Пламен Петров и Гергана Павлова, коучове

Х фактор в бизнеса – изкуството да работиш „без да работиш“

Пламен Петров: Най-важното изречение в тази статия е следващото: “Х-фактор” в бизнеса се крие не в това какво лидерите правят, а какви са.

Преди да продължите, прочетете отново втората част на изречението. А сега спрете с четенето и помислете - ако това наистина е така, какъв е вашият Х-фактор, който носите? Това е есенцията. Дали четете, за да ви кажат, или за да си кажете? Къде търсите отговорите за въпросите, които ви вълнуват? През прозореца или в огледалото?

Ако доскоро хората са работели, за да живеят, вече сме в ерата на живеенето за допринасяне, намиране на смисъл и себеизразяване, а един от най-добрите начини да се направи всичко това, е именно чрез работата. Вдъхновението, баланса и енергията, която излъчва лидерът, който живее, за да работи, а не работи, за да живее – е именно онова състояние, което наричаме Х-фактор. Той едновременно е невидим и в същото време се усеща от всеки.

За да илюстрирам какво имам предвид, ще дам два примера за компании, до които се докоснахме през последната година. Първата компания току-що излизаше от вътрешно организационно плато и се връщаше отново с пълна сила в своята пазарна ниша. Лидерът увличаше хората си не с говорене за покоряване на нови пазари и бомбастични продажби, а със смирение за краткостта на човешкия живот и черпене с пълни шепи от малките моменти на благодарност, свързване и споделяне на хубавите моменти от живота. Хората се увличаха да дават всичко от себе си и да прекарват повече време заедно на работното място. В един момент средата в офиса беше престанала да бъде “работна среда” в класическия смисъл, а място, където хората реализираха страстта си, заобиколени от мотивирани и израстващи личности.

Втората компания се намираше на другия край на спектъра, в друга индустрия, с много добри финансови резултати. Тя съчетаваше добро финансово представяне с над 60 млн. лв. годишни приходи и тотална липса на Х-фактор у лидерите, които в този случай бях и собственици на капитала на дружеството. С други думи, нямат външни акционери, които да им задават посока или темпо на работа. Компанията е в топ 3 в бранша си по финансови резултати, но парадоксално цареше токсичната офисна среда, която вредеше не само на служителите, а и на самите собственици. Тук работата бе като в хамстерско колело. Най-прегърбени и изтощени от работа бях именно лидерите. Х-факторът се виждаше, само ако присъства в някоя статия от списание, оставено на рецепцията.

Инерцията от времето, когато компанията е трябвало да оцелее и се е фокусирала само и единствено върху финансовите резултати, е създала ментална нагласа в лидерите, че винаги може и още, или по-скоро увеличеният й негативен аспект – каквото и да се постигне, никога не е достатъчно. Тази нагласа за недостатъчност, може да е спасително хапче по време на криза или отрова за организацията, когато кризата вече е отминала във външния свят, но все още съществува в главите на хората.

Това е времето, в което успехът на сцената, видим за външните наблюдатели не се забелязва от самите лидери. Състоянието на успех не се определя само от броя на цифрите, записани в пасива на счетоводния баланс като печалба, а в по-голяма степен от вътрешния мир на човека - от благодарността, смирението и вдъхновението за утрешния ден. А когато тях ги няма, милионите в счетоводния баланс са просто мастило върху хартия. Нищо повече.

С тези два примера искам да предам едно послание: Х-факторът, с който лидерът вдъхновява и увлича хората, е начинът, по който живее, а не начинът, по който раздава подаръци на коледните партита на фирмата. Още Майка Тереза казва, че най-доброто развлечение е работата. Животът е прекалено кратък, за да направим всичко възможно най-доброто ни развлечение да е именно работа и да работим, “без да работим". Това се случва, когато не само лидерът на компанията е носител на X-фактор и вдъхновява хората около себе си, а когато всеки човек в компанията открие и използва своя Х-фактор. Всеки ден.

Гергана Павлова

Типично поетично и още повече метафорично, ще започна с един от любимите ми цитати от Лао Дзъ, който казва всичко по темата:

“Най-добрият лидер е онзи, за когото хората му едва подозират, че съществува. Когато си свърши работата и постигне целта си, хората му ще кажат: Справихме се сами.” ЛАО ДЗЪ – Дао Дъ Дзин

Преди години, докато работех в корпоративния свят, често се чувах да казвам, че успехът на екипите, в които съм работила, се дължи на това, че “всички се обичаме”. Хората “отвън” не го разбираха. Това само по себе си беше разбираемо за мен. Още повече, че по онова време Даниел Голмън и “емоционалната интелигентност” все още не бяха така популярни. Истината е, че тогава и аз самата не разбирах какво казвам. Защото го живеех и не можех да го обясня. Сега обаче знам и мога да (си) го обясня.

Да умееш да водиш, означава да умееш да следваш. И да правиш това от и със сърце от човек към човек. Да умееш да виждаш другите и да ги приемаш и зачиташ такива, каквито са. Като хора и като личности. А после и да твориш заедно с тях и в хармония, водени от целите и визията, които ви обединяват. Това е моята истина, с която живея понастоящем.

Кой е Х-фактор?

Човекът, който прави това, за което говори е самият Х-фактор. Лидерът, който чрез себе си и с примера си вдъхновява хората да живеят призванието си и да съзидават за общото цяло. Той често е незабележим, защото не търси да блести. Но присъствието му дава светлина и топлина на хората около него. Също като Слънцето, което не се “бие в гърдите” колко много Земя е огряло днес или всеки друг ден. А просто грее и топли, защото това е предназначението му.

Лидерът, който е достатъчно мъдър, за да знае, че отговорът е във въпроса и затова става майстор не в даването на отговори, а във въпросите, които (си) задава. И в начина, по който гледа с любопитство на света и на хората около себе си.

Лидерът, който е достатъчно гъвкав, за да танцува с промяната, защото знае, че да бъдеш част от нея, означава да бъдеш неин съ-творител. При това, заедно с всички други хора от екипа. И така съжителства в естествен синхрон и в хармония с всичко, което го заобикаля. И със себе си.

И още – лидерът, който е осъзнат за това, че единственият, когото той би могъл да управлява, е самият себе си. А всичко друго е естествено следствие (и производно) от самия него: продуктът, резултатите, отношенията с другите, качеството на живот и работа. Ето защо той поставя фокуса си на внимание не върху това да “поправя” резултатите и другите, а в това да усъвършенства себе си на всички нива и във всеки аспект от живота си.

Казано по друг начин – кой си ти и кой ставаш се отразява във всичко, което създаваш.

Всеки ли притежава Х-фактор?

В зависимост от гледната точка и от плоскостта, в която разглеждаме въпроса, можем да кажем и да, и не. Моят опит досега показва, че всеки човек носи потенциала да бъде естествен, истински и автентичен във взаимоотношенията си с хората. Но не всеки избира да проявява този потенциал. Или пък избира различни форми, чрез които да го прояви.

Съдържанието в същината си е едно и също, но проявлението и формата му могат да са различни и да се променят във времето. Това на свой ред обуславя кого привличаме към себе си и към кого ние самите биваме привлечени. Естествено в процеса на израстването ни като личности и стойностите се променят. Сега, докато пиша тези редове, осъзнавам, че обикновено се привличаме от хората, у които виждаме проявленията, които ние самите бихме искали да развием у себе си. Това, към което се стремим. На свой ред привличаме онези, които отразяват това КОИ СМЕ НИЕ в този момент.

Това повдига и още един ключов въпрос – за личната отговорност и за осъзнатите избори с кого и за какво избираме да прекарваме времето си и да споделяме себе си и своята уникалност, енергия и ресурси. И още – как, с кого и за какво точно избираме да споделяме творческото пространство и работната среда за сътворяването на преживявания и резултати и реализирането на цели, визии и каузи.

Метафоричен пример са древните самураи, които избирали мечовете си много внимателно. Не само по външната изработка (формата), но и според Майстора, който го е изработил (съдържанието). И според това кой и как е ковал желязото преди него. Те са вярвали, че невидимата стойност на меча и начинът, по който самураят би служил с него, се определят от човека или хората, които са участвали в неговото създаване и които са оставили своя “енергиен” подпис или отпечатък.

Какво е в сърцето на Х-фактор?

В центъра на този “Х” е ... центъра. Собственият автентичен център на човека. В него виждам пресечната точка между осите – отворен ум, отворено сърце и отвореност във всички направления. Ще приключа отновос поезия от и за душата на човека.

Отворен ум. Отворено сърце.

Отвореност във всички направления.

Откритост. Осъзнатост. Откровеност.

Присъствие. Пространство. Простота.

И когато Човекът застане до Човека

без значение от титла и без следа от суета -

Те заедно, в Партньорство и с Подкрепа,

Пресътвояват (пак) частица от света.