Катя Тодорова: Човеците след коронавируса. История от 3000-та година. Мечта или реалност?!

Катя Тодорова: Човеците след коронавируса. История от 3000-та година. Мечта или реалност?!

Чували ли сте за книгата на Професор Д-р Валдо Бернаскони – „Човекът в чекмеджета“? Този човек е подвластен на цивилизацията – няма връзка с тялото, чувствата и емоциите си. Бори се за кариера на всяка цена, за власт, за пари. Подвластен е на мета удоволствията и е загубил връзка с тялото и истинските си потребности от любов и естествена връзка с другите човешки същества. Живее по протокол, обича по протокол, прави секс и деца по протокол. Лесно се контролира от консуматорското общество, инфлуенсърите, телевизора, интернет, медиите и световните и национални лидери. За всички тях е важно той да работи, изкарва пари и да харчи повече и повече за мета удоволствия…

Така икономиката и богатите ще печелят повече и повече. Ако не сте, може би ще ви е интересно да я прочетете. Не е лесна за четене, но ни кара да се замислим. Някак всеки от нас си живее в неговите „чекмеджета“, нали?

А сега искате ли да си представим, че сме 3000 година и четем историята на човечеството през 21 век. Какво ли ще открием в нея?

Може би:

Световното население и избраните от него лидери ненавременно се справиха с най-голямата пандемия в човешката история - от коронавируса COVID-19 през 2020 година. Много негативни последици се появиха от това, но и една положителна - с времето се роди новия човешки вид, от който и ние.

И още…

Кризата с първия коронавирус през 2020 г. не успяла да бъде предотвратена навреме, защото западните общества смятали, че имат контрол над всичко и никой не може да им вземе успехите, парите, свободата, придобивките, пътуванията… някаква си болест няма как да се появи без те, богатите, да не успеят да си платят и получат най-доброто лечение. Всички смятали, че наука, медицина, технологии – всичко е толкова развито, че едва ли не – хората са Господ. Да, случвали са се някакви природни бедствия досега след II-рата световна война, но те засягали само бедните – богатите се справяли.

Когато се появили първите заразени от коронавируса в Китай през декември 2019 г., китайските власти се опитали да скрият какво се случва, докато то не придобило убийствени размери и много смъртни случаи. Д-р Ли, който пръв алармирал за коронавируса, бил медийно и може би не само репресиран, а по-късно и една от жертвите на този вирус. Той останал като знакова личност в Китай и за целия свят, споделяйки реалната информация какво очаква света. Никой не повярвал тогава, но само 3 месеца по-късно се наложило на света да се примири с новата реалност – световна изолираност, карантина, икономическа и социална криза.

Важен тук е глаголът „примири“ – той е символ на преклонение пред закона, обществото, пред лидерите, които поемат отговорност (а не ние самите) и издават закони, налагат правила в извънредно положение. Много малка част от хората тогава се смирили – който е правилният глагол, показващ осъзнатост, развитие, отношение, любов към ближните и приемане, че има по-висша сила, на която човеците са подвластни.

За пореден път по-висшата форма – Вселената, планетата или както и да я носи в себе си всеки от нас, сама решила да „удари“ шамар на цивилизовано забравилите се хора с коронавируса COVID-19. Така, въпреки неразбирането на милиони хора защо и как им се е случило това – една по-висша сила успяла да постигне само за няколко месеца краткосрочно най-чистия въздух и природа на планетата Земя до този момент след развитието на цивилизацията главоломно през XX и XXI век.

Освен за природата, последвалата изолация реално дала на хората това, от което всички се оплаквали, че им липсва – ВРЕМЕ. Време, за да бъдат повече хора, за да имат време за близките си, да си чуят страховете, надеждите… Може би чак 50 години по-късно, както винаги се случва в историята – тази „криза“ в здравословно, социално и икономическо ниво всъщност била оценена като изключителното добро, което Вселената дала на човечеството. Това ДОБРО, което успяло да рестартира планетата ни Земя, да дигитализира по-голяма част от бизнеси, комуникацията, да намали разходите в бъдеще на милиарди бизнеси, свикнали да работят по старомодния начин, но най-вече успяла да върне малка част от хората към тяхното най-съкровено вътрешно Аз. Отново си надделявало Аз-идеалното, което искали да бъдат, но там някъде една част от обществото започнала да вижда, че има и нещо друго в тях – те самите – чисти, организмични и вслушващи се в телата и душите си.

И още от новата история през 3000 година…

Тази малка група хора започнала да отваря душите си за повече и повече любов, вяра, за чувствата си, за емоциите… Интернет и технологиите през 2020 година били достатъчно развити почти в целия свят, така че за 5 години в тези нови вярвания, които хората с колективното несъзнавано сякаш започнали да приемат и да ги наричат с еднакви думи, да разказват еднакви истории, които всъщност описвали тяхното най-съкровено в душите. То лекичко се било показало над нараненото его на тяхното Аз-идеално, което в този момент страдало за загубената мощ и не видяло как залостеният дълбоко „простичък човек с простички човешки потребности“ започвал своя нов живот и то по целия свят – с общи медитации, с лекции и срещи за любовта, за прошката, за това какво ни казва тялото, за истинските човешки отношения над мета удоволствията…

Тази група хора започнали да осъзнават как телевизорът и купените медии просто промива и измива най-красивото от ума и душата им… как голяма част от натрупаните вещи не само не им трябват, а дори не помнят коя точно част от консуматорското его в тях ги е купила. Защо са си позволявали да заместват прегръдката, преживяването и думите от душата за рождения ден на своето дете – със скъпа поредна безсмислена вещ, оставена на масата в хола, за да я намери като стане, защото те вече са в инкубатора за пари и кариера. Как, докато са кърмили децата си, майките са се заразявали с порочни мисли за мета удоволствия от Facebook, вместо да погледнат децата в очите си и да им кажат „Благодаря, че си плод на нашата любов с баща ти. Светът е прекрасен и те чака!“ Как най-често използваният израз „Нямам време“ всъщност може да се замени с имам цялото време на света, защото съм жив сега, близките ми са здрави, обичам, съществувам, благодарен съм. Аз СЪМ.

Аз чувствам. Аз имам емоции и ги изразявам. Аз оценявам какво съм и колко още имам да уча. Аз обичам всички хора, защото всички сме едно семейство. Аз имам душа, тяло и психика и те са едно цяло. Аз съм човек – красив, заради душата си, не непременно перфектен. Човек, който има време за другите човеци. Аз съм новата ера човеци.

И с поглед към мечтите… или утопия?!

Така тази малка група хора сега през 3000 година населява целия свят – вече не е малцинство. Вече е мнозинство и въпреки, че все още има от „старите човеци“, „новите“ ги обичат и им помагат да се „излекуват“ по-бързо.

Новите човеци сме изключително благодарни, способни, боравещи с технологиите много успешно. За последните векове развихме много медицината – така че не да се „тъпчем“ с лекарства, а да познаваме телата си и да заложим на превенцията. Вече 80% от всички хора на Земята са по-здрави физически и психически. Ние успяхме да се телепортираме успешно, да се справим със световния глад, да позволим всеки да е щастлив и свободен, като част от обществото, а не да е подвластен на интроекти всякакви… Справихме се с войните, защото осъзнахме, че убивайки човек в Близкия Изток – реално убиваш човек в този момент във всяка точка на Земята, защото всички сме едно. Самите хора спряха да желаят да се бият за пари и власт. Сега останаха само лидерите им, които се опитват все още да намерят тези „заблудени души“, които да върнат старото статукво на „Неврозата на властта“ (отново книга на Професор Д-р Валдо Бернаскони, която препоръчвам да прочетете), но масата хора бързо ги претопяват.

Внедрихме успешно изкуствения интелект, роботи, киборги, с които да можем да живеем пълноценно с любимите си хора поне до 150 години – по-здрави, по-щастливи. Намерихме нови планети, на които да се заселим, но вече с нужното уважение и респект към тяхната висша сила…

Смятам, че днес в 3000 година, постигнахме страхотен прогрес и продължаваме напред към мечтата всички да сме щастливи истински хора и човекоподобни същества, които затварят кръга на еволюцията – не със световен катаклизъм, който ни избива и се възраждаме отново, за да повторим грешките си, както всички предвиждаха, а с любов към самите нас, към близките си и към цялото общество, което всъщност сме едно цяло – с природата, с висшата сила, с Бог, с душите и психиката ни. Живеем в красив свят днес и вярвам, че ни предстоят още по-красиви мигове!

Дали това или подобна мечта ще прочетем в историята на света през 3000 година или една „по-черна“ версия зависи от това как я пишем тази история днес. Всеки от нас. Нали?! Ами приятно писане, мечтатели!

ps: Това е леко преработена версия на есе на Катя Тодорова за Института по Неорайхианска Аналитична Психотерапия, в който тя учи. Споделяме го, защото повдига повече въпроси, отколкото отговори, особено, ако се чете между редовете.

---------------

Катя основава бутиковата дигитална бранд агенция MЕmotion през 2013 г. През 2015 г. MEmotion става част от CLIENTRIC Group. - консорциум от компании в сферата на иновативните софтуерни и интерактивни маркетинг решения, в който Катя е управляващ партньор. Към днешна дата Катя и екипа й стоят зад повече от 300 успешни бранд стратегии и решени маркетинг казуса за бизнесите.

Освен бутиковата бранд и маркетинг агенция, Катя развива активно от групата още компанията CLIENTRIC HoReCa - лидер на българския пазар за marketing & sales решения в туризма и CLIENTRIC Academy - академия за иновации в туризма.

Катя има 2 завършени магистратури – по Телекомуникации и Бизнес мениджмънт. Последните години учи отново в Института по Неорайхианска Аналитична Психотерапия на Мадлен Алгафари.

 

Facebook коментари