3.3 млн. американци кандидатстваха за обезщетения за безработица през седмицата до 21 март. През следващата седмица кандидатстваха 6.9 млн. и още 6.6 млн. през седмицата до 4 април. Преди тази криза най-големият брой на пуснали документи за безработица, който някога е получаван за една седмица, е 695,000 (през 1982 г.).
В момента цялостни или частични ограничителни мерки засягат почти 2.7 млрд. служители, което е около 81% от световната работна сила. Международната организация на труда (ILO) очаква 195 млн. изгубени работни места в глобален мащаб през второто тримесечие, 12 милиона от които в Европа.
Много държави отговориха с извънредни фискални и парични стимули, които да смекчат последиците от кризата. Например САЩ гласува пакет от стимули в размер на 2 трилиона щ.д.
Все още е изключително трудно да се предскаже въздействието на вируса върху глобалната икономика в дългосрочен аспект, но има няколко сценария, разработени от McKinsey и Oxford Economics. 40% до 50% от дискреционните потребителски разходи може да не се случат; този спад ще доведе до около 10% намаление на БВП в засегнатите региони.
Според сценария „Удържан вирус, съживен растеж” се очаква повечето държави да понесат рязък спад на БВП през второто тримесечие, което би било без прецедент след Втората световна война. Спадът на БВП на годишна база би бил -8%.
В сценария „Вирусът се завръща, бавен растеж в дългосрочен план” се посочва 13% спад на БВП през 2020 г. През второто тримесечие САЩ и Европа биха се изправили пред спад на БВП между 35% и 40% на годишна база. На повечето държави ще им отнеме над две години да се възстановят до нивата на БВП преди вируса.
