Много често чуваме фрази като „Клиентът е цар“, „Всичко се прави за клиента“. Безспорно, клиентът е важен - без него няма бизнес. Но в стремежа да им угодим, понякога забравяме най-ценния актив на всяка компания: хората вътре в нея.
Екип, който е обединен, мотивиран и в който цари доверие, може да постигне повече от всяка стратегия или маркетингова кампания. Когато служителите се чувстват ценени, подкрепяни и част от нещо по-голямо, те влагат сърцето си в тази работа. А това не остава незабелязано нито от клиентите, нито от клиента/партньора (ако партнираме с адекватни, целеустремени хора, които разбират, че бизнес се гради с хора и че човешките взаимоотношения са преди всичко).
Затова е важно да запомним, че истинският бизнес започва отвътре.
Успешните компании разбират, че първо трябва да се погрижат за хората си - да изградят среда на уважение, подкрепа и обща визия. Едва тогава могат да обслужват клиентите по най-добрия начин. В противен случай са обречени на неизбежен провал.
Един силен, сплотен екип не само постига по-добри резултати, но и създава стойност, която не може да бъде измерена само с приходи. Например - един разединен екип не може да предложи истинска стойност, защото липсват синхрон, комуникация и обща посока.
Наскоро животът ме изправи пред трудното решение да се разделя с компанията, в която работих дълго време. Както често се случва - посоките се променят, пътищата се разделят. Но, както вече казах, това, което остана и което носи истинска стойност, са хората.
Създадох приятелства, които не зависят от общия имейл домейн.
Свързваха ни не просто проекти и срещи, а взаимна подкрепа, доверие и моменти, които надхвърляха рамките на „работа“. Днес, когато вече не сме част от компанията, усещам още по-силно колко важно е това, че истинският екип не свършва с последния работен ден. Че човешките взаимоотношения, изградени с искреност и уважение, са нещо, което остава и което си струва много повече от всеки договор или бизнес сделка.
Някой може би ще си каже: „Голяма работа - ще си намериш нова работа, ще срещнеш нови хора, ще се сприятелиш отново.“ Но не е толкова просто.
Хората често подценяват колко рядко срещаме истински стойностни човешки връзки в професионалната среда. Повечето колеги идват и си отиват, общуването остава на повърхността - свързано със задачи, крайни срокове, недоволни клиенти и едно сухо „Здравейте“ в General chat. Но понякога, съвсем неочаквано, попадаш в екип, в който се случва нещо повече. Създава се доверие. Ставате опора един на друг. Започвате да си вярвате не защото „така трябва“, а защото наистина знаете, че можете да разчитате един на друг.
И знаете ли какво осъзнах с времето?
Че правилните хора - онези, с които работиш рамо до рамо всеки ден (метафорично, защото в нашия случай бяхме home office) - всъщност формират твоя морален компас. Учиш се кое е правилно и кое не, не само от работата и знанията им, а от примера им, от реакциите им в трудни моменти, от начина, по който стоят зад теб - и ти зад тях.
Това не е нещо, което можеш да планираш или пресъздадеш по заявка. Това е едно на милион! Гарантирам го!
И когато си тръгнеш - както ми се наложи на мен и на много други колеги - усещаш, че не си загубил „работа“. Загубил си ежедневната близост с хора, които са се превърнали в повече от колеги. Но същевременно си спечелил нещо много по-голямо - връзки, които устояват на времето, разстоянията и позициите. И осъзнаваш, че това е безценно.
Вярвам, че добрият екип не се „създава“ само с подбор, стратегии и роли.
Това не го пише в SMART-концепцията за управление на цели. Истинският екип се случва, когато човешките сърца се срещнат в подходящото време и място. И точно така беше при нас.
Винаги, когато се clock-вахме, драскахме по едно: „Добър ден, семейство“ или „GN family“, и не го казвахме по навик, не беше клише, не звучеше кухо. Ние го чувствахме. Бяхме семейство. Не просто работен екип, а хора, които се уважаваха, подкрепяха и се радваха един на друг в добро и в трудно. И в high call volume, и в low. И в burnout, и в дните, в които гледахме филми по цял ден, слушахме музика и играхме игри.
А последната година имах щастието и да работя със страхотен мениджмънт екип, от който самата аз бях част. Това преживяване ми показа колко ключово е да имаш добри лидери около себе си - хора, които умеят да мотивират, да поддържат фокуса и да създават работна среда, в която всеки може да се развива. Също така благодаря на компанията, че ни срещна. Че застана зад нас до самия край - с грижа, уважение и готовност да защити интересите на своите хора. Това също не е нещо, което се среща често. Рядко е. Достойно е.
И специално благодаря на най-добрия ОМ - един изключително благ и добродушен човек, който остави следа в сърцата ни. Преди време му подарих една картина, когато имах честта да съм му таен Дядо Коледа - картина на море и лодчица - символ на онези спокойни, истински моменти, които споделяхме като екип. Надявам се този подарък да му напомня за хубавите времена, както и за Варна - морската столица, където пребивава една от неговите бивши служителки и където това море е част от душата ни. (Тоше, тайно си мечтая да ме съпроводиш до олтара някой ден - или поне да ме венчаеш като един корпоративен шаман.)
Ако някога сте били част от екип, който сте чувствали като семейство - пазете го в сърцето си.
Такива връзки не се срещат често и не се заменят лесно. А ако още не сте го преживели - не изключвайте възможността. Истинският успех в кариерата не е само в постиженията, в позициите и изкачването по стълбичката, а в хората, с които вървим заедно.
Благодаря, че отделихте време да прочетете тези редове. Надявам се те да ви напомнят колко ценни са човешките взаимоотношения - на работа, но и извън нея.
