Нестандартен художник, със свободен дух, който винаги е търсил своята изява, плевенчанинът Огнян Кузманов отдавна е прескочил границите на родния си град. Неговите картини са част от колекции у нас и чужбина. Мениджър на самия себе си, днес той споделя своите възгледи за изкуството, бизнеса и тези, които ги правят.
Като човек на изкуството каква е изминалата година за вас?- Може да звучи странно, но изминаващата година беше чудесна, изпълнена с нови предизвикателства, “сътворени” от кризата. Човек се събужда от летаргията и рутината, в които без да осъзнава изпада с времето. Това ме накара да се раздвижа повече, да потърся нови галерии, нещо, което до този момент нямах необходимост да правя. Независимо че годината е трудна и за нас, художниците, аз вярвам в житейската мъдрост – “прави каквото трябва, да става каквото ще!”. Така сега вече имам изложени картини в София, Варна, Велико Търново и Плевен, а скоро и в Бургас. Човек се учи да приема философски нещата и вярата в новото начало го прави силен за този творчески експеримент.
Къде е мястото на изкуството в днешната трудна икономическа ситуация?- Мястото на изкуството винаги е било в душата на човека. Така и сега, когато хората изживяват труден период, то е онова пламъче светлина, което поддържа огромната душевна машина на човека. То създава хармонията, издига и доближава човека до възвишения свят на своят Създател. Това е истинското изкуство, създадено от истинските творци..., останалите не бих искал да коментирам. Смятате ли, че вече има истински мениджъри на изкуството? - Мисля, че пазарът на изкуството се движи по релсите на всичко останало в България. Аз не познавам такива, но ако се замислим кои са мегаколекционерите на изкуство, как е събрано то в колекции и на какви цени е придобито ще си отговорим на въпроса за мениджмънта на пазара на изкуството. Всичко е толкова объркано от самото начало, че искрено не знам след колко години бихме говорили за мендижмънт, за арт-дилъри, колекционери и изобщо бизнес в тази сфера.
Вие самият се занимавате и с мениджмънт на собствените си картини – смятате ли, че това е по-успешна формула?-Животът ни прави какви ли не, понякога доста по-различни и нестандартни дори за самите себе си. Това може би е най-интересното – да опитваш формулите на успеха “по свой начин”. Преди доста години вече бях един от първите, които започвахме пътя на “монмартърските художници” в България. Морето беше първият притегателен център – Балчик, Созопол и Несебър са места, за които сега само с носталгия си спомняме...С идването на демокрацията се зародиха нови идеи. Инициирах в Плевен създаването на клуб-галерия, дружество с идеална цел, в опозиция на старите сдружения от авторитарен тип на СБХ. Там търсехме нови форми за представяне на изложби и концерти - опит за коктейл от различни изкуства, организиране на търгове и какви ли още не експерименти.Основното менижиране на картините ми организирам сам. Имам щастието вече повече от 15 години да излагам във фоайето на един от големите хотели в Плевен и без да искам се превърнах в галерист на собствените си творби. От там започнаха и контактите ми с чужденци, които колекционират картините ми вече дълги години. По покана на двама доктори (вече мои приятели) имам редица изложби в Австрия и Франция. По този път преминаха и 5-6 изложби в културните ни центрове в Прага, Берлин, Братислава и Виена. Много полезни пътувания, които те зареждат винаги със страхотна позитивна енергия и топлят сега, в състояние на финансова криза. Иначе уважавам галеристите, но тези с малко “г”, честните и непретенциозните към творческото “аз” на художника.
А не се ли появиха прекалено много творци? Може ли нашата държава да поеме толкова много изкуство? Има ли кой да ходи на театър, изложби, концерти?- За многото художници бих казал - “за всеки има място под слънцето”, но под крушата местата са ограничениJ. “NO Comment” относно творческите напъни на разни доктори, адвокати, зъболекари и други подобни творци...
Как виждате развитието на изкуствата през следващата година?- Труден въпрос... Може би министър Рашидов трява да питате? За мен вече е ясна годината – започвам да подготвям изложба за Парламента през май 2010 г. Да сме живи и здрави след това ще помисля къде да я преместя – може би в Двореца в Балчик или във Виена, или в Турция? Знам ли...? По-интересното винаги предстои, така че нека не си правим дългосрочни планове и не се взимаме толкова насериозно. Има кой да се грижи за световния ред, това според мен не сме ние, “малките” човешки същества. Затова, тека всеки прави това, което трябва!
Не можем да избягаме от въпроса, как може да помогне държавата, като имаме предвид изключително празния и портфейл?-Държавата трябва да помага на тези, които сами си носят кръста. Не искам да измислям формулите – тези неща вече са измислени в старите демокрации и не е необходимо ние да се напъваме. Просто трябва да ги приложим тук. Стига когато стане въпрос за култура, над всички да изкачат артистите и да хленчат за по-високи заплати. След тях са други “помазани” – директори, шефове на съюзи и центрове и най-различни подобни величия, които са свикнали държавата да се грижи за тях. Нека тази държава разпределя справедливо според заслугите и приноса на всеки творец! Малкото, с което може да помогне наистина е да го прави с разум и респект към всеки жив автор. Стига е раздавала заплати само - нека има и хонорари!
Вие продавате и в чужбина. Какво харесват хората там? Как може да е успешен български художник зад граница?- В чужбина продава единствено различното, което сме, съхраненото чувство, което носим. Тоталитарните години някак са ни затворили в себе си и когато вече духът е освободен от бутилката знаем какво следва. Тази енергия носим и като национален признак, затова българите успяват да се реализират в чужбина. Нека създадем условия тук, в Родината ни! Нека всички пътуват навън, но да се връщат, за са създават тук своят дом и семейство!
