За да оцелее, един работодател трябва да се разплаща с работници, доставчици, майстори, данъчни служби и често с агресивни кредитори. Това крехко салдо на текущите активи към текущите пасиви е дефинирано неопределено като оборотен капитал /средства/. Всъщност какво точно представлява оборотният капитал и дали фирмите наистина знаят как да го управляват?
Текущите активи включват:
материални запаси; стоки в производство; инвентар; предварителни плащания; каса; търговски дебитори (длъжници, вземания)
Текущите пасиви включват: задължения;
търговски кредитори; дължими данъци и дивиденти; краткосрочни заеми.
Простата формула "текущи активи + текущи пасиви = Оборотен капитал" е факторът, който движи финансите на една фирма. Често той е наричан оперативен паричен поток и представлява средствата от вътрешните операции, иначе казано - от продажби на продукти и услуги. Това е кръвта на бизнеса. Дори и много печеливша фирма може да страда от неправилен паричен поток, за да посрещне краткосрочните си задължения. За повечето предприятия необходимостта от осигуряване на достатъчно средства е всекидневно и непрестанно предизвикателство. Често въпросът се решава с временно запушване на дупките от различни източници - банки, дебитни и кредитни карти. Много инвеститорски решения могат да окажат внезапен и неочакван ефект върху паричния поток. Съвсем прост пример - придобиването на нова сграда или оборудване, за които са нужни гориво, поддръжка и работна ръка, може бързо да пресуши паричните резерви. Дори увеличението на продажбите, което подобрява доходността, може да изцеди наличните пари за материали и други необходими разходи. Финансиране на оборотен капитал Забелязва се обаче, че доста български фирми вече се научиха как да "използват" банките, за да осигурят адекватен паричен поток. Това става чрез различни типове финансиране, включително кредити за оборотни средства, овърдрафт и револвиращи кредитни линии. Какво представляват те? Кредити за оборотни средства Тези кредити стават все по-широко разпространени с нарастването на броя на МСП с доказано обезпечение (и с нарасналия маркетинг на все повече банки на кредитни продукти за МСП сектора). Сроковете на кредита за оборотни средства обикновено е 12-24 месеца, но понякога са възможни и по-дългосрочни кредити за надеждни клиенти с доказана кредитна история. В допълнение към обезпечението банките могат да изискат отчет за паричните потоци, но тъй като истинските финансови числа, включително тези, които се подават към администрацията, често са подвеждащи, това упражнение е по-скоро демонстрация, че клиентът "поназнайва" нещо за управлението на паричните потоци. Често тези кредити се отклоняват за покупка на дълготрайни активи с незаконното одобрение на банките под мотото "не казвай и няма да питаме". Всъщност банките все още силно предпочитат едногодишните кредити, а формалните инвестиционни кредити изискват по-дългосрочно изплащане и са много по-трудни за получаване. Овърдрафт финансиране Този вид финансиране се използва, когато фирмата прави плащания от текущата си сметка в по-голям размер от наличната сума по сметката. Тъй като таксите и лихвите по тази услуга често са твърде високи, би трябвало да се ограничи използването и за краткосрочни нужди. В зависимост от размера на овърдрафта банката може да изиска някаква форма на обезпечение или лична гаранция. Овърдрафт финансирането може да се окаже полезно заради потенциалната му гъвкавост - банката просто може да възобнови услугата, когато е необходимо да се посрещнат текущи парични задължения. Револвиращи (възобновяеми) кредити Револвиращите кредити се отпускат до определена сума, договорена с банката. В България много фирми използват тази услуга за кратко- и средносрочни нужди от оборотен капитал, но понякога сумите се пренасочват за инвестиции. Често фирмите използват докрай кредитната линия и я погасяват чрез кредит или револвираща линия от друга банка. Така колелото се завърта. Тъй като в България все още няма работещо кредитно бюро, за банките е доста трудно да определят дали клиентът е въвлечен в тази потенциално рискова практика. Интересуващите се от модел и предвиждания на паричните потоци, могат да пишат на email: david@msi.bg o
