Комуникационните езици, на които говорим

Комуникационните езици, на които говорим

Хората говоря на различни комуникационни езици, които произлизат от 16-те Майерс-Бригс личностни профила. На тази база се дефинират четири основни комуникационни езика. Използваме всичките в ежедневието си, но един от тях преобладава и е най-близък. Нека разгедаме кои са те.

Първите два езика са СЕТИВЕН и ИНТУИТИВЕН

- Хората, ползващи сетивен комуникационен език, акцентират върху настоящата ситуация и върху фактите. Можете да ги познаете по пунктуалните и детайлни въпроси, които задават. Те предпочитат практически и конкретни примери, ценят реалността и фактите. Фокусират се върху конкретните думи, които са казани или действията, които са извършени. Следват собствен план и често се вглъбяват твърде много в детайли от заобикалящата ги действителност.

- Хората, които говорят на интуитивен език, акцентират в комуникацията на концепциите, възможностите и бъдещето. Те предпочитат да говорят за неща в перспектива, ценят идеите и се мотивират от това как би могло да изглежда бъдещето. Обикновено четат между редовете, склонни са към преувеличаване и драматизъм, лесно се разсейват от абстрактни теми, понякога скачат от тема на тема и са отегчени от подробностите.

Когато човек, използващ приоритетно сетивен език, комуникира с лице, което говори интуитивен, то той има усещането, че събеседникът му избягва фактите, а може би дори не казва истината. От друга страна човекът, употребяващ интуитивен език, не може да разбере защо е важно да се губи време в обсъждане на най-дребните детайли, тъй като фокусът му е върху голямата картина и идеи за бъдещето.

Другите два езика са МИСЛЕЩ и ЧУВСТВАЩ

- Хората, които ползват предимно мислещ език, са фокусирани върху структура, причина и следствие. Те предпочитат да комуникират и разсъждават на база принципи, закони и справедливост. Ценят ясната логика, последователност и обоснованост. Говорят делово, но често обясненията им са дълги. Понякога изказванията им са нетактични, сериозни и хладни.

- Личности, ползващи предимно чувстващ комуникационен език, са фокусирани върху хората и отношенията. Те предпочитат личния контакт, ценят най-много персоналните взаимоотношения и имат нужда да усещат, че са нужни на другите. Обикновено комуникират топло и приятелски, но понякога се наблюдават чести промени в настроението им. Чувстващите обикновено не подхващат директно темата, която се обсъжда, а имат нужда от лека увертюра и подгряване. Друга тяхна характеристика е, че им е трудно да казват „не”.

Хората подвластни на чувстващия език, мислят че събеседникът им е студен, безличен и дистанциран, ако е от тези, които използват мислещ език. И обратното – мислещите счита чувстващите за меки, твърде емоционални и неговорещи по същество.

Тези четири вида езици не обясняват всички разлики, които съществуват в начините, по които комуникираме един с друг, но полагат една добра основа. Изследователите в тази сфера считат, че има 16 диалекта, 4 за всеки основен език. Дори и да не се задълбочаваме, наблюдението върху нашия собствен стил и този на другите може да ни помогне да разбираме повече хората около нас и да сме по-ефективни в общуването с тях.

Има една поговорка, според която ние се развиваме тогава, когато се доближаваме до нашите противоположности. Такъв е случаят и тук. Какъвто и да е предпочитаният от нас стил на комуникация, трябва да се научим да използваме или поне да разбираме и другите езици. В противен случай сме в позицията на лице, говорещо чужд език на хора, които не разбират казаното, а най-верятно те дори не осъзнават това. Безспорно добрият начин на изразяване е важен във всички роли, които поемаме в живота – като лидери, като последователи, клиенти или работещи с клиенти, партньори, приятели, родители.

Facebook коментари