След публикацията на предишната колонка с материала за 4-те хиляди изминати километри и личните срещи, се появи коментар, който гласеше следното: “Може би е време да се помисли за нещо като онлайн бизнес?”
Този коментар ме накара да се размисля по темата - как и доколко онлайн пространството е за мен и моят бизнес.
В момента, в който нахлуха разни мисли върху този реално фундаментален въпрос за почти всеки, касаещ дигитализацията, преминаването в друго пространство и друго измерение на бизнеса, в съзнанието ми изскочи в един стар съветски виц:
Един човек попълва анкета за постъпване в КПСС (Комунистическа партия на Съветския Съюз) и там има въпрос: Пиете ли? Човекът спрял на този въпрос и започнал да мисли какво да отговори. “Ако напиша, че не пия, всички знаят, че пия и ще имат основание да отхвърлят кандидатурата ми, защото съм лъжец. Ако напиша, че пия няма да ме приемат, защото съм пияница. Мислил, мислил и написал: Пия с отвращение”.
И при мен е същото, работя в онлайн пространството с отвращение. Не мога да кажа, че не се справяме, напротив всичко е ОК, убенарите ни имат посещаемост и то в пъти по-висока от сходни събития на редица утвърдени институции. Участиниците остават доволни, някои от тях започват да работят с нас и по други проекти, изкарват се пари, НО НЕ Е МОЕТО!
Благодарение на коронавируса фокусът върху онлайн бизнеса, онлайн магазините и т.н. се увеличи драстично, но всъщност огромната част от този бизнес не може да съществува без реалните продукти, реалните складове, реалните момчета доставящи пратките, така че този онлайн бизнес не е само онлайн.
Да, безспорно услугите в дигиталното пространство дават редица възможности, имат потенциал в много сфери, невероятен канал за маркетинг, но не трябва да смятаме, че дигиталното е „вся и все“. Земята все още е кръгла и на нея има реални хора и бизнес, в който създават стойност тези реални хора.
Да, след 40-50 години светът ще е коренно различен, но слава Богу аз няма да съм свидетел. Мен пандемията ме накара да ценя още повече всичко извън дигиталното пространство, а не платформите и апликациите. За първи път започнах да се наслаждавам например на цветята, да ги гледам с друг поглед - на радост и възхищение, да усещам аромата им по друг начин и няма снимка във Фейсбук, която може да предаде красотата на природата дори и в нейните несъвършенства.
Следващия път, когато някой ми обясни, че работата от онлайн е супер, ще го пратя да пие едно онлайн уиски и после да ми разкаже как е било.
За мен е важно това, което правя и както го правя да ми харесва, да се чувствам себе си. Може всичко това да ви се струват брътвежи на един застаряваш представител на поколението Х. Аз не отричам възможностите и удобствата на дигиталното пространство, но се радвам изключително много, че не живея в него, за разлика от някои други.
А относно онлайн бизнеса - ще го правя, но с отвращение, както кандидат-комуниста пиел!
