Кои са потребителите Х в туризма?

Автор: 

Ивелина Атанасова

собсвеник на NewTrend.bg | Media 

Според последните теории е маркетинга, потребителите се делят на три основни категории – представители на поколенията X, Y и Z и осъзнаването на техните характеристики, очаквания и потребности коренно променя маркетинг комуникациите и продуктовото позициониране.

Представителите на поколението Х най-често са деца на българите, започнали да мигрират от селата към градовете в периода след Втората световна война, когато в цяла Европа започва процесът на урбанизация.

Ако до този момент населението на България е предимно селско и многото деца означават повече работна ръка на полето, в следващия период мисленето на обществото се променя относно грижата за децата и по-специално – за тяхното образование. През Възраждането само отделни заможни семейства имат възможност да дадат добро образование на децата си, поради което във времето “образованието” се превръща в основен белег за успех и гаранция за по-висок статус. На ниво общество, представителите на поколението X имат фикс-идея за това децата им да са високо образовани и професионално реализирани в живота – очакванията и изискванията им са високи.

Представителите на поколението Х ценят образованието във всичките му разновидности – през призмата на туризма това рефлектира в ясно изразени предпочитания към продукти, ориентирани към възможността за повишаване на общата култура. Тези хора предпочита “комерсиални” дестинации, където може да посетят исторически, културни или археологически забележителности. Колкото по-високи са финансовите им възможности, толкова по-имиджова дестинация ще бъде препочетена. Държат изключително много на статуса си и на начина, по който ще бъдат възприети от обществото.

Представителите на поколението X днес са на възраст 50+. Израснали по време на социализма и комунистическия режим в България, те имат изключително силно изразен екипен дух – и как иначе, с всички групови инициативи за колектива – като се започне с отличията “чавдарчета” и “пионерчета”, та чак до бригадите в помощ на селското стопанство.

Без амбиция да отричаме социалистическия строй или да навлизаме в дебати “за и против” – наложената възбрана и регулируем режим за напускане на страната, в този период от историята на страната ни, лишава поколението Х от информация за случващото се “отвъд желязната завеса”. Дори с годините, когато тя пада, те нямат желание да се интересуват или да проверят какво се случва “навън”. Всичко отвъд границите на България се идентифицира като “някъде там, необозримо далеч,” където живеят “едни хора, които не знаят какво ни е на нас”. Характерно за поколението Х е жаждата да подражава на икономически развитите държави, на техния стил на живот и да се вярва, че там “отвъд” непременно всичко е по-добро, по-хубаво и по-успешно. Вероятно именно във връзка с тези илюзорни представи за “успехът навън” сме започнали са вярваме, че българите са чуждопоклонници – погледнато отдалеч всичко изглежда по-розово.

Възпитани с усещането, че си “имат всичко”, желанието за пътешествие у тях е притъпено.

Представителите на поколението Х пътуват рядко. Извън България още по-рядко.

Избират дестинации за почивките си най-често повлияни от децата си (поколението Y) и предпочитат близки дестинации.

Когато обаче тръгнат да пътешестват и да почиват, те умеят истински да се наслаждават на своята почивка. Инвестират в преживявания, посещения на музеи, екскурзии и подаръци за всички близки. Жадни са да опознаят културата и мястото, където се намират.

Представителите на поколението X вероятно са единствените, които все още се чувстват комфортно по време на автобусните екскурзии и дори ги предпочитат. За тях преживяването да се движат в група, водени от екскурзовод е най-естественото забавление – имат ясно диференциран лидер, на когото да се доверят, чувстват се сигурни и сплотени, имат възможност за нови познанства и приятели, знаят, че дори да нямат необходимите им езикови умения за чуждата страна, в която се намират, има на кого да разчитат.

Когато анализираме поведенческия профил на потребителите си, в маркетинга често се натъкваме на полярни крайности. Сравнявайки поколението X и Y ситуацията изглежда не по-различна.

Ако X се чувстват комфортно, когато са в група, то Y са изключителни индивидуалисти. Ако X пътуват сравнително рядко, но го правят с размах, то Y по-скоро живеят на колела и не са склонни да инвестират в битовизми – за тях емоциите и преживяванията са далеч по-важни. Ако X имат потребността да се доверят на лидер, който да ги води и упътва, Y са изключителни индивидуалисти и рядко се съобразяват с нечие мнение.