fbpx Колко силно грее златното слънце? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Колко силно грее златното слънце?

Колко силно грее златното слънце?

Пазарът на златото през месец август много наподобяваше времето по морските ни курорти, а именно - преобладаващо слънчево с временни увеличения на облачността, което обаче по никакъв начин не развалят плановете нито на туристите, нито на инвеститорите в злато.
Златото започна месеца на ценови нива от около 1140 евро и достигна нива от около 1250 евро на 10 август (покачване от малко над 9% за 10 дни). Последва 4-5 процентно поевтиняване на жълтия метал в рамките на 2 дни. След тази корекция обаче златото скочи до над 1912 долара или 1331 евро за трой унция на 23 август, като регистрира ново 8-процентно покачване. В следващите два дни сякаш небето се изсипа върху инвеститорите и благородният метал отстъпи от новите си рекордни ценови нива с цели 10%. Бруталният спад обаче бързо бе компенсиран от ново покачване с около 5%. Резултатът от цялата тази зигзагообразна траектория на цената на метала е 11-процентно покачване на златото за месец август както в долари, така и в евро. По принцип, август е „отпускарски” месец и нищо кой знае какво не се случва на финансовите пазари. Август тази година обаче бе различен.

Централните банки
Началото на месеца беше маркирано както от нервността на инвеститорите относно проблемите около тавана на щатския държавен дълг и възможността САЩ да се окаже в техническа неплатежоспособност, така и от новините за нестихващия интерес на централните банки на редица държави към жълтия метал. Според официални данни централната банка на Южна Корея е закупила 25 тона злато през юни и юли, което представлява 17-кратно увеличение на златните резерви на азиатската държава. Тайланд бе също сред активните купувачи – от централната банка на Тайланд са закупили около 19 тона само за юни. От Световния Златен съвет обобщиха интереса на централните банки към златото с една единствена цифра – през първите 7 месеца на 2011 централните банки са закупили 180 тона злато или два пъти по-голямо количество, сравнено със същия период на миналата година.

Вашингтон и тавана на дълга
Основната причина за атрактивността на златото обаче е неговата роля на „сигурно убежище” насред разгара на дълговата криза от двете страни на Атлантика. Вдигането на тавана на държавния дълг на САЩ на 2 август от 14.3 до 14.7 трилиона не успокои ни най-малко инвеститорите. Единственото, което стана ясно е, че САЩ няма да изпадне в техническа неплатежоспособност на 2 август. Липсата на адекватен план за намаляването на задлъжнялостта на САЩ доведе и до първото в историята понижаване на кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света. Доказателство за неадекватността на Вашингтон е и фактът, че към края на месец август 400-те милиарда долара увеличение са вече изразходени и е необходимо ново покачване на тавана на дълга.

Гърция, Португалия, Ирландия, Италия, Испания &
И ако изглежда, че САЩ не спазват финансова хигиена, то някои от държавите членки на еврозоната са си откровено немарливи във фискално отношение. Гръцката драма не е новина за никой и възможността за фалит на южната ни съседка се споменава вече и от висши чиновници на ЕС и МВФ. Броят на страните, изпаднали във фискално затруднение, се увеличава, докато Германия и другите финансово стабилни държавите се страхуват, че ще навредят на собствената си фискална стабилност, за да помагат на останалите и отказват да увеличат размера на спасителния фонд – 440 милиарда евро.

Според различни изчисления на експерти сумата, нужна да се спаси еврозоната, варира от 1 трилион до 2.5 трилиона евро. Новите финансови калпазани се оказаха Италия и Испания – третата и четвъртата по големина икономики в еврозоната. Лихвените проценти по 10-годишните облигациите им достигнаха рекордни нива – 6.21 % при италианските и 6.45% при испанските. Точно тези лихвени равнища бяха повратен момент в разгара на кризата около Гърция, Ирландия и Португалия. При тези обстоятелства Германия и Франция имат много по-ограничени възможности за раздаване на спасителни заеми. Задлъжнялостта на Германия и Франция далеч не е ниска (над 80% от БВП) и това ги поставя в патова ситуация – ако продължават да финансират безрезултатни спасителни операции и да трупат загуби и дълг заради финансово немарливите, могат лесно да се озоват на тяхно място. От друга страна, ако откажат финансова помощ, еврозоната може да се разпадне.

Другото „сигурно убежище”
Редица експерти посочваха швейцарския франк като последната стабилна валута сред „книжните”. Решението на Швейцарската централна банка да поддържа относително стабилен минимален курс на франка спрямо еврото (1.2 франка за едно евро) разсея всякакви съмнения, че франкът ще остане стабилен. Въпреки първоначалното поевтиняване на златото спрямо франка веднага след обявяването на решението, то една седмица по-късно златото вече беше с 8,5% по-скъпо във франкове.

Незабелязаното търсене
Въпреки че търсенето на инвестиционно злато под формата на кюлчета и монети в момента е водещата сила зад покачването на цената на жълтия метал, много експерти пренебрегват ролята на азиатските държави и Близкия изток, където покупката на златни бижута е продиктувана не само от традиционния афинитет към златото, но и от чисто инвеститорски интерес – златото се възприема като инвестиция, която предпазва спестяванията от високата инфлация. Рекордните цени на златото изглежда не притесняват азиатските потребители и търсенето продължава да расте. Според доклада на Световния златен съвет в Индия се е продало около 140 тона бижутерско злато през второто тримесечие на 2011 г. – покачване от 17% спрямо същия период на миналата година. Китайците пък са закупили около 103 тона злато под формата на бижута или покачване от 16%.

Борсово-търгувани фондове
Борсово-търгуваните фондове също представляват значителна част от търсенето на злато. Според данни на Хереус Прешъс Металс през последния месец тези фондове са придобили над 100 тона злато, като е регистриран кратък период на разпродаване едва към края на месеца при корекционния спад на златото.

Корекционен спад
Официалните аргументи на експертите относно спада на златото през последната седмица на август с около 10% за два дни бяха покачването на фондовите борси, относително „добрите” икономически новини от САЩ и очакванията около речта на Бен Бернанке.

Реалните причини обаче бяха съвсем други. Първо, цената на златото просто се покачи твърде бързо и много от инвеститорите, които бяха отворили позиции над 1900 долара на стоковите борси, побързаха да приберат печалбите си и ликвидираха екпозициите си. Втората причина бе решението на CME Group, оператор на Чикагската и Нюйоркската стокови борси, да увеличи изискванията за размера на депозита при марджин търговия с 27%. Това повишение изисква от инвеститорите, отворили марджин позиции да депозират допълнителни 27% над вложената вече сума, за да не бъде затворена позицията им. Инвеститорите с по-малко свободни парични средства съответно бяха изкарани от пазара, тъй като не покриха тези изисквания. При подобно повишение на размера на депозита с 22% две седмици по-рано, златото спадна с 5%. Самият факт обаче, че спадът в цената на златото не е провокиран от реално решение на дълговата криза или подобрени икономически перспективи, доведе до много бързо възстановяване на цената на златото – до края на месеца златото беше възстановило над 5% от 10% спад, а в началото на септември отбеляза нов рекорд от 1921 долара за трой унция.

Перспективите за нисък икономически растеж в комбинация с неспособността на САЩ и Европа да разрешат дълговата криза са двигателя на растежа на цената на златото. Докато не бъдат решени тези проблеми не изглежда да има промяна в дългосрочните перспективи за цената на жълтия метал. И въпреки засилената волатилност на цената инвеститорският интерес не стихва. Така че няма нищо чудно във факта, че венецуелският лидер Уго Чавес си иска златото и смята да национализира всички златни мини в страната си.

Facebook коментари