fbpx Кафе в керамична чашка | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Кафе в керамична чашка

Водеща снимка
Да

Кафе в керамична чашка

Свежо утро, работен ден, 7:30 ч. Вървя към офиса, имам конферентен разговор с другия край на света. По пътя има три места откъдето мога да си купя кафе. Не че нямам кафе машина в офиса - имам и кафето ни е хубаво и с разнообразни вкусове, но понеже искам да подкрепям малкия бизнес, който отваря рано, си купувам кафе по път. 

Баничарницата продава една кофти Лаваца и съм я забравил. Магазинът за алкохол и цигари продава Коста – аз продукти на Кока Кола не употребявам. Единственото място, от което си купувам кафе, е едно малко магазинче, където предлагат две наистина хубави марки. 

Магазинчето работи от 7:15. Стараят се, но кафето го наливат в картонени чашки, а аз кафе в „картонче“ не пия или поне не искам деня да ми започва така. Повечето от вас ще кажат, че съм сноб и какво толкова ще ми стане, ако пия кафе от картонена или даже от класическа пластмасова чашка, така популярна по всички автогари и будки. Може и да сте прави, може да съм сноб в някои отношения, но “кюфтетата без лук не ги одобрявам”. Аз съм клиент, който си казва какво не му харесва и какво му харесва. Само така мога да очаквам това обслужване, което искам. Няма как да си мълчим и да смятаме, че доставчиците ни имат качествата на Делфийския оракул, за да отгатнат и отговорят на нашите очаквания. В началото започнах да си нося по три-четири чашки от офиса и да си взимам кафето от там в тях.

Но често се случва да забравям да им оставям чашки от моите и съответно не си купувам кафе. Понякога минава седмица, но когато съм оставил, си купувам почти всеки ден. Многократно им казвам – „Купете чашки, няма нужда да са скъпи, има и по левче“. Все са забравили, все не съм им донесли. Познайте какво стана? Спрях да си купувам кафе от тях, а магазинът продава и вино, и разни сладки нещица тип орехчета, т.е. често излизам, освен с кафето и с нещо, което струва в пъти повече от чаша кафе. 

Много им се дразня, ще кажете. Какво толкова - един клиент. Да, със сигурност съм изключение, със сигурност другите клиенти сутрин искат в картонени чашки, може да съм единствен, но съм добър клиент със сигурност и си струва да се купят за 5 лева чашки. 

Така се случва не само в малкото магазинче в квартала, губим клиентите си от глупост. Нищо не коства, само да мислиш за клиентите си, да проявиш някакво внимание. Малкият бизнес все се оплаква, че няма работа, няма клиенти. Не, има ги, само че в един момент рутинното отношение ги отблъсква и те като пчелички се местят от малък бизнес към малък бизнес в търсене на своето обслужване. 

Вече спрях да оплаквам малкия бизнес - нямат клиенти, скъпо било, не знаят какво да правят. Много просто - питайте клиентите си какво искат от вас и така ще намерите правилния път в лабиринта, а когато такива като мен си кажат, то го изпълнете особено, когато не ви струва кой знае какво. 

Не знам какво да правя с тези с кафето, да се върна ли при тях и да продължа да си нося чашки или да си пия кафето в офиса и да чакам да затворят. Със сигурност това не е персонално отношение към мен, напротив, харесват ме, говорим си много, но този подход в бизнеса е много грешен. 

Идва Коледа, ще отида аз да им купя чашки, нека да бъдем добри!