Когато замирише на канела, карамфил, джинджифил и портокалови корички, то значи Коледа е дошла. В празничните дни ароматите на сладости се носят във въздуха и имат онзи неповторим вкус само по това време на годината. Към тях ще прибавим и ароматни напитки и е време да отпуснем душата.
Glühwein - немското греяно вино
В Европа пазаруването по празниците няма онзи чар, ако не спрете някъде да отпиете чаша ароматно греяно вино, известно като Glühwein, което иначе е типична немска традиция. Особено ако вречето е студено, топлата течност се влива в тялото като живителна сила, сгрява ръцете и дори мозъка, така че да сте готови за нови подвизи по магазините. Греяното вино има неповторим вкус и когато се съберете вечер, в семейна обстановка или с приятели у дома. А когато сте уморени от дневната блъсканица една чаша може направо да ви омае. Но внимание – не забравяйте, че това е алкохол! Разбира се индустрията вече се е намесила в тази домашна традиция и може да си купите Glühwein и в бутилки от магазина. Но истинският неповторим вкус може да постигнете само вие. Приготвянето е съвсем лесно и бързо.
В основата на Glühwein е червено вино, което не е нужно да е скъпо. Добър сорт е каберне или сира. Изсипвате една бутилка в съд и загравяте. Отличителното в това вино са подправките – традиционна е канелата, която най-добре трябва да е на пръчка. Прибавете 15 карамфилчета и кората на един портокал. Ако харесвате екзотичните вкусове може да добавите няколко стърготини индийско орехче и кориандър. Вкусът става неповторим с 2 лъчици мед и накрая добавяте и една винена чаша вода.
Виното трябва да се загрее без да завира, а само да започнат да се образуват мехурчета. Опитайте на сладост – ако не е достатъчно прибавете още малко захар. Когато разсипвате в чашите внимавайте да не попадат малките карамфилчета, защото няма да е приятно да се задавите именно с тях. Имайте предвид, че виното съдържа достатъчно алкохол, защото не е завира, за да може той да изветрее. Не прекалявайте с чашките, които иначе могат да станат и много, защото вкусът и ароматът са завладяващи.
Щруделът - сладко виенско изкушение
Ако попаднете във Виена не може да пропуснете един от най-типичните сладкиши на родината на Моцарт. Историята на щрудела е многовековна. Първоначално тънките като хартия кори идват от Азия, а арабите ги пренасят на територията на днешна Турция. В австрийската столица, както и много други типично виенски специалитети, те се появяват още през 1529 г. по време на първата турска обсада на града. Най-напред ги опитват австрийските пленници под формата на добре познатата и по нашите земи баклава. Щруделът обаче превзема Виена окончателно едва при втората турска обсада през 1683 г. Заслугата за този виенски сладкиш е на виенчанките, които винаги са се славели като отлични домакини и са измислили най-невороятните за онези времена плънки. Първата рецепта за щрудел е намерена в ръкописна готварска книга от 1696 г. През 18-ти век щруделът заема почетно място в менюто на империатрица Мария Тереза и се превръща в един от кулинарните символи на Виена. След австрийската столица той завладява цялата Австро-Унгария, а по-късно и интернационалната кухня.
В наши дни най-известен е ябълковият щрудел с канела, стафиди и препечена галета. Сред вариациите са щрудели с извара, сушени плодове, маково семе и орехи. Но не е задължително плънката да е сладка. Солените варианти със сирене или зеленчуци пък са припознати за типично български баници и зелници. Ако все пак искате да видите как се приготвя истинският виенски щрудел, трябва да посетите двореца «Шьонбрун» и намиращата се в него сладкарница «Кафе резиденц». Там на всеки кръгъл час опитен сладкар разточва пред очите на посетителите тънките кори и приготвя плънката за ябълковия щрудел. При напускане на кафенето гостите получават и рецептата за «оригиналния» виенски щрудел. Сладкишът се сервира топъл с топка ванилов сладолед. Към него във Виена ви поднасят задължително и чаша виенско кафе.
Пунш
Ако творческата фантазия по празниците ви е обхванала може да приготвите и пунш. Тази алкохолна напитка и пренесена от Индия в Европа към края на 17век. Индийското име е "панча" и в буквален превод означава "пет". Това говори, че той има пет основни съставки - чай, захар, арак, вино и вода. Допълнителен аромат носят екзотичните подправки канела, карамфил и индийско орехче.
Любопитна история за пунша пише френският автор Пол Ребу през 18-ти век. Близо до лимонова гора е построен специален мраморен басейн. В него се изливат 1200 бутилки ром, 1200 бутилки вино малага и 400 литра вряща вода. Добавят се на около 500 кг захар, 200 счукани на прах индийски орехчета и сокът на 1600 лимона! Млад моряк в лодка от слонова кост разбърква сместа с весла също от слонова кост. Той обикалял басейна и сервирал напитката на гостите, които не си тръгнали докато това море не пресъхнало. Всъщност приготвянето на пунша не е трудно, но има няколко особености, които трябва да се спазват. Основните съставки са - 30 мл ром, 20 мл лимонов сок,1 лъжица захар, 1 резанче лимон, щипка настъргано индийско орехче, малко канела от пръчка, кипяща вод. Тя трябва да е сварена за кратко. Никога да не се налива направо върху алкохолната напитка, тъй като тя загубва своите ароматични качества. Високоалкохолната съставка се прибавя накрая. Пуншът не трябва е много сладък. Гарнира се с резенчето лимон и се посипва се с индийското орехче. Сервира се в стъклена чаша с дръжка и метална поставка, предварително затоплена и с поставена в нея лъжичка. Пуншът е се консумира след ядене.
Да ви е сладко и наздраве!
