fbpx Какъв е профилът на типичния длъжник? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Какъв е профилът на типичния длъжник?

Специалистити от колекторскити фирми у нас определят, че има промяна в профила на типичния длъжник – това вече е мъж, на възраст до 30 години. Мнението на експертите е, че причината се крие най-вече в липсата на опит с кредитни продукти при по-младото поколение и по-голямата предпазливост при хората над 40 години, които са преживели финансови трудности през кризисните 2008 - 2012 г. Този профил е много близък до типичния длъжник от преди кризата – млади хора с ниска финансова грамотност, които не познават добре финансовите продукти, подхождат без необходимата отговорност към тях и не умеят да управляват добре личните си финанси.

Оптимистично звучат цифрите, че задълженията на домакинствата намаляват с 50%. Колекторските агенции са обработили задължения на физически лица в размер на 1.431 млрд. лв. през 2014 г. Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) представя обобщена информация от 15-те компании-членки на АКАБГ, които представляват близо 75% от пазара на необслужваните вземания в страната ни (по справка за оборотите в сектора).

Основните кредитори, които използват услугите на колекторски агенции, остават банките (с 21% oт възложения обем, намаляващ от 38% през 2013 г.) и телеком операторите (с 33% при 40-процентен дял година по-рано). През 2014 г. делът си увеличават значително небанковите финансови институции и ютилити компаниите (сега държащи по 14% от възложените случаи).

Причините за намаления обем на възложените дългове и това променено разпределение са най-вече ниското кредитиране от банките през последните години и съответно свиването на кредитните им портфейли“, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ. Така техният дял от общия обем необслужвани кредити за 2014 г. намалява до 21%, а този на другите финансиращи институции, които натрупаха значителен обем кредити, се увеличава от 3% на 14%. В същото време задълженията към телекоми и небанкови финансови институции са с по-малък размер, което води и до намаляване на общия обем подаден дълг.

При ютилити компаниите просрочените вземания обаче продължават осезаемо да нарастват, но увеличението в отчитаните от колекторите обеми през 2014 г. се дължи по-скоро на факта, че някои комунални дружества започнаха да използват услугите на такива агенции, макар и подобни практики да са все още рядкост.

Плащаемостта на потребителите през изминалата година отбеляза нестабилна тенденция, за разлика от типичната сезонност, която по принцип наблюдават от бранша. Сред основните събития, които оказаха по-осезаемо влияние върху събираемостта, беше несигурната политическа обстановка около предсрочните парламентарни избори, която по традиция е свързана с нарастване на спестяването от страна на гражданите. Ситуацията в банковия сектор също имаше известно отражение – в първите месеци определени потребители, които получаваха заплатите си в КТБ, изпитаха по-сериозни затруднения с погасяването на дълговете си, но подобни случаи при гражданите са по-скоро изключение, докато при бизнес клиентите със сметки в банката просрочията са били по-значителни.

При фирмените вземания продължава ръстът на обработваните от колекторски агенции, отбелязан и в началото на 2014 – общо обслужваните фирмени дългове през годината е в размер на 46.4 млн. лв., при 18.9 млн. лв. за 2013. Основните фактори, които оказват влияние върху пазара на събирането на междуфирмени дългове, са общото финансово състояние на компаниите, проникването на този тип услуга на българския пазар, както и нейното качество. Може да се каже, че през 2014 година по-силно влияние оказа разпознаваемостта на професионалното управление на вземания от страна на фирмите и на неговите предимства пред вътрешното събиране на дълговете, осъществявано от самите компании.

Наблюденията от началото на 2015 г. показват стабилни нива на плащаемост – която по предварителни данни за първите два месеца от годината нараства с 8% спрямо същия период на 2014 г.

Специалистите смятат, че по-ниските цени на петрола ще имат благоприятно отражение върху способността на гражданите да покриват задълженията си – спестените пари от по-евтиния бензин ще могат да се насочат към потребление на други стоки и услуги. Като положителен факт отчитат още, че това се случи в зимните месеци, в които разходите за отопление традиционно са в най-голяма тежест на семейния бюджет и нерядко затрудняват плащането на сметки и вноски по кредити. Очакванията са, че с намалените разходи за гориво, домакинствата ще могат да посрещат по-лесно задълженията към кредиторите.