fbpx Колко са чужденците, които внасяме на родния трудов пазар | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колко са чужденците, които внасяме на родния трудов пазар

Водеща снимка
Да

Колко са чужденците, които внасяме на родния трудов пазар

Министерство на труда изготви и публикува последваща оценка на въздействието на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), която оценява влиянието на приетия през 2016 г. закон и няколкото промени по него през следващите години. Като цяло оценката е положителна, но по-интересни са събраните данни за извършването ѝ.

Националната агенция за приходите (НАП) е органът, който регистрира трудовите договори на територията на България, включително тези, сключени с граждани на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП) и с чужденци – граждани на трети държави. Данните на НАП показват, че броят на договорите непрекъснато и плавно се повишава от 2015 г. насетне и през 2020 г. достигат вече за над 40 хиляди. Основната част от тях - близо 30 хиляди - са трудовите договори на граждани на трети държави, сключени по българското законодателство и от регистрирани в България работодатели.

Гражданите на първите девет държави по численост съставляват над 80% от общия брой на чужденците, които работят в страната. Традиционно на първо място са руските граждани, но през последните години техният брой тенденциозно и съществено намалява (с близо 1/3) за сметка на увеличаване на броя на гражданите от Северна Македония, Украйна, Турция, Молдова, Сърбия и Сирия.

Регистрирана заетост на граждани на ЕС, ЕИП и Швейцария достига над 12 хиляди заети през 2020 г. като по държава на произход най-голям брой са гражданите на Гърция, следвани от тези на Румъния, Италия и Полша.

Изследването стъпва и на данни на Агенцията по заетостта (АЗ), която пък е органът, разполагащ с данни относно предоставените решения за достъп до пазара на труда в България и извършените регистрации на работници – граждани на трети държави. От тези данни може да се проследи динамиката в изменението на броя на отделните видове решения/регистрации и техните увеличения/намаления.

Най-голямо е свиването на броя на разрешенията за сезонната заетост до 90 дни. Това може да се обясни с кризата и пандемията, които не само доведоха до затваряне на граници и ограничения за пътуване, но и засегнаха сектори, разчитащи основно на такава работна сила, особено със сезонен характер.

Плавно продължават да се повишават, дори и през 2020 г., издадените Единни разрешения за пребиваване и работа (ЕРПР), основната причина за което пък може се търси в значителното облекчаване по отношение на този режим през 2017 и 2018 г. -  като намаляване на таксата за работодателите от 400 на 100 лв., увеличение на допустимия процент чужденци в едно предприятие (от 10% на 20%, а за МСП на 35%), намаляване на срока за предоставяне на решението на изпълнителния директор на АЗ от 30 на 20 дни.

Facebook коментари