Конят, мой приятел

„С времето човек се привързва към някои коне като към хора, с техния нрав и особености”, това казва нашият едва 10-годишен автор Стефан Ботев, който язди от 2014 г., член е на клуб „Генерал Крум Лекарски“ в Божурище, изпълнява паркур с височина до 75 см. Помолихме го да разкаже за любовта на едно дете към конете, грижата към тях и емоцията от ездата. Публикуваме неговия разказ без редакторска намеса. 

Защо харесвам коне ли?

Конете са красиви, елегантни и социални животни. Тяхната мускулатура е устроена да издържи на продължително и тежко физическо натоварване и са много грациозни.

Моята връзка с конете започна на около 4 години и половина. Имах любим детски герой. Бях впечатлен, че имаше кон. Много исках да имам преживяване с кон и започнах да настоявам пред родителите ми да ме заведат. Първите ми разходки бяха на шотландско пони. После малко и в Борисовата градина в София. Но желанието ми да продължавам и да става по-интересно през май‘ 2014 г. ни заведе в Пони Клуба, където ходя и до момента. Сега съм на 10 г. и ще се състезавам втори пореден сезон.

 

Без любов не става

За да се научиш да яздиш, трябват усилия и постоянство. Първо правиш разходка да видиш дали ти харесва. Ако отидеш пак, треньорът те държи за дълго време на корда и изпълняваш упражнения за баланс. Минават доста тренировки, докато те оставят да водиш коня сам. После идват различните фигури, упражнения и пр. Много след това решаваш как искаш да се развиваш като ездач.

Как се получава привързаността между човек и кон ли?

В основата е доверието. Когато ти можеш и искаш да се довериш на коня, той усеща. Когато може да си вярвате, хармонията помежду ви в ездата се получава – той усеща по-добре, приема и изпълнява командите ти. Затова и с времето човек се привързва към някои коне като към хора, с техния нрав и особености. Около конете винаги има грижа, която на пръв поглед е неприятна. Чистене, сресване, оседлаване, поддръжка на копитата, къпане, пр. не са най-готините неща. Но пък галенето и дори чистенето привързва ездача към коня му. Има време, в което и миризмата спира да ти пречи.

 

Важно е да се каже, че понякога не бива да се разчита само на доверие

Ездачът трябва да води или както се казва „който е по-нависоко е шефът“. Защото животното има характер – днес му е кеф, друг ден няма желание и намерение да прави неща и се противопоставя, друг път го мързи, а може и да му се буйства, защото е в такова настроение. Обаче конят различава и твоите настроения. Когато си припрян и искаш да свършиш нещо бързо, конят винаги те следи с поглед и по очите му можеш да разпознаеш, че е някак озадачен. Ако си тъжен, ти се бута да се гушкате. А пък ако си радостен, сякаш иска да си играете.

 

Първото ми състезание беше с Матилда - пони с корен от порода Пинто. Черно-бяла красавица!

С нея беше и първата ми тренировка на корда. Яздил съм в периода ми на обучение предимно 3 коня, и две немски понита Винету и Момо (вече пенсиониран) освен Матилда; отделно съм яздил и други 6 коня от време на време. През ваканциите си имам най-добрата възможност да прекарвам повече време в конюшнята и да упражнявам любимото си занимание, понякога цели дни. Някъде през това лято, когато станах по-висок, започнах да яздя основно Калия – карамелена кобила, около 145см височина до холката. Днес и Матилда и Калия се радват на ласките ми абсолютно всеки път.

Хубаво е да яздиш кон, защото ставаш по-смел и освен, че се запознаваш с животни и хора, дори и далеч от конюшнята се сприятеляваш по-лесно.
Днес не мога без конете. Опитайте емоцията и вие!

 

Походка на конете, наречена алюр, бива три вида. „Ходом марш“ казват в армията, а на ходенето на конете се казва просто „ходом“. Вторият вид е ситно и бързо, наподобяващо леко подтичване, нарича се „тръс“.  Третото е най-бързото и най-специфичното – галоп. То е специфично, защото ако е на „ляв галоп“ не може да завие на дясно и обратно, съответно ако е на „десен галон“ не може да завие на дясно. А това се случва, защото два по два краката са двойка при движението му; преден и заден десен се движат в синхрон с преден и заден ляв. Задният крак стъпва на предишното място на предния си партньор. Двата крака, на чиято страна се движи коня са по-напред, за да могат другите назад да ги оттласкват само в завоя. Ако трябва конят да отиде на другата страна, прави лек, почти незабележим скок, като премества позицията на краката си и сменя посоката на галон. Отделно кракът, с който конят тръгва на галон, определя какъв е той и това се подава като команда от ездача.

 

Различните видове езда са: прескачане (на различни по височина и конфигурация препятствия по правила), обездка (хармонични движение между кон и ездач), всестранна езда (в природни условия).

снимки: личен архив