fbpx Икономическите ползи от Шенген | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Икономическите ползи от Шенген

Водеща снимка
Да

Икономическите ползи от Шенген

За пореден път стана ясно, че България няма да стане част от Шенгенското споразумение, най-вече заради недоверието в работата на институциите и способността им да охраняват ефективно външната граница на безвизовото пространство. Освен задълбочаване на европейската интеграция на страната и все по-близкото обвързване с „клуба на богатите“ обаче, присъединяването към Шенген би имало и съвсем конкретни позитиви за българската икономика, с които на този етап се разминаваме.

Тези ефекти са най-общо в няколко направления:

  • Повишаване на обема на търговията с останалите членове на шенгенското пространство. Елиминирането на последните останали бариери и усложнения пред търговията с останалата част на ЕС (и няколко държави извън него) носи със себе си ръст на търговските обеми с всички останали членове. Оценките на този ефект са доста различни – докато проучване от средата на миналото десетилетие го оценява на около 0,1% ръст годишно, то германският институт IFO е на мнение, че възстановяване на граничния контрол би означавало свиване на търговията с около 3%. Дори и да допуснем по-консервативно, че включването в Шенген би донесло само 1% ръст на търговията със страните в ЕС, това би измерило в по-нисък ръст на износа и вноса от почти 700 милиона лева годишно. От гледна точка на държавата, по-големи търговски потоци означават и по-високи данъчни приходи.
  • Намаление на разходите и несигурността за износителите. Понастоящем чакането на границите носи значителни допълнителни разходи за износителите и транспортните фирми (според някои оценки – около 100 милиона лева годишно). Не е без значение и блокирането на ресурсите им, тъй като камионите които чакат по границите не могат да се използват за друг превоз. Намалява се и несигурността – при липса на граничен контрол времето, което отнема превоза на дадена стока може оценено да бъде с голяма доза точност, което далеч не е така при наличие на граница.
  • Улеснения и спестено време за пътниците. През цялата 2021 г. пътуванията на български граждани в ЕС са били малко над 700 хиляди, но в годините преди ковид пандемията броят им е бил в пъти по-голям - 4,2 милиона през 2019 г., и имаме всички причини да очакваме, че те постепенно ще се възстановяват. Дори да допуснем че премахването на граничния контрол спестява само по 20 минути на пътуване (а често опашките са чувствително по-дълги), то спестеното време на пътниците би надхвърлило 1,4 милиона часа годишно – време, в което те могат да са продуктивни или да се възползват пълноценно от почивката си.
  • Повишен потенциал за растеж на пограничните райони. Улесняването на връзките с околните шенгенски страни създава възможности за развитие на трансграничен бизнес. Това важи с особена сила в сценарий, в който Румъния също се присъединява към споразумението, заради малкото разстояние между Русе и Силистра до водещия икономически център Букурещ. Днес то обаче е затруднено от контрола по мостовете на Дунав.
  • Нови възможности за пазара на труда. Присъединяването към Шенгенското пространство създава нови възможности за работа както за българи, така и за граждани на други страни в България. На фона на все по-осезаемия недостиг на работници в българската икономика, максималното улесняване на възможностите за работа на чужденци в страната изглежда необходима стъпка.
  • Спестявания от администрация и проверки. Докато нуждата от административно обслужване и проверки на външните за Шенген граници остават, държавният бюджет би реализирал значителни спестявания от предоставянето им по границите с шенгенските страни, както и на българските международни летища. Това създава и възможности за по-плодотворна работа на наетите в гранична полиция и митническите власти, които днес обслужват трафика към шенгенски държави.

Важно е да отбележим също, че нито една от тези видими положителни последици от присъединяването към шенгенското пространство не е еднократна – тъкмо обратното, те се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко поредно отлагане води до все по-големи пропуснати ползи за българската икономика. Това е и причината, поради която присъединяването следва да бъде ключов приоритет, заедно с институционалната реформа и затварянето на пробойните, които изисква.