Как изкуственият интелект променя финансовия и здравния сектор

Когато говорим за изкуствен интелект, често в главата ни изплуват картини от пост-апокалиптични Холивудски филми, където компютрите и роботите са завладели света. Истината е, че изкуственият интелект е отдавна сред нас: от автоматичнитната проверка на правопис на компютрите ни до чатботовете, с които се сблъскваме на някои търговски сайтове. Всъщност технологиите задвижвани от изкуствен интелект (AI) може да помогнат и променят всички индустрии. Двата сектора, които са сочени като кандидати за голяма трансформация  са здравният и финансовият. Това е неслучайно, тъй като те са неизменна част от ежедневието ни и предоставят  апетитна възможност за развитие на нови бизнес идеи и продукти : само здравният пазар в САЩ е оценен на около 3 трилиона долара. Ще погледнем някои водещи тенденции.

Финанси - от по-умно управление на нашите пари до по-малко злоупотреби

Финансовият сектор, традиционно считан за по-консервативен и “скучен”, изживява своя ренесанс в последните години. Новите технологии заедно със законодателни промени за либерализация на пазара водят до поява на много нови стартъпи предлагащи иновативни услуги. Централна роля в тези има AI и множеството му потенциални приложения.

Например изкуственият интелект може да ни помогне по-добре да управляваме и инвестираме своите пари. Една от най-популярните услуги, които произлязоха в последните години в САЩ и Западна Европа (но все още непопулярно у нас) е тъй нареченото robo-advisory. В своята същност това представлява автоматизация при управление на инвестиции. Дори да не сте професионален инвеститор и имате ограничени знания, с помощта на алгоритми и изкуствен интелект, услугата ще конструира портфолио и ще го управлява за вас базирано на вашите цели, толеранс към риск и т.н. Едно от предимствата е, че не се влияе от човешките емоции, а оперира на точни алгоритми и взема верните решения в дългосрочен план.

Друго от предимствата, е че прави света на инвестициите по-достъпен от всякога дори да нямате големи средства. Защото е базиран на AI и технологии, той може да обслужва много клиенти сравнително лесно. В момента над 25 милиона човека в цял свят (според statista.com) използват такава услуга. Таксите са от 0 до 0,5%, това го прави много по-евтин и достъпен от традиционния инвестиционен консултант. Подобна технология се използва и от големи банки и фондове за прогнозиране на пазарите и управление на големи средства и активи.

Голямата сила на изкуствения интелект е в изчислителната му мощ и способност да анализира големи обеми от данни. Заради това той се използва и в локализирането на измами с кредитни карти, пране на пари и тн. Технологията може лесно да забелязва съмнителни тенденции и да сигнализира за потенциални злоупотреби. През 2018 една от най-авторитетните скандинавски банки Danske bank бе обвинена в изпирането на над 200 милиарда евро през естонския ѝ клон. Скандалът показа на света, че разчитането на човешкия фактор  за възпиране на подобни злоупотреби има своите недостатъци, дори той да идва от регион считан за имунизиран от корупция.

Здравен сектор: по-добра превенция и по-добро обслужване

Може би всички сме гледали популярни научнофантастични филми, където роботите и изкуственият интелект се грижат са хората.Трудно е да очакваме, че ще измести докторите в обозримото бъдеще, но може да се превърне в техен незаменим помощник. Едно от най-големите приложения на AI в тази сфера e в превенцията и ранната диагностика на заболявания. Например AI може да анализира снимки и да предупреждава за появата на рак още в зародиш. Някои експерименти дори претендират за точност над 90%, които са по-добри от човешките резултати. През 2018 г. Google обяви, че работи върху проект, който чрез сканиране на ретината може да предупреди за риск от развитие на кардиоваскуларни заболявания. Такова въведение ще е особено ценно за развиващи се райони от третия свят, където добре подготвени кардиолози са рядкост.

Обещанията и възможностите са необятни, но все пак основен проблем за навлизането на AI в по-масова употреба е сложното и стриктно законодателство. Затова в момента голяма част от приложенията в здравната сфера са насочени в администрацията и работните процеси оптимизирайки разходите, борейки се с хроничния недостиг на кадри в този сектор и освобождавайки повече ресурси за грижа на нуждаещите се. Така например някои болници в Тексас експериментират с роботи, които да помагат на медицинските сестри, носейки лекарства и материали, по този начин също спестявайки 30% от тяхното време. В близко бъдеще, роботите ще се превърнат в обичайна гледка в някои здравни заведения.

Друго практическо приложение е болниците да започнат да използват продукти задвижвани от изкуствен интелект, за да планират графиците и смените на служителите си, попълването на документация, използвайки voice to text технологии и т.н.

Основни предизвикателства

Въпреки многото потенциални приложения, не всичко относно бъдещето на изкуствения интелект е розово.
Най-голямата слабост и потенциална ахилесова пета е липсата на достатъчно добри данни. Всъщност  данните са основното гориво и ключ към изчислителната мощ на  изкуствения интелект.

Oще през 2006 г. британският математик Клайв Хъмпфи заяви: “Данните са новия петрол. Те са ценни, но също като него, ако не бъдат рафинирани не могат да бъдат използвани.”

Много от данните, с които организациите  разполагат не са стандартизирани, разпръснати са на различни места или системи, което ги прави трудно използваеми. Съществува и проблемът с отклоненията, които изкривяват резултатите. Например данните от  клиничните изпитвания на лекарства  от фармацевтичните компании включва предимно бели мъже и дискриминира някои други групи. По този начин алгоритъм създаден на база тези данни може да предпише грешно и опасна лекарство на една бремена жена например. Вместо да донесе решения, изкуственият интелект може да влоши ситуацията копирайки грешките  и слабостите на своите създатели.
Друго предизвикателство би могло да бъде чисто политическо. Финансовият и здравният сектор са силно  регулирани. Технологиите вървят смело напред, но законите, които официализират тяхното използване в практиката изостават. Така те се явяват като потенциална спирачка за цялата индустрия. 

Изкуственият интелект обаче може да стане жертва на големите очаквания и популярност 

В момента съществува медиен балон, поддържан от хора, работещи и заинтересовани в тази сфера, с цел генериране на повече интерес и финансиране. Истината е, че изкуственият интелект за момента си остава все още нишово решение с  голям потенциал, но лимитирани способности, т.е  далеч  от това, което сме свикнали да гледаме по филмите. Разминаването между свръхочаквания и реалност може да отблъсне хората от индустрията.

Потенциалът на изкуствения интелект изцяло да промени живота ни и посоката на човешката цивилизация е огромен. Едва ли сме на прага на незабавна революция обаче. По-скоро трябва да очакваме  плавно развитие и постепенно навлизане в ежедневието ни в следващите десетилетия.


Добромир Коцев е управител на Donatix: софтуерна компания - доставчик на услуги в сферата на уеб, мобилни разработки, дизайн и оптимизация на бизнес процеси. Клиенти на компанията са някои глобални брандове като  Bayer, Beiersdorf и тн. Компанията е призната за един от лидерите в своя сектор в България през 2018г. от независимата американска организация Clutch. През 2019г. започва нов проект Innowave, който цели да стимулира вътрешнофирмените иновации