fbpx Internet of Things – приложения и въпроси пред маркетьорите | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Internet of Things – приложения и въпроси пред маркетьорите

 

В днешни дни въпросът за Интернет не е „дали сме свързани?”, а „до колко?”. Още преди да сме тръгнали към дома, вечерята вече е затоплена, климатикът е на перфектната температура, светлините са в очакване да светнат и какво ли още не. Това не е научно-фантастичен филм, а бъдещето днес. Човешкото участие в ежедневните процеси става все по-незабележимо, или с други думи – все по-адаптирано към технологиите и удобния начин на живот. Говорим си за Интернет на нещата и бъдещите приложения в маркетинга на тази технология, чието бъдеще е неоспоримо.

Терминът Интернет на нещата (на английски: Internet of Things, IoT) се отнася до физически устройства, автомобили, сгради, домакински уреди и др., които събират и предават данни чрез Интернет.

По данни на IDC разходите за IoT са достигнали 737 милиарда долара в световен мащаб за 2016 година, като компаниите инвестират в хардуер, софтуер, услуги и свързаност, която позволява технологията. По данни на същата организация най-големият дял от инвестициите в IoT са в производстовто, транспорта и комуналните услуги. Най-големи инвестиции се правят и се очакват от региона на Азия и Пасифика, следван от САЩ, Западна Европа и Япония.

Цифрите и анализите ясно показват, че IoT ще бъде ключов фактор за развитие в много индустрии и все по-близо до нуждите на потребителите. Пред маркетьорите се открива предизвикателството да предвидят бъдещите размери на IoT и влиянието върху потребителското поведение, рекламата и изобщо комуникирането на брандовете. На Вашето внимание представям няколко фактора, които ще бъдат особено важни в близките години.

1. Събиране на данни за потребителите – отлично знаем, че в мрежата се събират най-различни данни за потребителите, които помагат на Интернет рекламата да таргетира особено ефективно и все по-рядко ни се налага „да удряме на сляпо”. Или ако това се случи, имаме възможност в реално време да направим необходимите корекции. Сега си представете, че IoT ще събира данни за бихевиоризма на потребителите, и то в особени детайли, до степен, че да знаем повече за потребителите отколкото те самите. Откриват се нови възможности за сегментиране – въз основа на критерии като поведение, емоционално и физиологично състояние например. Натрупваните данни ще позволят по-точно прогнозиране на търсенето и създаването на персонализирани предложения към клиента – и то в конкретен подходящ момент. Сигурен начин да достигаме до желаните аудитории още по-ефективно и успешно. Въпросът за сигурността на потребителите и опазването на техните лични данни обаче остава отворен.

2. Основният фактор ще е удобството – за потребителите IoT е удобство, начин да живеят по-добре, по-свободно, по-рационално, по-екологично, по-здравословно и т.н и да пестят време. Когато говорим за IoT устройствата, потребителите несъмнено оценяват степента на удобство, което им се осигурява и това ще бъде показател за успех. Например застрахователите са открили, че основен критерий за задоволство на клиентите, е времето за отстраняване на щетата при автомобилите. С IoT застрахователят може да разбере за някои повреди и да поръча частта, преди да пристигнете в сервиза за ремонт, с което да намали времето за престой в сервиза.

Удобството и простотата се оказват движещ фактор. Показателно е случващото се на пазара на „умни„ часовници. Доскоро се очакваше сложните многофункционални часовници да станат лидер по продажби, но сега е очевидно, че на пазара се установяват марки с базови функции – предимно с функции на фитнес ленти. 85% от продажбите на т.нар SMART потребителски устройства вече са от този тип. В същото време дизайнът на много устройства слага акцент върху модата като оставя технологията на заден план. Маркетьорите трябва да се подготвят за това – просто конструирани, удобни за ползване услуги, предлагани и доставяни в правилния момент и в контекст.

3. Свързаност със социалните медии – интересен пример идва от САЩ, където софтуерната компания Appirio представи вендинг автомат, който се контролира от туитове. Освен желаният информационен ефект, новата свързаност направи паралел и с близкото бъдеще, когато свързаността между това какво пишем в социалните медии и това какво се случва у дома или в офиса например, ще стане все по-близка.

Темите за свързаността и комуникацията между различни устройства, големите обеми от данни и системите за анализирането им, удобството на ползване са все фактори, които са ключови за Интернет на нещата, но далеч не изчерпват темата. На 23 март IDC България ще представи по-детайлен и фокусиран по индустрии поглед по темата на своя IOT Forum 2017. Публиката в хотел Хилтън ще разбере кои са основните съображения при планиране на IoT проекти, как да се извлече истинска стойност от тези технологии, как да се възползваме от новите възможности на „умното производство“, „умното управление на енергия“ и какво означава да се стремим към създаване на интелигентен съвременен град. Повече информация за събитието на http://idciotforum.com/sofia