Но намалената ликвидност на паричните пазари логично води до увеличаване на цената на ресурса, което означава по-високи лихви по кредитите, но и по депозитите. В тези нови условия кредитирането в никакъв случай не е спряно. Но става при по-строги критерии след нормален и по-задълбочен анализ, както на дейността и доходите на фирмите и гражданите, така и върху предлаганите обезпечения. Нашите дългогодишни клиенти обаче знаят, че това не е резултат единствено от нестабилната световна обстановка, а по-скоро на цялостната по-консервативна политика на УниКредит Булбанк, която в подобни моменти се оказва много далновидна. Кредитираме спокойно, но не на всяка цена.
3. Самите клиенти стават по-внимателни в инвестиционните или потребителските си намерения и това е добре. Създават се очаквания за забавяне на икономическия ръст, което допълнително кара и банки, и клиенти много добре да преценяват икономическите си възможности за бъдеще. За усещане все още е рано да говорим, но е налице очакване за проблеми, а в икономическата теория и практика, когато повечето икономически агенти имат определени очаквания самият пазар поема в посоката на тези очаквания. Така че конкретният отговор е - да, и бизнеса и гражданите са внимателни при оценка на възможностите си за обслужването на задълженията си.
4. Много е рано да говорим за лоши кредити. Даже за УниКредит Булбанк, нивото на необслужваните кредити през октомври е по-ниско от това през септември в относително изражение (като процент от портфейла). Не изключвам да се стигне все пак до леко увеличение на необслужваните кредити като цяло, като резултат от предприетото увеличение на лихвите, което има такъв първоначален ефект.
5. Определено е налице засилен интерес. Депозитният туризъм се засили, измествайки кредитния туризъм. Както допреди два месеца едни клиенти обикаляха, търсейки най-ниската кредитна лихва, сега забелязваме други, които обикалят банките и “изнудват” банковите служители за по-високи проценти. На мнение съм, че банките няма да позволят това, защото трябва да се мисли не само за привличане на депозантите, а и кой клиент ще връща кредит, отпуснат от банка срещу този скъпоструващ депозит. Ако има нещо положително в депозитния туризъм все пак, това е, че парите остават в банките, а отиващите под дюшеците не са толкова много.
6. Аз лично съм много позитивен човек, въпреки че съм и реалист. Годината ще е по-трудна от изминаващата 2008 г. за сектора, а и за икономиката и причините за това посочих и в горните отговори. Но, все пак правителството обеща мерки, които да са насочени поне към запазване на потреблението - ще се харчи за инфраструктура и други важни за икономиката отрасли, така че това ме прави оптимист. Kара ме да вярвам, че не ни заплашва рецесия, което вече би било сериозно затруднение за нашата малка икономика. А тя, бидейки малка, предполага, че може да съществува с много по-малко ресурс от големите играчи. Което пък означава, че при подходящата политическа воля и икономическа логика не би следвало да бъде твърде негативно засегната.
Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк: Урок номер едно е, че банките трябва да поемат по-умерен риск
1. Наистина изминаващата вече 2008 г. е една от най-динамичните години през последното десетилетие. Като това важи не само за България, но и за целия останал свят. Глобалната финансова криза все още има много ограничено отражение върху страната ни. Конкретно върху банковата система в България тя няма директен ефект върху състоянието на местните институции, тъй като те финансират българската икономика и нямат вложения в американски ценни книжа. Страничните ефекти, които вече се усещат, са най-вече в повишение на лихвите по кредитите. Сегашната криза обаче е добър повод хората да си извадят поуки от нея. Растежът, който наблюдавахме през последните години, не стъпваше на здрава основа. Трябва да се расте толкова, колкото е ръстът на икономиката.
2. Да се говори за налагане на рестрикции е пресилено. Няма спиране или ограничаване на кредитирането. Но предвид състоянието на международните финансови пазари и поскъпването на ресурса, банките у нас вече прилагат по-строг контрол не само върху обезпеченията, но основно върху оценката на кредитоспособността на клиентите и възможностите им да погасяват редовно задълженията си при нарастваща цена на ресурса.
3. Конкретно в МКБ Юнионбанк няма отдръпване на клиенти. По отношение на депозитните продукти регистрираме дори повишаване на интереса. В настоящия момент вложенията в банка са един от най-подходящите варианти за спестяванията. От една страна, лихвените проценти са на най-високото си равнище от десетилетие насам. От друга, наскоро гаранцията върху депозитите се увеличи до 100 хиляди лева, което даде допълнителна сигурност в клиентите. По отношение на кредитите също не забелязваме намален интерес. Но наистина кредотискателите трябва вече да са по-внимателни при теглене на заем. Добре трябва да премислят как ще обслужват месечните си вноски. Моята препоръка е сумата по месечната вноска да не надхвърля 40 % от дохода на едно семейство.
4. До този момент глобалната криза няма ефект върху чистотата на кредитите и печалбите на банките. Качеството на кредитните портфейли на ниво банкова система се запазва на изключително високо ниво от над 95 %, като на този етап не се забелязва влошаване. Нивото на необслужваните кредити остава ниско - под 2 на сто. Качеството на кредитния портфейл на МКБ Юнионбанк е още по-високо.
5. Депозитните предложения наистина генерират сериозен интерес сред клиентите и особено сред домакинствата. Както казах, лихвата е много висока при 100 % сигурност. По данни на БНБ за последното тримесечие средствата на граждани в банките са се увеличили с нови 1,3 млрд. лв. При нас депозитите продължават да растат с изпреварващ темпа на пазара ръст. Към септември МКБ Юнионбанк е на седма позиция в страната сред институциите, които успяват да привлекат най-много депозити. Спестяванията от граждани при нас се увеличават с над 35 %, което е с около 7 пункта над средното за пазара.
6. Очакванията ми по отношение на банковия сектор е кредитирането да забави своя ръст до около 30 на сто. Банковата система ще намали темповете си на растеж, особено в сравнение с високите нива, достигнати през последните четири години.
