Разширен единен европейски пазар, по-нататъшна либерализация на търговските отношения, единна парична европейска валута, хармонизирани вътрешнопазарни отношения, свободно движение на капитали, стоки, услуги и хора, трансевропейски транспортни мрежи и развитие на комуникациите - това са все белези, които характеризират лицето на нова разширена Европа. През 2007 година предстои и България да стане неразривна част от това общо, демократично и проспериращо пространство на ЕС, част от този единен европейски пазар. Готови ли сме обаче, готов ли е българският бизнес за тази решителна и уникална трансформация? Достатъчно активен и прагматичен ли е диалогът между правителството и стопан-ските субекти в хода на европейската интеграция на България? Едва ли бихме могли да отговорим докрай положително на подобни въпроси. Ето защо, с напредването на преговорния процес с Европейския съюз и с поставянето на акцент върху мониторинга на поетите от страна на България ангажименти, трябва да задълбочим нашето взаимодействие. Длъжни сме все по-подробно да информираме и запознаваме бизнес средите в България с последиците за тях от преговорния процес. Българският бизнес трябва да бъде подготвен за реалното членство в ЕС и това е двустранен процес. През последните две години България извървя решителна част от евроинтеграционния си път. Страната ни постигна забележителен напредък в преговорите, затваряйки предварително 25 преговорни глави Но това е само количествена констатация. Воденето на преговори с ЕС, отварянето и затварянето на глави не е механичен процес, както и не е задача само на правителството. В преговорния процес участваме всички. Преговорите за присъединяването ни към ЕС представляват всъщност промените, които се извършват в България във всички сфери на политическия, икономическия и социалния живот на страната. Количествената констатация в случая е само показател за свършената работа. Направеното е много, но в никакъв случай не е достатъчно. Необходими са по-нататъшни усилия за създаване на ефективна и благоприятна бизнес среда, за повишаване гъвкавостта на пазарите. В частност е необходимо да се засили ефективността на административната и на съдебната система, така че икономическите субекти да могат да вземат решения в условията на стабилност и предвидимост. Административните процедури, засягащи сектора на предприятията, в т.ч. процедурите по несъстоятелност, следва да бъдат оптимизирани. Предстоящото пълноправно членство в ЕС ни задължава да създадем такъв бизнес климат, който да гарантира стопан-ски растеж и социална сигурност Не случайно полагаме усилия за реформа на съдебната система, за борба с корупцията, за укрепване на административния капацитет на страната ни, за създаване на подходящи икономически условия както за големия бизнес и за изграждането на икономически зони, в които да се привличат крупни инвеститори, така и за малките и средните предприятия, гръбнака на всяка просперираща икономика. Оценката в Редовния доклад 2002 на ЕК, че в България има действаща пазарна икономика, означава, че в средносрочна перспектива българската икономика ще бъде в състояние да се справи с конкуренцията и пазарните сили в рамките на Съюза, стига да запазим ритъма на реформите. Същевременно хармонизирането на българското с европейското законодателство и стриктното въвеждане на европейските стандарти ще има непосредствен позитивен икономически ефект както за развитието на българския пазар, така и за стимулирането на износа към Европейския съюз. Според договореностите, постигнати например в рамките на преговорите по глава 1 "Свободно движение на стоки", на българските производители се осигурява пълен пазарен достъп до европейския пазар, което ще стимулира повишаване на качеството на стоките и тяхната конкурентоспособност. Стоките, които ще се предлагат, ще имат по-високо качество, а от това ще спечелят потребителите тоест всички граждани. Ще се стимулира допълнително износът и ще се развие вътрешният пазар. Това означава по-голям икономически растеж и повече нови работни места. В този смисъл навременните промени не само ще спестят на българския бизнес неприятните изненади, но и ще спомогнат за неговото достойно участие в единния европейски пазар. Само добре и своевременно извършените реформи ще гарантират перспективата пред България да бъде равноправна част от бъдещия 500-милионен пазар на ЕС. Предстои ни огромна работа, но това е работа в наша полза, в полза на България. И затова нека не позволяваме проблемите на деня, временните трудности и неразрешените все още въпроси да ни накарат да забравим голямата цел, към която сме се устремили. Евроинтеграцията е другото име на националния ни интерес. Единствено членството ни в ЕС ще гарантира икономически просперитет на България в рамките на демократичното европейско семейство.
Програми на Европейския Съюз Програма Сократ II (2000-2006 г.). Предназначена е за всички лица и организации, свързани с образованието. Програма Леонардо да Винчи II (2000-2006 г.) - осъществяване политиката на Европейския съюз в областта на професионалното обучение. Програма Култура 2000 (2000-2004 г.) - допринася за развитието и популяризирането на общо културно пространство за европейските народи. Подкрепя се сътрудничеството между творци, културни оператори, организатори, дейности на културните мрежи и на културните институции на страните, участници в програмата. Програма Европа 2002 - подкрепя процеса на присъединяване към ЕС и изпълнението на програма Фар, като допринася за подобряване на познаването и разбирането на европейската интеграция и свързаните с нея въпроси, както и разширяването на познанието за Европейския съюз и неговата популярност. Многогодишна програма на Европейската общност за развитие на предприятията и предприемачеството (2001-2005 г.). Основните цели са: повишаване растежа и конкурентно-способността на бизнеса, насърчаване на предприемачеството, опростяване и подобряване на административната и нормативна рамка за бизнеса, подобряване на финансовите условия, осигуряване на по-добър достъп на бизнеса до услугите, програмите и мрежите на ЕС. Насърчителни мерки в сферата на заетостта (2001-205 г.). Основните цели са: подкрепа на координационния подход към политиките по заетостта в Общността в рамките на общата цел за повишаване на заетостта; принос към разработване на координирана стратегия по заетостта; развитие и изпълнение на Европейската стратегия по заетостта и т.н. Програма СИГМА - за подпомагане на административната реформа в страните в преход в Европа.
В следващите броеве на "Твоят бизнес" очаквайте подробно представяне на програмите на ЕС
