Много често в последно време се използва терминът "цифров телефон", но смисълът, който се влага в това понятие, не е съвсем ясен. В обществото битува разбирането, че цифрови телефони са тези, чиито номера започват с 9 (за София от две години и с 8). Това в общия случай съвсем не е така. Освен това напоследък станаха популярни и понятия като "компютърна телефония", "интернет телефония", "IP-телефония", VoIP, ISDN и др. Богатият смисъл на понятията невинаги еднозначно определя съдържанието им. В общия случай под "цифрова телефония" трябва да разбираме система за пренос на глас под формата на пакети с данни в противовес на конвенционалната или "аналогова" телефония, където сигналът се модулира по различен начин (амплитуда, фаза, честота).
Така наречената цифровизация на телефоните всъщност се свежда до подмяна на градските централи с цифрови - т.е. в тях комутацията (свързването между отделните портове, към които са закачени абонатите), както и преносът между централите (връзките между отделните селищни или междуселищни централи) става на цифров принцип. Пренасят се пакети с данни, съдържащи сигнал, кодиран в цифров вид (т.е. в поредица от нули и единици). Портовете на централите са цифрови и аналогови. Към тях могат да се свързват цифрови или аналогови (обикновени) апарати. Това означава, че по чифта от градската централа към крайното устройство (телефонния апарат) на потребителя "тече" цифров (пакетен) или а
