Иран има аромат на портокалови цветчета е вкус на шафран. Душата му е гостоприемна, цветовете му са безброй. На тази земя се раждат властта и религиите на стария свят. Днес Иран тупти в пулса на личното си време и пази страстно милионите си тайни.
Там някъде между песните на старите улични музиканти и шума от азиатския трафик, духът на Персия грабна завинаги и моето сърце.
Иран на фарси означава “Земя на арийците”. Но днес населението нарича себе си “перси” - избор, подпомогнат от голямата иранска диаспората в Канада и Америка, с което се идентифицират със славната си история, а не със спорни към днешна дата политически събития.
снимки: авторът
Техеран
Нашето пътешествие започна в Техеран. В година 1403, в последния петък преди Байряма, който е обявен за Деня на Палестина. Звучи като авантюристична лудост, но истината е, че в нито един миг не успещаме страх, напрежение или безпокойство. Хората са усмихнати, изключително гостоприемни, с огромно уважение към културата и изкуството. Храната е проста - състои се от ориз, различно месо и печени домати, като всичко се накъсва в ориза и се яде с лъжица. На всяка крачка нещо ни изумява. Идваме от подредения Западен свят, за да се срещнем с различното. А с всеки изминал час откриваме прилики между българите и иранците в столицата.
Южен Техеран е консервативен, там се намират всички стари дворци, красивите паркове, изградени по времето на Шаха, но които се поддържат безупречно и днес, пазейки славата на персийските градини. Тук са посолствата на големите държави, музеите и галериите, както и стените на пропогандата.
Северен Техеран е разположен в подножието на планината Точал - тук са къщите на богатите, по уличките ни посрещат малки френски сладкарници и големи молове. До него ни отвежда най-дългата улица в Близкия изток, превърналата се в абсолютна туристическа атракция - Велиасър. От двете й страни се извисяват високи чинари, тя е с дължина 18 километра, минава покрай жп гарата и стига до площад Таджриш. Историята на изграждането й започва още от времето на каджарските крале, които изкупували земите, за да си строят дворци, а последният шах на Иран, Мохамед Реза Пахлави създава този път на славата. Любопитно урбанистично решение е изграждането на канали по протежение на цялата улица, които събират и отвеждат водата от планината, за да напоява не само старите чинари, но и богатите градини в центъра на милионния град.
Планината Точал
Столичната планина Точал е част от планинската веригата Алборз (много често се бърка с Елбрус), в чийто център се намира и най-високият вулканичен връх в Азия - връх Дамаванд. Гледката от планината към града, особено по изгрев, е впечатляваща, а инфраструктурата в планината (споделям го с голяма доза тъга) превъзхожда многократно тази на нашата Витоша. В хижите посрещат гостите с характерната за иранците закуска, която се състои от парче овче сирене, една-две фурми, няколко орехови ядки и богат черен чай. Тази комбинация следва традициите на иранците от древни времена, когато делели храните на “топли” (garmi) и студени (sardi). Топли са богатите на вкусове, мазни, калорийни храни, сладки или люти. Те “сгъстяват кръвта и забавят метаболизма”. Обратно - студени са свежите, пресни, леки храни. Според персите човек не трябва да яде само едните или само другите, а винаги заедно, за да поддържат баланса, който е единственият път към здравето на тялото и душата.
Поезията на Хафез
Душата на иранския народ се усеща най-силно в поезията на Хафез. Гробницата на персийския поет, представител на философско-лирическата поезия, е разположена в приказно красивия град Шираз. Иранците посещават мястото с изпълнени с вяра сърца, носят розова вода, за да измият надгробния камък и джобно издание на книгата му. Усамотяват се в градините на Хафазие и молят за отговор на свой въпрос поета-пророк. Отварят книгата на случайна страница и тълкуват думите. А думите му лесно докосват сърцето:
“...Ах, там, в скръбта на пропиляното, си спомням животворен лъх.
Кажи ми, че са здраво хванати съвместните ни дни с гранит!”
Нарочен е за лош за мюсюлманите приживе, понеже възхвалява любовта към жената, но с времето, като виждат, че не могат да променят отношението към него, тълкувателите разчитат неговите газели и рубаи като отправени към бога. Това ми напомня Соломоновата песен на песните в Библията и за пореден път ме връща към общото между нас.
Гробницата на “майката на Соломон” пък се намира в защитения от UNESCO Пасаргад – първата Ахеменидска столица. В действителност постойката е гробницата на Кир Велики. Ако имате късмета да отидете на мястото, бъдете внимателни с произнасянето на името, тъй като “кир” на фарси е обидна дума. Легендата разказва, че когато по тези земи нахлуват арабите, започват масово да разрушават. За да предпазят святото за персийците място, селяните им казват, че това е гробницата на майката на Соломон. Така този древен пример за земетръсно инженерство може да бъде видян в пълнотата си до днес.
Пасаргад се намира на 50 километра от Персеполис - древната столица на Персия, опожарена от Александър Македонски. “Столицата на света” пази в кулите и барелефите си тайните на всички древни народи. В изображенията, безупречно запазени до днес, тракийската “делегация” носи съд, чийто оригинал можете да видите днес в Националния исторически музей в София. В тази част на Иран слънцето вече пече безпощадно, затова под шатрите предлагат “магическа напитка” за изравняване на телесната температура с околната. Ако сте чели някога за тичащите хора от племето тараумара в каньоните на Мексико, няма да се изненадате, че питието е друга версия на “искиате” - семена от чия във вода със шекер и много лед.
Язд – живот сред пустинята
Заредени със свежи напитки, продължаваме към пустинята на Язд. Най-тихият и изпълнен с противоречия град на Иран, до който се докосват туристите. Родното място на зороастризма, където и до днес се пази Свещения огън на една от най-старите монотеистични религии в света, от който се ражда религиозния й водач Заратустра. Битката между доброто и злото, надпреварата в силата между крилете и опашката на Фарахавар (Farahavar) се води и до днес не само там, но и навсякаъде по света.
Енергията на древните религии е толкова силна, че се усеща във въздуха на домовете на зороастрийците, които иначе гостоприемно ни посрещат за обяд. Изпитвам непреодолимо желание да изляза на въздух. Дори когато той е сух и нажежен. Тесните улички между кирпичените къщи с цвят на глина, крият богатите вътрешни дворове на новосъздадените бутикови хотели. Оазиси, които могат да бъдат видяни и в Мароко, но които се отличават с подземните си водни тунели и кулите улавящи вятъра - първите климатици в света.
Не всички кули около Язд са така романтични. “Кулите на тишината” са свещени религиозни места, където зороастрийците изнасяли телата на мъртвите си, за да ги изсуши слънцето и да ги изкълват птиците. Така плътта на човека не трови земята, която според вярванията им, е свещена. За моя огромна изненада този ритуал е забранен едва през 1967 г. и все още се практикува в Индия, където се премества общността, отказала да приеме исляма. На кулите на тишината днес може да се насладиш на залеза и на хилядите нюанси в цветовете на планините. По-убити от ярките и шумни цветове в Исфахан - културната столица на Иран. Многолика, модерна, с 16 християнски църкви, “забранени” концерти в нишите на мостовете над река Заяндеруд и впечатляващ площад, който местните наричат “площада в центъра на земята”.
Изпълнен с легенди, труден за преразказване и пленяващ с природата си, Иран заслужава да бъде преживян. Хем велик, хем автентично първичен, в този период от дългата си история авантюристичен като дестинация за туризъм, винаги уютен, вкусен и бляскав с милиардите си стъклени и изрисувани парчета, подредени в брилятни мозайки, до които една европейска жена стои малко екзотично, нетипично забрадена и вдъхновена.
Полезно и важно при пътуване в Иран!
- Българските граждани пътуваме до Ислямска република Иран с визи. Цената е 50 евро, бланката се попълва в онлайн платформа, самата виза също е елекстронна, но ако не ползвате посредничеството на туристическа агенция, ще трябва да посетите Консулството на Иран в София.
- Иран е страна под сериозни икономически санкции, международните банкови карти не работят. В туристическите обекти може и да приемат евро или долари в брой, но на неизгоден валутен курс. Едно евро се равнява на около 45 000 ирански риала, което означава, че много стоки струват над милион в местната валута. Затова на много места сметките се изчисляват в томани, като 1 томан е 10 риала.
- На територията на Иран достъпът до познатите ни социални мрежи и чатове е ограничен. При свързване с Wi-Fi мрежа можете да ползвате единствено Viber. През международна VPN услуга можете да се свържете и с Instagram, Facebook и What’sUp. Но интернетът дори в бутиковите хотели е слаб и с лимитирана консумация, така че трансфер на снимки, видео съдържание и др. е затруднено.
- Употребата на алкохол е абсолютно забранена на територията на цялата страна. В луксозните ресторанти се предлага богат избор от авторски безалкохолни коктейли, които напълно задоволяват вкусовите рецептори и навика на европееца да има напитка към вечерята. Масово се намират разнообразни на вкус безалкохолни бири.
